По-добър от другите

Напоследък не се среща човек, който има причина да откаже бира чак в шест и десет вечерта. "Искаш да ме подхлъзнеш...", усмихва се Сашо Деянов - Скилър, докато хваща поредната бутилка вода за деня и все едно елегантно смигва на изкушенията: "до по-късно..."

След 5-6-часова репетиция, душицата му все още е топната във фикциите на бийтбокса, за да й пресича естественото пътешествие с алкохол. А и заради физическото натоварване по време на възпроизвеждането на всякакви звуци с уста, просто си отмаря като някой, който сега ще се наслади на головете, които е вкарал, после ще ходи да види къде е купонът (не че се мяркат подобни играчи).    

Като стана въпрос, щял да става футболист, "докато не усетих, че нещо не се чувствам ок в тая среда". Обича играта, да гледа мачове, как ритат малките деца от балкона, "но с онези момчета, въобще не искам да ги обидя, футболът не ми доставяше удоволствие, както сега, като ритаме два пъти седмично с другите от гилдията". "Гилдията" са съвсем новите изпълнители, по които си падат и местните хипстъри, и обикновените млади граждани.      

На 22, тая пролет Скилър стана шампион на второто по големина световно бийтбокс състезание в Базел - и взе наградата за Best Show. Двете грамоти са свидетелство за оригиналност, музикалност, трудност и сценично поведение в битката с 32 участника. Когато казва, че фолклорните ритми са били най-силният му коз за финалния батъл с канадския шампион KRNFX, мисля, че ми пробутва обичайното клише, но добавя безапелационно: "Те наистина шокират хората".

Там за пръв път вкарва и трика с диафрагмата, върху който много тренира в момента: "С всяко едно вдишване да изкарваш звук, да няма празен ход - да не поемаш дъх без да го озвучиш". Това обяснява и защо скоро няма да пусне шкембе.

"В надпяваниците на бийтбокса наистина има спорт, тъй като използваш почти цялото тяло, то ти е инструментът, и логично се изморяваш. Затова ти трябва и стратегия - в първата битка излязох срещу един шишко, който ме издухваше само с един звук. Така че почнах с най-тихите си неща и чак накрая стигнах неговото ниво..."

Докато обяснява как най-трудно е да надвиеш германец, заради сложния стил с бързи и технични комбинации, или пък че, веднага се разбира кой е от изток, заради "много по-искрените, диви, задълбочени, психо, изперкали..." звуци, излиза, че бийтбоксът си е интернационален език.

Сашо почва да общува на него още преди да се отпусне на английски, когато 15-годишен дръзва да излезе за пръв път от България абсолютно сам - без родители или учители - за да иде в Лайпциг на световното по бийтбокс. Малко преди това е разбрал какво изобщо прави с устата си.

"Като малък постоянно издавах звуци - на анимационни герои, хеликоптери, коли, после на барабани, без въобще да си представям, че мога да правя и бас, и повече неща... Докато ни слушаха в квартала с един мой съученик, ни казака, че това е много готин бийтбокс. И ние - "какво?" Имаше някаква слаба търсачка и като написах думата, ми излязоха само две клипчета. Бях втрещен. После намерих един сайт и почнах да си комуникирам с другите боксаджии, докато тук това все още беше табу и всички ме гледаха странно..."

Шавва към Лайпциг, настанява се в хостел на другия край на града, но е разучил къде ще спят участниците на световното и буквално влиза в кръга им. "Не знаех никакъв език, но правех техния. Седяха пред хотела си - как да сбъркаш такава тайфа, в която си спорят само с ритми и звуци - и просто се присламчих към един от кръговете." Нямало е как да не се изкефят на това самонадеяно хлапе.   

"Веднага смених категорията", казва седем години по-късно Skiller като шампион на световно - без награден фонд, но с достатъчно ползи дори в бизнес отношение. Освен повече контакти и покани за фестове, вече е водил много уъркшопове по бийтбокс по света, за да натрупа опит за собствена школа.

И за да му е приятно да е на 22 тук. Изглежда като от дзен елит, който допуска само чешити, направили си лесен живота - без да правят компромиси с таланта си. "Не ми е нервно и неудобно в бълграската реалност, все едно съм под купол с позитивни и искрени хора наблизо, а и все още цари детски ентусиазъм в мен."

Освен соло, Skiller прави бийтбокс с "Попара" и с Tripple A, с които фестивалното лято се простира до Сейнт Мориц, а вече е взел последния си изпит в университета - завършва политология. "Реших да уча това, защото имам нужда да съм на друг фронт - общуването в различна социална група ме уравновесява и няма да е зле да имам и други лица..."

На терена на бийтбокса все се ослушва за нови провокации, тъй като "нищо не може да те вълнува така както вчера. Имам си няколко любми ритъма или бийтове, или части от репертоара, които в един момент вече не са ми интересни, изплюл съм ги, и имам нужда от нова техника, комбинация, нещо, което да ме кара да търся още и да потъвам все по-дълбоко..."

Може да е птица, сирена или регистър от електронна музика - ако му хареса да има такъв звук, започва да се мъчи да го издава. "Понеже си познавам инструмента, веднага го локализирам там, откъдето спред мен може да излезе нещо. В повечето случаи не изкарвам каквото съм си мислил, но пък се чува нещо много по-лудо."

Ако случаен човек попадне в репетиционната, ще се шашне повечко - все едно говори на извънземен език. "Така че няма как да ми омръзне. Даже му отделям все повече време...". Ей така си говори Скилър, без нито една лоша дума.