"Честно казано, в ранните години списанието държеше на повърхността марката, докато мисля, че в бъдеще марката все повече ще крепи списанието", каза неотдавна американският издател, основател и главен творчески директор на Playboy Хю Хефнър.
И докато през последно време брандът Playboy разширява дейността си чрез изграждането на още казина и повече медийни проекти като Playboy Channel, списанието на Хефнър влезе в новите реалности, пускайки нова категория в сайта си Playboy.com, която позволява на абонатите да виждат всяка една страница от всеки брой на изданието през 57-годишната му история.
Това включва, разбира се, от първия брой от 1953 г. с Мерлин Монро до най-новите броеве: "Вече няма нужда да събирате 57 години 682 броя на "Плейбой" под дюшека", заяви главният редактор Джими Джелинек.
Напъни за нови читатели
През последните години много коментатори отхвърлиха Империята на зайчетата като отживелица в епоха, където порното е на един клик разстояние. Продажбите на списанието в последните години рязко намаляха от 3.15 млн. копия през 2006 г. до 1.5 милиона днес и изданието прави всичко възможно да привлече нови читатели.
Един от броевете, например, вървеше в комплект с 3D очила, за да се вижда по-добре 3D снимка, разположена на две вътрешни страници. В друг брой пък на корицата се появи анимационната героиня Мардж Симпсън.
Playboy изданията по света също направиха редица провокативни опити, като например португалското списание, което миналото лято излезе със стилизиран Исус Христос на корицата в чест на португалския нобелов лауреат Жузе Сарамагу, който почина на 18 юни м.г.
Юлският брой на мъжката секс библия беше с корица, на която е изобразен Христос в туника, който държи за обсипаните с татуировки ръце полегнала и едва покрита "девица". Необичайният жест към известния писател, журналист и драматург е провокиран от една от най-противоречивите му книги "Евангелието по Исуса Христа" от 1991 г., която доведе до разрив на отношенията на Сарамагу с Ватикана.
"Отче, отклони от мен тая чаша... Трябва да я изпиеш заради моята власт и твоята слава... Не искам тази слава... Но аз искам тази власт!", пише Сарамагу в "Евангелието по Исуса Христа".
Съвсем наскоро пък немският Plаyboy влезе в противоречие с аврах (или авра) - арабската дума, с която се описват частите от женското и мъжкото тяло, които трябва да остават скрити за очите на хората - след като 25-годишната германска актриса от турски произход Сила Шахин се снима гола за корицата.
Това официално я направи първата мюсюлманка, снимала се за легендарното списание: "За мен тези снимки са акт на освобождение от културните ограничения от детството ми", разкри звездата от немската сапунена опера "Добри времена, лоши времена" пред Playboy.
"Опитвах се да угаждам на всички прекалено дълго. С тези снимки искам да покажа на младите туркини, че няма нищо лошо да живеят такива, кавито са, че не е долнопробно да показваш кожата си и че можеш да преследваш мечтите си, вместо да се кланяш на другите", каза още Сила.
Завръщане към старите фенове
Но докато тези мерки бяха опит да се привлекат млади читатели, тази е насочена към по-възрастните, които ще могат да си припомнят снимките на отдавна починали филмови звезди и интервютата с Джон Ленън, д-р Мартин Лутър Кинг и бившия американски президент Джими Картър.
Джелинек е оптимист, че хората ще отделят по 8 долара на месец и по 60 долара на година за услугата. Той нарече сайта "най-сексапилната машина на времето в света".
Playboy свърши мисията си
Хефнър смята, че смисълът на проповядваната чрез списанието сексуална революция "е отделянето на секса от възпроизводството". Но докато през XIX век само бохемите и радикалите подкрепяха идеята за сексуалност, освободена от оковите на връзките с брака или възпроизводството, днес тези идеи са дотолкова масовизирани, а някои дори могат да се присмиват на начина, по който Playboy говори за сексуалната свобода - отдавна извоювана.
И все пак Хю Хефнър наистина има пръст в това. Той се интересува от несправедливите сексуални закони, откакто пише курсова работа по темата като гимназист в "Нортуестърн" - доста преди да основе Playboy. Явно някои неща никога не се променят - една от миналогодишните фотосесии на Playboy е с Ашли Дюпре, бивше момиче на повикване и жертва на някои от сексуалните закони, които още са в сила.
По този повод 84-годишният Хефнър споделя: "Смятам, че жените притежават собствените си тела. Така че ако желаят да ги продават, това е тяхна работа. Незаконността е извън темата. Аз нямам проблем с проституцията. Всъщност аз съм човекът, който се е борил със сексуалните закони..."
Никога не можеш да бъдеш неутрален към Playboy
От появата на Playboy във вестникарската мрежа през 1953 г., малцина коментатори са оставали неутрални към списанието.
Докато "Жената на съседа" на Гей Талезе възхвалява Хефнър като въплъщение на сексуалната революция, в ексцентричната аналогия на Глория Стайнъм "жена, четяща Playboy, е подобна на евреин, четящ нацистко ръководство..." - става един от най-знаменитите афоризми на феминизма от 70-те години.
A в последните години, когато гневът на "борещите се срещу порнографията" феминистки и евангелистки свещеници намери други отдушници, критиците на Playboy са склонни на по-изтънчени възражения.
Които често са по-скоро естетически, отколкото морални. Есето на Мартин Еймис "В Хефнърленд" от 1985 г. (включено в антологията "Пъкълът на идиотите") задава тона, като се надсмива над "комерсиализираната нереалност, с която Playboy блести във всичко, което прави."
