След първите няколко дни от световното, най-големият фен на футбола, когото познавам, има тежък спомен (въпреки колонките от празни бирени бутилки на терасата си): Камен Алипиев подава вувезела на Азис, той не успява да го надуе, водещият му отнема „тромпета" и му показва как става, след което приключва сценката с неловкото „Така все едно се целувахме..."
Така, господин Алипиев, БНТ съвсем монополизира терора върху феновете. Не само защото господин Азис няма никаква логическа и визуална връзка с футбола, а според друг от специалните гости в студиото, Астор - футболът е някаква съвсем проста игра. А защото журналистическата подготовка на БНТ не е като за световно, а като за местен сеир.
На нас сега ни се налага да слушаме коментарите за световното на чужд език, понеже ако следиш мондиала по държавната телевизия, трябва да си изключиш не само звука, но и картината.
Не че Петя Дикова не е трогателна с лилавата си кордела. От претенциозно арт предаване с 0,0 рейтинг по Про БГ, умното момиче на татко се преквалифицира директно в спортен коментатор и водещ. За да предложи виртуозните си културно-философски разсъждения за футбола и спортното бъдеще въобще. След победата на Германия срещу Австралия в неделя тя отвори драматичната тема за проблемите в родния спорт, отправяйки екзотична усмивка към събеседника си Валентин Михов, който пък й отвърна с бавно и мазно поклащане на главата.
Ако някой е успял да изчака отговора на Михов (няколко минути след гола на Какау) той е бил единственият лоялен антифен на футбола.
Вместо да създава сугестивни еуфорични и положителни емоции за тези, които не са стигнали до Южна Африка, с репортажи около съпътстващите мачовете събития, въпреки големия си брой кореспонденти-екскурзианти, БНТ принуждава зрителите да се чудят как ще издържат цели 64 двубоя от Мондиала.
Мислехме си, че най-лошото са южноафриканските свирки, напомнящи рева на слончета и жуженето на оси. Бездарните коментари, както и некомпетентните „специални" обобщения в студиото между полувремената и след последните мачове за деня обаче, имат далеч по-психоактивно въздействие върху зрителите и от крясък на мармот в ухото.
Не че е изненада това, че „лаф"-стайлът (да не се бърка с "лайфстайл"!) на БНТ цикли ужасно. И че единственото ново лице в спортната редакция от години е Ели Гигова, ъпгрейдната с лаптопчето, което лежи на красивите й колене.
Но пък е доста обидно в европейска страна, в която зрителите са сред малкото с адекватно отношение към спорта, световният футбол да се коментира от разбирача от зимни спортове Ценко Симов (макар и инцидентно, поради разпад на връзката с ЮАР).
Още по-обидно е да се харчи ресурс за нещо, гръмко заявено за „забавление" на фона на толкова голямо спортно събитие, което само по себе си е достатъчно емоционално.
БНТ обаче се опитва да го „разчупи" с маниера на родител, който отнема сладоледа на хлапето, тъкмо когато му е най-сладко.
А и кому е нужно това народно творчество по време на световното - нали скоро след него почват мачове на ниво Тополово - Нови Извор.
