Има все пак нещо гнило... не, не в Дания.
А в страна, където един от малкото досега неоплюти национални герои е практически чуждо име за повечето хора, и в краен случай им е познат като футболен отбор. Където датата 19 февруари се превръща в повод за "виртуална разходка по стъпките на Апостола" в популярни социални мрежи, което обяснимо предизвиква неподправено раздразнение. Където, ако няма някоя поредна кампания, която да напомни на хората, че лицето Васил Кунчев, по-познат на мнозина като Левски, e бил обесен днес, малцина въобще се сещат за тези събития. Или пък, подобно на някои мои познати, питат недоумяващо... "ама чакай, не се ли беше родил на тази дата?".
Като че ли обществото изпитва някакво задължение да направи нещо, за да демонстрира, че помни... но помни ли всъщност? И какво?
Какво всъщност знаем в момента за Левски?
Кой изобщо има някаква представа в наши дни за "истината" за Апостола - не просто за клишето, което се развява от масмедиите - удобно, леснодостъпно и превръщащо една от малкото безспорни фигури в нашата история в плосък картонен параван, зад който застават уверено всички, знаейки, че ако стъпят на раменете му, са защитени от критики и негативно отношение?
Името му се превръща в комфортен инструмент в ръцете на тези, които обичат да се определят с думите "патриоти". Или в средство за маркетинг на печатни издания чрез спам в социалните мрежи.
Има нещо сбъркано в страна, където портретът на Левски виси навсякъде, но сме стигнали до това списание "Нешънъл Джиографик" да ни разкрива като някакви невероятни факти в стил "знаете ли, че..." неща, които би трябвало да знаем още от ученическата скамейка.
Не, нямам нищо против просветителски кампании, особено когато са свързани с национална памет. Но не разбирам къде се е дянала тази памет. И не проумявам защо примерно многократното повтаряне и ретуитване на популярни факти от живота му в 140 знака ще го направи по-познат, по-разбираем или по-обясним като личност и историческа фигура за съвременното либертарианско поколение. Сега Левски се възприема най-вече като икона на борба за общо благо, която в наши дни е чужда на повечето хора, заети със стремежа към личен просперитет.
Поредният цивилизационен шок пък идва от Монтана, където хората питат - бил ли е Дяконът масон? Да, не ви се счува. Конспиролозите си намериха нов обект - така де, Левски създавал тайни комитети, които "приемали принципите, ценностите и ритуалите на тайните масонски общества", обяснява писателят Димитър Недков.
Нещо повече - според същите гении на конспирологията Левски бил участник в масонски проект на Джузепе Мацини, наречен “Млада Европа”, целящ национално освобождение на народите, национална независимост, свобода, човешки права и така нататък.
Като че ли обществото очаква поредните "сензационни разкрития" за велика личност - и медиите естествено не се бавят да ги поднесат. В събота по БНТ предстои да бъде излъчен филм, който се занимава с непознатите за широката общественост протоколи от разпитите на Левски пред извънредна следствена комисия, на базата на които е издадена смъртната му присъда. И там наравно с практически непознатото за всички тефтерче, от което поколения помнят само емблематичната фраза "Народе????", отново изплува поредният "международен конспиративен кръг", част от който едва ли не бил Апостолът.
Образът на Левски е размит в масовата представа. И освен че е идеализиран, е ужасно мъгляв. Хората го приемат като нещо средно между светец, революционер, идеолог, политик, едва ли не пророк. Изобщо - въплъщение на тоталния свръхчовек в българската история. Който, едва ли не, ако не беше заловен от турските власти, би могъл да насочи България към съвсем различно бъдеще. Дори картините и снимките, с които той е познат на хората, показват един ореол на мъченик-светец, за който е доста спорно до каква степен е близък до реалността. Левски в представите ни е спрял да бъде жив човек - и никой няма желанието да се идентифицира с неговия образ или идеали.
Иска ми се някак да излезем от патоса, от сензационността, от "жълтото", от стремежа да разбулваме митове, и да се научим да говорим за Апостола на свободата без идеализацията, която го превръща в клише.
Иска ми се да го опознаем като историческа личност, като герой на национално-освободителното ни движение, като мироглед и възгледи. Само че това не става с кампании, нито с туитове. Това става, когато самите българи проявят желание да научат повече за него. И когато съумеем да се отърсим от порива си да капитализираме имидж на гърба на национални символи.
А дотогава... ще се наслаждаваме на организирани прояви, които ще провокират отегчение и раздразнение, повтаряйки общоизвестни факти и затрупвайки хората с информационен шум.
