Наскоро гледах телевизионен репортаж за Ларс от Осло. Той се заселва във великотърновско село и отваря галерия за млади художници. Казва, че вече е свикнал горе-долу с манталитета на българите, но има някои неща, които продължават да му се струват странни. Например, ритуалът да се въртят кучета на въже и после да се хвърлят в реката. Този пък Ларс! На нас пък ни се струва странно, че в неговата страна политиците не са корумпирани.
Ниските нива на корпуция на политическо ниво не само в Норвегия, но и в другите скандинавски страни, не е научно-фантастичен разказ от Братя Стругацки. Фактите говорят, че "такова животно" действително има.
Според данни, публикувани през януари от „Прозрачност без граници", Дания оглавява списъка с най-малко копрумпираните страни в света. Малката скандинавска страна е почти пълен отличник по скáлата за усещане на корупция в страната със своите 88 от възможни 100 точки. Швеция и Норвегия изостават, но на минимална дистанция, със съответно 84 и 85 точки.
Всичките тези статистики и класации обаче не помагат с нищо за личното израстване нито на нации в дъното на таблицата, нито на нас със скромните 42 точки.
Свикнали сме така - да търсим на кого да "бутнем", за да ни се случат нещата, и не подлагаме статуквото под въпрос.
Съмнявам се обаче, че разкриването на механизмите зад неподкупността на северните нации би помогнало на нашите властимащи (както и на сомалийските, между другото!) да се отърват от лошия си навик да търсят изгода само защото са в по-привилигирована позиция спрямо другите.
Как е възможно обаче да се създаде и да функционира успешно една държава, в която политиците не живеят с вечното очакване да бъдат уличени в корпупция?
Оказва се, че при датчаните тайната се крие в историческите хорники от 17 век. По време на властването си крал Кристиан V въвежда закони, които благоприятстват развитието на скандинавското гражданско общество, като не просто задължават поданиците да спазват определени правила, но и народът получава право да подават директно сигнали за нередности и недоволства. Не само това - проследяването на жалбите става публично, така че се създава усещане за прозрачност на процеса и доверие между обществото и властимащите. За сметка на това престъпването на закона се е наказвало жестоко.
Четири века по-късно вече не са необходими крути мерки за справяне с корупцията.
Законите на Кристиан са си свършили работата, променяйки на практика мисленето на народа. Този типично скандинавски тип мислене е обобщен най-добре от писателя от норвежко-датски произход Аксел Сандемусе.
През 1933 г. той публикува роман, в който формулира десет принципа за поведение в обществото, станали известни под наименованието Janteloven или Законът на Янте. И до ден-днешен този набор от социални правила до голяма степен служи за пътеводител из енигматичния скандинавски манталитет. Законът на Янте може да бъде обобщен в едно изречение: "Не си въобразявай, че си по-важен или по-умен от нас! " В по-разгърнатия си вариант Законът включва и следните, смазващи егото на индивида послания, като: "Не мисли, че знаеш повече от нас", "Не се заблуждавай, че някой го е грижа за теб", "Не си мисли, че можеш да ни научиш на нещо" и т.н. все в същия дух.
Колкото и да не ви се вярва, този тип философия е толкова дълбоко залегнала във възпитанието и поведенческите стереотипи на скандинавеца, че дори модерният, накипрен от главата до петите в Gucci бизнесмен с милиони в платинените си банкови карти, несъзнателно се ръководи от тях във всеки един момент от живота си.
Този условен закон дава самочувствие на жените да се държат така, сякаш никой мъж не е по-специален от тях, и спира властоимащите да си разиграват коня, както си искат. По този начин Законът на Янте, заедно с наложилата се система на социален егалитаризъм, служи като непоклатим фундамент на един от най-феминистичните и некорумпирани обществени модели в света.
И ако трябва да обясня като на шестгодишно дете как точно Законът на Янте действа като бариера срещу корупцията в наши дни, ще кажа така: Не че скандинавските политици не могат да бъдат подкупени, могат. В крайна сметка всеки си има цена. Тях просто ги е срам да го направят. Срам от другите. Защото дори те, хората, стоящи най-високо в социалната йерархия, те, които коват законите и определят политическия курс на своите държави, не се считат за нещо повече от другите. От баристата, който сутрин им приготвя макиатото "to go", жената на ксерокса, албанската емигрантка с трите котки от петия етаж, учителката по английски на сина им-третокласник...
Има нещо крайно смирено и скромно в начина, по който скандинавецът борави с властта, която му е дадена от народа.
Не са само митове и легенди това, че на членовете на парламента не се полагат служебни коли. Всички те пътуват до месторабота си или със своите собствени автомобили, или с градския транспорт, или с велосипед. Когато пътна полиция ги хване в нарушение, ги глобява. Разбира се, от време на време и в тази част на европейския континент се разгаря по някой и друг корпупционен сканал, но той обикновено е буря в чаша вода и бързо затихва. Като случката с министъра на транспорт от правителството на Йенс Столтенберг Лив Наварсете, която през 2006 г. получава златна гривна в знак на благодарност от корабостроителен бос, задето станала кръстница на един от фериботите му. Когато е "разобличена" през 2010 г. в медиите, скандалът се превръща в изпитание за правителството. И всичко това - за една гривна.
На което нашите политици, предполагам, биха реагирали само с едно "Ха-ха, аматьорка!"
