Ако те започнат да гласуват, ще объркат сметките... за мат'риала. Ще объркат всички сметки - на партиите. Вероятно затова партиите са ги отписали. На тях е посветено най-малко в предизборните платформи - освен няколко балончета в раздела за образованието. На партиите е по-лесно да си правят калкулациите за гласовете на база твърдия електорат и купените гласове. Каквото дошло отгоре - все е добре.
Поколението на 18-20-22 годишните обаче не чете вестници. Не гледа телевизия. Как политиците ще стигнат до тях, ако искат да ги накарат да гласуват. А искат ли всъщност? Webcafe започва тази дискусия, в която са добре дошли всички - и автори и читатели. Откриваме я днес.
Какво се случва преди избори? Каквито и да е. Започват едни обещания за най-розовия живот, който ще се постигне с мнооогото труд от страна на бъдещите избрани и безрезервната подкрепа от страна на избирателите. Минават изборите, ще се хвърли пот, колкото трябва (поне така казват) - и вече ще живеем по-дълго, ще бъдем по-богати, ще бъдем по-спокойни, ще живеем по-чисто и ще ни е по-чисто и прочее.
О, пардон. Това се отнасяше за възрастните, по-голям процент от които са пенсионери. А аз като един млад човек не влизам в сметките на кандидатите за власт.
Във всички предизборни кампании слушам неща, 90% (че и повече) от които не ме засягат. Като това, че пенсията ще се увеличи с n на брой процента. Или за минималната...или за средната заплата в България.
И тъй като съм от поколението, което не гледа телевизия поради факта, че и тя е насочена към една друга възрастова група в по-голямата част от времето си, посланията от една предизборна кампания достигат до мен от налепени един върху друг плакати по спирките и билбордове. Когато вървя пеша и им хвърлям по един поглед.
А оттам - пак думи с вкус на захар (но не за мен). (Знаем в какво се превръща захарта, когато влезе в организма...)
Какво не чувам преди да отида да гласувам? Не чувам нищо за образование - и качеството му, нито за качествени работни места или за емиграцията.
А трески за дялане - колкото щеш. В гимназията беше голямо междучасие през по-голямата част от годината. И не е като да не бях уж в качествено училище. Но не мислите ли, че не е нормално добрите учебни заведения да са около 5 в цялата страна, плюс още няколко ВУЗ-а?
А за тях пък - торби с пари да имаш, за да си платиш безплатното (на хартия) образование.
Защото също така не е нормално да сме на челните места по високи учебни такси в университетите, а други страни, които са на светлинни години преди нас, да предоставят ако не безплатно, то една идея след него образование.
Защо не се обърнете към Facebook, където концентрацията на младите е същата като тази на пенсионерите в парковете? Вместо социалната мрежа да бъка от страници за голите задници на знайните и незнайните звезди, може да предложите на младите идеите си по този начин.
(Само не изсипвайте кофи със скучни и плакатни предизборни обещания - както ни изсипват с кофи знанието в университетите.)
И, моля ви, господа кандидати за власт, не мислете, че като сме млади, сме от "лошия материал".
Държавата ни не се състои само от пенсионери и роми, които лесно може да купите (преди) с кебапчета, (сега) с пари и с кебапчета. Вярно, застаряваща нация сме, но не е нормално да карате на заварено положение. И на онзи номер с плавните реформи ние не се хващаме, въпреки че най-много време имаме ние да ги доживеем - ако въобще се осъществят.
Но то си става ясно. Отчаяният и изглупял от немотия народ много по-лесно бива манипулиран, отколкото свежия мозък. Кажи на комплексара колко е страхотен и той ще те заобича. И затова кампаниите ви звучат с думите колко много заслужава този народ, колко е трудолюбив и гостоприемен българинът и всякакви такива сиромахомилски клишета.
Но ние сме тук и си искаме настоящето - и бъдещето, което ни се полага поради възрастта!
Малко пряка реч от направена по въпроса анкета:
Гергина, студентка в София, за това какво я вълнува в живота и кое е зависимо от управляващите: "Вълнува ме образованието, разбира се. От първи клас до завършването на висше. Искам младите хора да остават тук. А образователната система ги пъди. За мен е недопустимо и най-големият боклук в България да е с висше."
Има ли партия, която преди изборите да обръща внимание на младите: "В дълбочина... никоя. Има загатвания, но младите хора като цяло не са приоритет в една предизборна кампания. Защото е нормално приоритет да е запълването на най-големите дупки.
Темата за образованието, за оставането на младите в България е по-скоро някаква козметична, лека корекция, която трябва да бъде направена. Първо да се режат туморите, след това ще се изправя кривия нос."
Димо, студент във Варна, за това какво иска да се промени в политиката и да се отрази на него: "Искам да има повече пари за образование и здравеопазване. И искам да има по-малко пари за правителствени коли например."
Усеща ли внимание към себе си и другите на негова възраст от страна на управляващите: "Ще почувствам, когато в страната се създадат условия те да остават, вместо да бягат. Още е рано. Повечко годинки им трябват."
Стефани, студентка във Виена, за студентите у нас и в Австрия: "Студентите във Виена са абсолютно осигурени. Има много бонуси като намаления и прочее, за да си студент. Тук таксите варират от 15 до 30 евро (У нас таксите могат да достигнат до 100 пъти над тези в Австрия - б.а.)."
За младите и вниманието към тях преди избори: "Как може бъдещето на една страна, което зависи от младите, да бъде успешно, като по никакъв начин не личи качествена работа по въпроса? Не мисля, че е нормално тази тема на избори да не се коментира."
