Сами сме си виновни

Битката между половете е в разгара си. По данни на Pew Research Center, делът на жените на възраст между 18-34 години, които твърдят, че успешният брак е едно от най-важните неща в живота им, е нараснал с девет пункта от 1997 г. насам - от 28% на 37%. При мъжете пък се наблюдава обратната тенденция. Процентът, съгласен с това твърдение, е паднал от 35 на 29%.

Вярвате или не, съвременните жени искат да се омъжат. Проблемът е, че мъжете нямат такова желание

Така наречената оскъдица на подходящи мъже (да се чете "подходящи за брак") е една от горещите теми напоследък. Голяма част от медиите реагират на факта, че за първи път в историята, жените съставляват по-голямата част от работната сила в САЩ и доста европейски страни.

Освен това, те получават повече дипломи за висше образование. Какъв е проблемът? Този нов феномен е променил отношенията между мъжете и жените.

Като автор на три книги за американското семейство и неговото пресичане с поп културата, съм прекарала 13 години, изучавайки взаимодействието на социалния дневен ред със секса, родителството и джендър ролите.

През това време съм говорила със стотици, а може би и хиляди мъже и жени. Правейки това, случайно се натъкнах на една субкултура от мъже, които без капка несигурност са ми заявявали, че никога няма да се оженят. Когато ги питам защо, отговорът е винаги един и същ.   

"Жените вече не са жени"

Да твърдим, че връзките между половете са се променили значително, е, меко казано, омаловажаване. От сексуалната революция насам се наблюдава дълбок преход в начина, по който жените си взаимодействат в мъжете.

Мъжете не са се променили особено - те не са претърпели революция, която е изисквала това от тях, ала жените са се трансформирали почти изцяло.  

Казано накратко, жените са гневни. Освен това, те са в отбранителна позиция, макар че често не го осъзнават. Това се дължи на факта, че са възпитани да мислят, че мъжете са техен враг. Въоръжени с това ново разбиране, жените избутаха мъжете от пиедестала им (жените си имаха свой собствен пиедестал, ала феминистките ги убедиха в противното) и се възкачиха на него, за да вземат това, на което са били научени, че по право е тяхно.

И сега мъжете нямат къде да отидат.

Именно тази динамика - мъжете са лоши/жените са добри - унищожи връзката между половете. При все това, мъжете пак излизат виновни, когато любовта започне да не върви. Та те са виновни още от както феминистките излязоха по улиците за първи път през 70-те.

Ами ако за оскъдицата на подходящи мъже и неспиращата война между половете са виновни - дръжте се здраво - жените?

Никога няма да чуете това в медиите. Всички статии и книги (а и публицистични предавания и сериали) напоследък поставят жените в центъра, докато мъжете и децата са на задната седалка.

Ала след десетилетия на потискане на мъжете в западната цивилизация, на средностатистическия мъж вече му е писнало. Омръзнало му е да му се повтаря, че има нещо фундаментално сбъркано в него. Че ако жените не са щастливи, то това е по вина на мъжете.

Противно на това, което казват феминистките като Хана Роузън, авторка на "Краят на мъжете", така нареченият възход на жените не е заплаха за мъжете. Напротив, това ги вбесява. Освен това то подкопава способността им да си бъдат самодостатъчни с надеждата, че някога ще издържат семейство.

Мъжете искат да обичат жените, а не да се конкурират с тях. Те искат да се грижат за семействата си и да ги защитават - това е в ДНК-то им. Ала модерните жени не искат да ги оставят да правят това.

Това е голямо нещастие, но за жените, а не за мъжете

Феминизмът служи много добре на мъжете: така те могат да правят секс само срещу едно "здрасти" и дори живеят с гаджетата си без особено много отговорности.

Жените са губещите в случая. Не само са обременени от последствията от секса, но и като отписват мъжката природа, те завинаги са обречени да търсят балансирания живот. Факт е обаче, че жените имат нужда от кариерните планове на мъжете - те имат нужда от мъжете, за да  поемат работата им в офиса - именно за да живеят балансирания живот, към който се стремят.

Така че ако мъжете изостават на работното място и ако масово се отказват от брака, жените трябва да се погледнат в огледалото и да се запитат каква роля са изиграли, за да предизвикат тази трансформация.

За щастие, има добри новини: жените имат силата да обърнат нещата. Всичко, което трябва да направят, е да се отдадат на своята женственост и да оставят мъжете да се отдадат на мъжествеността си.

Ако това се случи, може би подходящите мъже няма да са толкова малко.