"Казусът Полански" като решение на проблемите на Филмовата академия

Американската филмова академия изключи Роман Полански и Бил Козби, но това е ход, който идва с 41 години закъснение.

През март 1977-а Роман Полански е арестуван в Лос Анджелис по обвинения, че е имал сексуални взаимоотношения със Саманта Гейли, която тогава е на 13 години. Според нейните твърдения режисьорът й е дал шампанско и сънотворното метакалон.

В отговор Полански предлага сделка - той се признава за виновен в незаконните действия, но в отговор на това се надява, че ще може да продължи живота си в Холивуд.

Оттогава насам неговият социален статус, законност и морал са в някакво странно състояние. Освен това веднага, след като урежда сделката, която му позволява да остане свободен, той разбира, че съдията по случая може да си промени мнението.

За да избегне директното наказание, Полански отива в Париж и оттогава живее в Европа. През цялото това време той не спира да прави филми. Продължава да печели награди. Въпреки физическото си отсъствие, режисьорът е приеман за част от холивудския елит.

През 1981-а Полански е номиниран за "Оскар" като режисьор на драмата "Тес". През 1984-а публикува автобиографията си "Роман", в която описва жените като "секси и игриви". И за да изтъкне предимствата на Гщаад, Швейцария, той казва, че градът е пълен със "стотици млади момичета със свежи лица от всякакви националности".

През 2003-а печели наградата "Оскар" за най-добър режисьор с "Пианистът".

През всички тези години Полански запазва най-основния символ на брилянтната му безнаказаност - позицията му като член на Академията за филмово изкуство.

Той е един от хората, натоварени с отговорността да определят филмите, които показват най-доброто от световното кино - като творчески постижения, но и като послания за хуманизъм. На практика той е сред тези, които казват какво зрителите да изберат да видят.

Полански показва едновременно какво губи една знаменитост, когато нарушава благоприличието, но и как Холивуд умее да казва едно, а да има предвид съвсем друго.

Това положение бе променено тази година. В четвъртък Академията обяви, че е изключила Полански заедно с Бил Козби, което прави двамата мъже съответно третият и четвъртият в историята, които са били отстранени. Първият е Кармайн Кариди, а вторият - Харви Уайнстийн.

"Големият бял слон в стаята", разбира се, остана Полански.

При изключването на Уайнстийн Академията може и да говори, че няма да толерира хищническото поведение, но все пак там беше и Полански. Там бяха жените - втора, трета, четвърта - които обвиниха режисьора, че им е посегнал като тийнейджърки.

А в същото време продължаваха да идват номинациите за награди и бляскавите трофеи. Там беше и публиката в "Кодак тиътър" от 2003-а, която стана на крака, когато Харисън Форд обяви победителя в категорията за най-добър режисьор.

Информацията от този четвъртък е най-основният и трагично минимален жест, който Академията може да направи. Тук не трябва да има поздравления, само слабо удовлетворение от изключително забавеното решение.

Сега новината означава, че Полански ще бъде символ в нов смисъл на думата.

Неговият срамно отложен провал може да значи, че Академията се приближава до думите си, че ерата на доброволното невежество и позорно съучастие в сексуални посегателства в индустрията свършва.

Да не забравяме обаче, че поводът за отстраняването на Козби е, че на 26 април актьорът беше признат за виновен по делото за сексуален тормоз, заведено от Андреа Констант. С други думи Филмовата академия има специфична причина да го изключи, също със закъснение, от редиците си.

Полански води до мрачни догадки.

Неговото престъпление се знае от години, просто е пренебрегвано. Човекът, който се призна за виновен за посегателство над 13-годишно момиче, е защитаван от хора като Мартин Скорсезе, Дебра Уингър, Куентин Тарантино и най-страстно от всички - от Харви Уайнстийн.

Според Уайнстийн режисьорът е хуманист и велик артист, а що се отнася до предполагаемото му престъпление - той е изтърпял наказанието си.

Сега една академия, чиито членове станаха много по-разнообразни през последните години, е решила, че има по-добър начин за справяне с изнасилвачите от това да им се дават награди.

Че може би Полански не е изтърпял наказанието си. Че може би холивудското разбиране за "хуманист" има нужда от промяна.

Затова режисьорът отново е символ - на прогрес, но и на липсата му. На справедливост и на съпротивата срещу нея, която може да приеме формата на човешка упоритост. В крайна сметка Полански може и да беше изключен от Академията, но оттам освен това обявиха, че той ще си запази "Оскар"-а...

Новините

Най-четените