"Челси" - разпадащият се хотел на духовете

Стая под номер 100 вече не съществува, но пилигримстващите поклонници на пънка все още стигат до вратата на хотел "Челси", за да питат къде точно е завършила кървавата любовна история на Сид и Нанси.

Това е мястото, където на на 12 октомври, 1978-а, Сид Вишес от Sex Pistols се събужда след поредната си хероинова нощ и намира приятелката си Нанси на пода на банята, намушкана с нож в корема...

Под стая номер 822, където е отсядала Мадона, си е тананикал Боб Дилън, а този от когото е откраднал псевдонима си пък - поетът Дилан Томас, изкарвал в "Челси" едни от най-пиянските си нощи ("Тази вечер направих рекорд: 18 уискита") - е открит в кома в стая 205.

Джак Керуак и Уилям Бъроуз идват тук, за да намерят интоксикирания битник Хърбърт Хънк, сякаш излязъл от "Вой" на Алън Гинсбърг. Тогава Бъроуз е облечен като мъж от друга епоха и Хънк избягва, мислейки си, че е ченге...

"I remember you well in the Chelsea Hotel / That's all, I don't even think of you that often", пее Ленард Коен, за да си спомнят за това декадентско място всички онези, посещавали разположения на 23-та улица под номер 222 West в Ню Йорк хотел. Говори се, че е обитаван от духовете на умрелите там...

От вчера легендарният хотел "Челси", в който са живели или просто нощували, творили, прекалявали с алкохола и дрогата или правили любов най-известните хора в света като Марк Твен, Артър Кларк, Анди Уорхол, Мерилин Монро, Артър Милър, Боб Дилан, Едит Пиаф, Тенеси Уилямс, Хенри Милър, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Джими Хендрикс, Ник Кейв, Мадона..., се продава.

Сградата е на 128 години и е паметник на културата. Има 101 апартамента и 125 хотелски стаи. Апартаментът с две спални, в който са живели Мерилин Монро и Артър Милър може да се наеме за 429 долара на нощ, 329 долара е нощувката в бившия апартамент на Мадона.

Срутващият се бохемски монумент

Построена през 1984 г. от Джордж Смит (дизайнът е на архитектите Хюберт и Пирсън), това е най-високата сграда в Ню Йорк до 1902 г. Същата година Смит я продава за $300 000.

След множество реорганизации и смяна на собствеността, през 1905 г. "Челси" официално става хотел и бързо се превръща в легендарно свърталище с болезнено артистичен дух.

Днес, като циментова руина някъде в Източна Европа, хотелът умира, смачкан под тежестта на своя размер и от разходите за своята поддръжка.

Стенли Бард, мениджърът на хотела, който през последните години поддържа политика под мотото "Ние не сме тук, за да правим пари" (по Франк Запа) или с други думи - за артистите винаги е имало компромиси - се предава на волята на другите десетина акционери.

Нужни са милиони долари за възстановяването на старата дама Челси, а Wall Street Journal пише, че това потънало в прах съкровище рискува да бъде загубено завинаги. Може би е по-добре да бъде трансформирано в един от онези очарователни бутикови хотели, които имат шанс да оцелят.

Бард се кълне, че хотелът все още работи - и в действителност това е вярно. В ресторанта му El Quijote, един от първите испански ресторанти в Ню Йорк, от 1934 г. няма нито една празна маса, а от известно време хотелът отвори и Chelsea Room, където се събират момичета и момчета, които нямат представа за призраците, които населяват този храм.

През хотел "Челси" са минали всички...

В края на 60-те години в бара на хотела на висок стол седи Салвадор Дали, а в краката му лежи гепард с брилянтен нашийник.

"В хотела цареше дух на разпад. Особено очарование - почти веднага почувствах мястото като свое. Никакви правила, вкусове, условности. Пълна иреалност." Така описва престоя си в %Челси" Артър Милър в автобиографичната си книга.

Ед Хамилтън пък пуска анекдота "колко бълхи може да има в стаите на хотела: много..."

През 1979-а Куентин Крисп е изненадан от анархията, отсядайки за пръв път в "Челси": "На първия ден имаше грабеж, на втория - пожар, на третия - убийство, а на петия напуснах.", разказва Крисп за хотела, в който години по-рано Еди Седжуик от снимания там филм на Уорхол "Момичетата на Челси" подпалва стаята си, след като взима валиум и заспива със запалена цигара. След време Крисп се връща в "Челси", за да остане три години...

Освен че оттук са минали най-известните, противоречиви и скандални актьори, режисьори, музиканти, писатели, художници и модни дизайнери, "Челси" се превръща и в любимо място за аскетиращи раними артистични аутсайдери. Те донаписват развратната история на хотела, в чиито стаи цигарите на предишните наематели често все още димят, докато се настаняват новите.