В петък след шест часа вечерта в градинката на Народната библиотека по подметките ми полепва ДНК-то на новото поколение. Не че артефактите от купона му са по-други от тези на моята първа младост (по-скоро са в изобилие) - двулитрови пластамосви бутилки от бира, изпотрошени шишета вино, търкалящи се празни патрончета водка, мента и мастика, яростно смачкани кенчета кола, хвърчащи найлонови пликчета, в които приповдигащите покупки са стояли затворени, докато децата излязат от супермаркета или ги поемат от угнетения продавач в тясното, вмирисано павилионче.
Тук-там по стълбите около библиотеката се чува припряното "аре пий" от последните групички ученици, които си менкат коктейли от водка, бира и каквото и да е, докато по "Шипка" се стича вече ухаеща на спирт тълпа от оцъклени клонинги на чалгата - момичета с нещо като парчета плат около половината задник, предоставящи любопитна гледка към цвета на бикините им, момчета с нещо средно между анцуг и панталон, всеки с напитка-две в ръка...
Симпатяги... Дори да се постараеш да потърсиш нещо забавно в това (особено ако не си отказал два пръста уиски следобед) или да го подминеш просто като временен лайфстайл лейбъл - безобидна грешка на младостта, равнодушието ти прекъсват вик или рязко движение, които те отместват крачка встрани. Не можеш да разбереш защо крещят и се гърчат днешните дечурлига - от възторг или от инертна агресия, която доминира всеобщото настроение...
Шумният поток е прелюдия към началото на една от т.нар. "детски дискотеки" (десетина дни преди 15 септември). Звучи цинично едновременно на фона на лепнати на вратите афиши с името на някоя чалга звезда, в случая Борис Дали (явно любимец на новото поколение), и на заявлението на една 14-годишна, която спешно ми иска цигара, че днес имало доста келеши - на 12-13.
Няма как да прецениш възрастта на момичетата - родени в отворен към всякакви културни и субкултурни примери свят, стилистиката им е подчинена (буквално) на това, което, надявам се, просто са мяркали по чалга каналите - всички са бутафорно уеднаквени с някаква странна прическа с падащ прав бретон над оцапаните си клепачи и бухнали или навафлени дълги кичури.
От момчетата някои приличат на току-що изкъпани от майките си и пратени на рожден ден на братовчедите им отличници, но масата са видимо надървени за конфликт амфетаминови "мъжкарчета", чиято всяка втора дума е "бой" или "курва"...
Познаваме ли децата си?
Склонна съм да приема, че новото поколение все пак е несправедливо обявено за обречено на простащината, тъй като то няма реален образ в медиите. За да кажеш, че хедонистичните зони в мозъка му се активират най-вече от автобусни хитове, автобусна дрога и автобусен алкохол, трябва да го видиш с очите си.
Групичката от около 300 души, която настървено нахлува в едно от столичните заведения, е достатъчна представителна извадка и доказателство за социализиращото влияние на чалгата в музикалните й, емоционални и дори физиологични измерения.
До тук - нищо ново. Всеки, който иска да се успокои, че хлапетата се клатушкат на чалга, само щото разполагат с удобното оправдание на големите за това - "ми... напих се" - да обърне внимание на общоевропейско изследване, според което 63 % от учениците у нас излизат всяка вечер с ясното съзнание, че ще пият (алкохол). Изследване на Националния център по наркоманиите от края на 2009 г. пък показва, че 6 % от учениците (около 20 000 деца между 13 и 18 години) пият по пет ракии на ден. Над 80 % от тийнейджърите са се напивали поне веднъж, преди да влязат в гимназията.
Към този житейски опит да добавим и че делът на нашите 15-16-годишни, употребявали амфетамини е 6% спрямо средният за Европа 1,1 % (из доклад за състоянието на проблема с наркотиците в Европа на Европейския център за мониторинг).
Детски приказки
Тези официални изследвания няма как да те трогнат, докато не попаднеш сред еуфоричното на пръв поглед риалити пред въпросните детски дискотечки.
Когато към девет часа се връщам, за да се уверя, че купонът върви добре, отвътре се чуват стадните пригласяния на "живото" изпълнение на Дали, а отвън се шляят залитащи хлапета, които търсят още нещо за пиене (уверяват ме, че детските дискотеки предлагат само безалкохолна бира), още една цигара, още някой за пребиване.
Дани е от ония гадни самонадеяни ветеранчета, на 17, с изпържен от амфетамините мозък, които ходят напред-назад пред входа и раздават шутове - във въздуха. Блъска се с излизащите и влизащите и ще се наака в гащите, ако те бяха с година-две по-големи от него - съдя по смелостта му да отправя враждебни реплики само към момичета и момчета с вид на момичета.
Между цигарите, които ми иска, споделя мисията си - трябвало да пребие някого, който залял негов съученик с киселина, но не иска да влиза вътре, понеже миналата седмица в друга детска дискотека ял бой от охраната, защото набил момче, което закачало гаджето му, на която също обявява, че ще й избие зъбите, когато излиза. Тя вероятно дълго е тренирала получаването на тази реплика - повдига ръмене и безразлично минава под грубиянските му нападки в мини поличката си - цялата крака и бездушие.
Повечето момичетата и момчетата, които излизат на въздух, са също толкова конкретни в израза си: момичетата се псуват на висок глас от разстояние, момчетата вероятно не са имали пример за джентълменство, дочувайки откровената им присъда за всяка една девойка от живия каталог: "върху тая никога не бих се изпразнил". От време на време тичат хаотично към тъмнината на градинката, после се връщат и се подпират с празни погледи и бутилки на стената, разменят си по някоя и друга идея как да доживеят тая вечер, тъпо им е.
Искам да избягам веднага, но повече искам да намеря поне едно нещо, заради което да ги харесам... Ако също на 14 си завършвал откраднатите от родителите си петъци със забита в кенефа на дискотеката глава, долавяйки гласа на Тупак като от отвъдното, ще си последния човек, който ще се поддаде на мисълта, че огромна част от днешните преждевременно остаряващи 14-годишни никога няма да се поправят... Нищо по-тъпо всяко поколение надменно да се смята за по-просветено от следващото, да овайква поведението му и да натяква, че едно време марихуановите сбирчици с китари в обрани откъм мебели квартири са били къде-къде по-забавни, одухотоверени и секси...
Има лошо забавление
Прекрасно разбирам, че новите деца имат нови ентъртейнмънт инструменти (и език, дрехи, стойки). Но има нещо отчайващо в това, че не се забавляват напук - нито на системата, нито на родителите (все пак вярвам, че те не вечерят под "Пайнер-съпровод"), нито на по-големите (старомодни) конформисти от тях.
Сигурно на доста хора, прекарали младостта си през соца, забраните са действали като сръчкване - да надникнеш какво има зад завесата, да вкусиш от свободата.
Някои, които пък влязоха в сладките си 14-години през 90-те, долу-горе усетихме какво е да си ожулиш китките, опитвайки се да свалиш белезниците. Имаха да ритат срещу най-малко две неща - останките от соцсъзнанието като масова реалност и предвещаващия заместител на унифицирания лайфстайл (но с обратния анарахичен знак) - чалгата.
Признавам, че се провалихме и в двете.
В "Мы хотим танцевать" Виктор Цой, фронтменът на "Кино" пее, че "на 14 години знаем всичко което ни трябва да знаем - и ще правим каквото си искаме - докато не сте преебали целия този свят..."
E, преебахме го. Толкова, че днешните 14-годишни нямат повод да викнат, че ще правят каквото си искат. Чудесно е, че са родени да бъдат всякакви. Никой не им пречи да усетят тръпката на декадентството и поемането по погрешна посока. Нямат контролно пропускватели пунктове, включително и културни.
Но чалгата буквално си саморазби вратите, прикани ги да влязат и ги почерпи с утехата, че там са всички. За кво им е да ходят другаде...
Културна кражба на деца
Безсмислено е да търсиш фундментален виновник за това, че децата са принудени да разбират под свобода скупчването около лигавото плейбек представление на някой поп фолк феномен. Ясно е, че завариха модел за лайфстайл, който не те са задали, след като и медиите, и родителите, и политиката свалиха снизходителните граници, които ни деляха от самодоволството на чалгата.
Статуквото почти е такова, че ако се обявиш за неин върл противник, рискуваш да бъдеш заклеймен за напразно пенявещ се нетолерантен позьор. Толкова е странно и неадекватно да отказваш да се сдобриш с тази "култура", че почваш да изглеждаш като стерилен фанатизиран диктатор, който иска да прати на екзекуция с камъни всеки представител на този плод на демократичното многообразие.
Можеше да продължа да гледам на чалгата като на не чак толкова деградивна лайфстайл власт, ако в крайна сметка децата я употребяваха, а не тя тях - ако те наистина се усмихват и подскачат (преди да завършат с глава в тоалетната). Децата, които излизат от детската попфолк дискотека, са намръщени и скучаещи - незнаещи какво е да се пребориш за удволствието си. Лоши, преждевременно пошли и уморени.
Да предложиш (позволиш) на малките "детска дискотека" с чалга програма от 18 до 22:30 не е нито състояние на контрол, нито на свобода. То е прекрасна възмoжност да ги превърнеш в герои, които не искат да мръднат от кръчмарския сюжет на евтините, лесни за запомяне парчета.
Тази страна все повече няма да ражда пънкари. Понеже днешната форма на свобода е безплатна и обездвижваща. И не можем да обвиняваме никого другиго за това, освен себе си.
