Живеем в епоха, която екстремално много се доближава до "тоталната работа". Това е термин, въведен от немския философ Йозеф Пипер малко след Втората световна война, описващ процеса, чрез който човешките същества се трансформират в работници, а целият живот се превръща в работа.
Човекът (или обществото) достига нивото на тотална работа, когато цялото му съществуване се върти именно около работата - всичко останало е подчинено на повишаване на производителността и качеството на труда, а дори почивката, хобитата и празниците започват да наподобяват работния процес.
Дори жизненият ти цикъл започва да се подчинява на нуждите на работата - тренираш, спиш добре, храниш се здравословно... само и само за да постигнеш по-добри резултати в продуктивността си.
Вярваш в работата върху себе си така както вярваш и в работата по връзките си. Въобще дори и върху забавленията си работиш, за да се получат по-добри и по-продуктивни. И като цяло оценяваш дали един ден е добър, ако си отметнал доволно количество задачки.
Модерната бизнес среда издига корпоративния живот в центъра на всичко. Служителят дава всичко от себе си в замяна на много добра заплата, социални придобивки, лъскав служебен телефон и път за издигане в кариерата.
Подобно къща от карти обаче, това е една изключително нестабилна основа, на която да положиш целия си живот. И ако го направиш, в един момент неотменно достигаш токата на пречупване, в която или "прегаряш", или умът ти тотално се стерилизира откъм всякаква творческа енергия.
Така в един момент можеш да се окажеш духовно празен, безразлични към живота и да не се интересуваш от нищо. Може да развиеш тотално отвращение към дневната работа и това да доведе до безкрайно отлагане на иначе неотложни задачи.
Решението обаче не се крие в това да работите по-малко или да влагате по-малко усилия.
То е същевременно по-просто и на практика много по-сложно за оттрениране - просто трябва да не ви пука чак толкова много и да откриете широкия свят извън професионалните ви интереси. Като се отдавате по-малко мисли за работа, вие си оставяте повече пространство за други интересни неща - за семейството и приятелите, за занимателно хоби, за откриване на нови интереси и т.н.
Това реално е и ключът към истинската почивка - да се откъснете от работния процес, за да може мозъкът ви обработи на спокойствие всичката информация, а самите вие да се отърсите от напрежението. Физическата смяна на средата, пътешествията и партитата може и да помагат да си починете, но ако през цялото време си мислите за задачите в офиса и проверявате през няколко часа пощата си, почивката ще е само повърхностна.
Има много начини за постигане на това. Първата стъпка е да променим самото си усещане за това какво е успех.
От една страна, виждаме тези, които целеустремено се катерят по кариерната стълба. Често те влагат максимума от себе си в работата, страдат от преумора, в постоянно движение, диктувано от жаждата да се покрият новите изисквания на шефовете и от собствените им постоянно растящи амбиции.
В това няма нищо лошо, но е живот на бърза скорост, в който трудно се задържат други хора и винаги има опасност, че някой друг ще те задмине и измести. Към това се прибавят и всичките сплетни, клюки и т.н., които винаги вървят ръка за ръка с кариерното израстване.
Затова и трябва да разделите виждането си за успех в кариерата от виждането си за щастие. Направите ли го, следващата стъпка е да запълните усещането за удовлетвореност с нещо, различно от работата и професионалните начинания. Най-лесният начин е да открием това, което ни кара да "тиктакаме".
Това е вътрешната човешка страст и порива, който ни въодушевява и ни кара искрено да се радваме.
Той може да се крие във всякакви активности - от ученето на езици, през доброволчеството за различни социални каузи, изкуството (пеене, рисуване, музика, писане и т.н.), та до отдаване на всевъзможните хобита, които могат да хрумнат на човек. Иначе казано, намерете си страст.
Пътят дотам обаче е осеян с много експерименти, които да проведете със самите себе си. Да откриете новите неща, които да ви харесат и да пробвате различни въодушевяващи начинания. Щом достигнем идеята, че някои неща в живота са чудесни, именно защото не са свързани с отхвърлянето на определен тип задачи, можем да обърнем вниманието си към себе си и да потърсим важните моменти в собствения ни живот.
Последната стъпка е да намерите отговор на въпроса "Кой съм аз", който отговор да има реално значение за вас самите. Кои сте вие извън работните си места? Как се определяте извън това, което вършите?
Намерите ли отговор на този въпрос, ще сте постигнали знанието за един далеч по-балансиран живот, далеч от тоталната работа.
И колкото и парадоксално да звучи, така самите вие ще имате далеч по-смислен професионален живот, основаващ се на баланса между личното и работата. Балансираният човек е способен на повече за по-дълго време. Междувременно ще можете да се насладите на това, което наистина има значение за вас самите. А реално това май е най-важното.
