Бях тийнейджър, когато Фреди Меркюри умря. Работех в местния музикален магазин и това беше ден, който никога няма да забравя.
Не дълго след като отворихме, поток от наистина объркани и силно разстроени фенове на Queen се събра в магазина.
Пускахме Queen цял ден и наблюдавахме как разплакани фенове на Фреди седяха на пода, споделяха си спомени и се прегръщаха, прегръщаха и нас.
Беше сюрреалистична гледка и трябва да призная, че не успявах напълно да осъзная по онова време защо толкова много хора са опечалени, заради смъртта на човек, когото в крайна сметка никога не са познавали.
25 години след като той си отиде едва на 45 годишна възраст, вече знам.
Израснах с Queen. Баща ми беше луд фен. А тoй служи 25 години в Kралските военновъздушни сили на Великобритания във време, в което отявлените гей артисти бяха доста малко на брой и се срещаха рядко.
Не че Фреди беше обявил официално, че е хомосексуален. Просто се обличаше доста бляскаво и беше кръстил групата си Queen...
Тези неща обаче не правеха чак такова впечатление на баща ми. Той обичаше Фреди. Наистина, това беше любов. Всяко семейно барбекю беше озвучавано с най-големите хитове на Queen (е, веднъж ми позволиха да си пусна ABBA). И когато следобедът преминаваше във вечер, музиката се усилваше. Усилваше се и пеенето на татко.
Гласът на Фреди: несъпоставим. Разпознаваем и различен от всеки друг глас преди и след него.
Той и групата му, те правеха музика. От рок до диско. В Меркюри имаше нещо наистина царствено, което мнозина след това се опитаха да постигнат, но не успяха.
Само вижте как 75 000 души го боготворят на Live Aid през 1985-а година. Той успя да надскочи идеята за определен профил на аудиторията, за даден тип хора, слушатели, които да го харесват... Баща ми беше фен. Майка ми беше фен и братята ми също.
Децата го обичаха. Бабите го обожаваха. Музиката му достигаше до рокери и до фенове на ABBA като мен. Той беше единствен по рода си. Той беше магия.
Често се чудя какъв ли щеше да е днес, ако все още беше жив. Какво ли щеше един толкова истински талантлив човек да прави в съвременната поп култура на известни, заради известността си хора?
Какво ли музикално съкровище щеше да ни подари? Какво ли щеше да е мнението му относно факта, че днес, с одобрението на останалите членове на Queen, "А kind of magic" се използва в реклами на мебели по телевизията?
Никога няма да знаем, разбира се, защото Фреди за жалост не доживя до момента, когато болестта, която отне живота му без време, вече не е смъртна присъда.
Да, каква трагедия само е това. За него, за публиката, за музиката. Но музиката... Тя винаги ще бъде с нас.