„Обичай себе си, уважавай другите, подай ръка - танцът сближава"
Този надпис напътства танцьорите от фолклорния ансамбъл „София - 6" по време на репетициите им в салона на столичното читалище „Витоша". Друг от призивите е да забравят неприятностите и „излишните килограми", но да помнят, че танцуват за удоволствие.
Те явно го правят повече от добре, защото витрините с награди на читалището са няколко и вече са пълни. Титли и купи от световни шампионати, международни състезания и няколко първи места на Sofia Dance Fest от тази година са малка част от отличията на „София - 6".
Ансамбълът е гордостта на читалището в кв. Павлово, но то развива и доста други дейности като йога, карате, класически и модерен балет, народни танци и рокендрол, арт фото клуб и езиково обучение. Към това можем да прибавим занималнята, масажното студио, фитнесът и ателието по керамика.
Дотук "Витоша" определено изглежда добър пример за едно съвременно българско читалище. Само че истинското му постижение, което може да впечатли всеки посетител, няма нищо общо с изброените досега неща.
Пълна промяна
Постижението е в това, че само с един поглед си проличава развитието на цялостната читалищна база през последните години. Читалището изглежда като място, което процъфтява. Въпреки че мащабният ремонт продължава с години и все още далеч не е приключил, резултатите от него са повече от забележими.
Издигнати са цели два нови етажа на сградата, изградено е керамично ателие в двора, пъстра декорация те посреща още на входа, а на влизане погледът ти се спира първо на спретнатата градина и висящите гроздове.
Заради двата допълнителни етажа самата сграда вече е доста представителна, а част от нея се дава под наем на заведение. "Витоша" ползва и големия двор на съседното 5-о основно училище, което прави общата площ на читалището наистина внушителна.
Въпросът е как се постига нещо такова при вечно недостигащото държавно финансиране, на което са принудени да се крепят читалищата?
Председателят на „Витоша" Нестор Несторов обяснява, че нещата за тях потръгнали, когато районен кмет бил Йордан Йорданов (2003-2007 г.). Той видял огромен потенциал в читалището и благодарение на него били привлечени спонсори, които да докарат строителни материали за ремонта.
В този период се е състояла и най-мащабната част от градежа. Интересното е, че самите ремонтни дейности се извършват на абсолютно доброволни начала, както от управата, така и от възпитаници на читалището. Някои от доброволците са посещавали „Витоша" от малки и го приемат за свой дом. „Възпитали сме ги добре, да помагат", казва с нескрита гордост Несторов.
Той и останалите от управата са успели да спечелят и външно финансиране за някои от идеите си. Например строителните материали за керамичното ателие са на стойност 13 500 лв., а миналата година „Зелена София" им е дала близо 4000 лв. за озеленяване на двора.
На европейски проекти обаче не се надяват. „Трудно е, защото трябва да кандидатстваш заедно с общината. А там няма кой да ти обърне внимание", казва Несторов. Личи си, че е препатил от взаимоотношенията си със СО, защото говори за нея без всякаква надежда.
Но и част от самите читалища имат вина да не им се обръща внимание. Според Несторов от 136 читалища в София само 10-15 работят истински активно.
Пари на калпак
Каквито и трудности да са срещнали от „Витоша", те далеч не са ги сломили. Защото си личи, че всичко при тях е направено с мерак и с удоволствие. И то в един период, в който читалищата никак не са цъфнали и вързали.
Държавата ги финансира според числеността, като за 2013 г. дава 6271 лв. на щатна бройка. Сумата даже е увеличена с около 9% в сравнение с миналата година, но е ясно, че парите пак не стигат за нищо, а средните заплати не са никак впечатляващи.
Конкретно във „Витоша" шестимата щатни работници взимат суми от порядъка на 300-500 лв. Парите годишно за цялото читалище са общо около 30 000 лева.
Финансирането от държавния бюджет може да е недостатъчно, но без него читалищата несъмнено ще загинат. Наистина не им липсват възможности за допълнителни средства: приходи от собствена дейност, отдаване под наем на помещения, дарения, пари от постановки, събития и забави, както и субсидии от конкретната община, ако Общинският съвет вземе такова решение.
Но въпреки това почти всички от близо 3500-те читалища в България се поддържат изцяло от държавата.
Съществуват предложения държавното финансиране да не е „на калпак", а на дейност. Така по конкурсен принцип ще се поощряват по-активните и развиващите се. Несторов казва, че лично предложил тази идея на столичния кмет Йорданка Фандъкова и тя много я харесала, но не предприела нищо по въпроса.
Ако нещо подобно се реализира, то със сигурност ще даде на такива като „Витоша" заслужено финансово рамо, но най-вероятно пък фатално ще ощети други читалища - особено тези в по-малките населени места. А все пак близо 2500 от читалищата са по селата и там обикновено читалищният председател е човекът-оркестър, движещ собственоръчно всички дейности.
Културен център на целия град
От читалище „Витоша" години наред са проявявали търпение и постоянство, за да се преборят с пречките и не е никак лесно примерът им да бъде последван.
Все пак той е съществен най-вече защото показва, че българското читалище въобще не е част от миналото. Напротив - то е по-актуално отвсякога и би могло да се превърне в културен център не само на своя квартал, но и на целия град.
В началото на тази учебна година „Витоша" отново ще закипи, защото през него ще минават по 500 души на ден - млади и стари. Колко културни институции в България могат да се похвалят с подобна активност?