Прикрепването на соларни клетки към електрически велосипед не е особено нова концепция, поне сред гаражните изобретатели.
Но тези устройства тип "направи си сам", с изобилни фотоволтаични панели, монтирани отпред, отзад, отляво, отдясно и понякога дори отгоре на импровизирани ремаркета, изглеждат по-скоро като космически сонди, отколкото като нормални двуколесни возила.
Това обаче скоро ще се промени - заради Solarbike
Любимото изобретение на датския соларен инженер Йеспер Фраузиг, Solarbike, е прототип на соларно колело, който има фотоволтаично зареждане, но все пак изглежда като относително нормален велосипед.
"Повечетото инженери, които работят по изрботването на соларни велосипеди, използват масови компоненти, а това налага ограничения в дизайна", казва Фраузиг, който работи за Gaia Solar - компания за интеграция на соларна енергия с офис край Копенхаген.
След като изучава различни концепти, той избира да проектира соларните панели и акумулатора на колелото така, че да са съответно в колелата и централната рамка.
Този по-интегриран дизайн намалява теглото и не пречи на аеродинамичността, в сравнение с други снабдени със соларни клетки велосипеди.
"Първоначалното ми наблюдение е, че нормалните електрически колела не са особено вълнуващи", отбелязва Фраузиг, който подобно на повечето жители на Дания е запален колоездач. (Правителствените статистики показват, че 90% от датчаните притежават велосипед, а 36% от тях се предвижват с колело до работа всеки ден).
E-колелата обаче са тежки и не са направени за млади хора.
"Но ако проектирате по-леко електрическо колело със спортен дизайн, което се захранва със соларна енергия, изведнъж то става нещо, което предизвиква вълнение", допълва той.
"Хората ме спират през цялото време и ме питат какво карам".
С акумулатора, Solarbike тежи само около 16 кг - направо леко като перце в сравнение с типичните е-колела, чието тегло надвишава 30 кг.
Естествено, като соларен инженер, работещ за компания за соларна енергия, Фраузиг знае повече за тази технология от масовия любител.
"Тези познания ми позволиха постепенно да се стремя към концептуален велосипед със специално произведени компоненти, вместо да използвам масови компоненти, продаващи се в магазина", обяснява той. "Не се налагаше да променям базовия дизайн с две колела, за да получа захранван със соларна енергия велосипед".
Solarbike съдържа 500-ватов електрически мотор, монтиран при педалите.
Подобен на тръба контейнер, прикрепен към основната рамка, съдържа комплект акумулаторни (литиево-йонни) батерии, които се захранват от дисковидни масиви от слънчеви панели, монтирани между спиците на колелата.
Всяка страна на слънчевите панели може да улавя до 25 вата соларна енергия в слънчев ден, но само когато велосипедът не се движи - ограничение, което по думите на Фраузиг може да се промени в бъдещи модификации на Solarbike.
Естествено, тъй като слънцето периодично може и да не желае да се покаже иззад облаците, акумулаторът на велосипеда може да се зарежда и от домашен електрически контакт.
Максималната скорост на Solarbike е 50 км/ч при оптимални условия, а с напълно зареден акумулатор велосипедът може да измине около 65 км.
Желаната скорост може да се задава от монтиран на кормилото регулатор; сензорите в педалите осигуряват повече или по-малко електрическо подпомагане според нуждата.
"Моторът винаги допълва вашите усилия", казва конструкторът на прототипа.
Един от проблемите с интегрирането на соларните панели в колелата е, че само едната страна може да улавя пряката слънчева светлина, въпреки че оптимизацията на технологията за сянка донякъде помага.
Поради това може да са нужни цели 5 дни за пълното зареждане на акумулатора, в зависимост от количеството слънчева светлина.
Това обаче не би трябвало да спира средностатистическия велосипедист в Дания; изследванията в страната показват, че масовият e-велосипедист кара около час дневно и изминава само около 10 км, казва Фраузиг.
Друг проблем с монтираните на колелата масиви от соларни панели - подобно на дисковите колела, използвани от каращите велоергометър на закрито - е повишената чувствителност към неблагоприятен вятър.
Това е проблем, заради който Фраузиг обмисля как да повиши плътността на соларните клетки на задното колело и да ги елиминира напълно от предното.
Той проучва и по-добри технологии за оптимизация за светлината, които да засилват способността на велосипеда да улавя слънчева енергия дори когато е паркиран на сянка.
За жалост тези, които жадуват да паркират Solarbike на слънчево място в двора си, ще се наложи да почакат; въпреки демонстрирания интерес от производители на велосипеди, Фраузиг - който е разработил е-колелото си самостоятелно - не очаква неговото изобретение да стане достъпно за масовите потребители в близко бъдеще.
"Нямам търпение да науча какви идеи имат хората", казва той.
"Търся финансиране, за да изведа разработката на следващ етап и да подобря дизайна и функционалността на Solarbike".
