Искате да придадете пикантност на вашата любовна връзка? Оказва се, че не е необходимо да харчите пари за рози с дълги дръжки или скъпи вечери. Според изследване, публикувано в изданието Personal Relationships, е достатъчно просто да прекарвате известно време не само един с друг, но и с добри приятели. Учените твърдят, че хората във връзка, които се срещат с други двойки, се чувстват по-близки помежду си.
Подобно на немалко други изследвания, това проучване, озаглавено "Когато Хари и Сали се срещнаха с Дик и Джейн: експериментално създаване на близост между двойки", на практика произлиза от личния опит на автора му Ричард Слачър.
Наблюденията му се потвърждават и научно
Слачър е доцент по психология в държавния университет "Уейн", специализирал в областта на социалната и здравна психология - и женен от почти 15 години. Той и неговата съпруга са си изградили близки приятелства с други хора като двойка, тъй като са смятали, че тези приятелства подобряват в някакъв смисъл собствените им взаимоотношения.
Слачър, който се занимава от няколко години с изследвания на романтичните връзки, си задал въпроса дали техният опит в тази насока би могъл да се окаже валиден и за други хора - и решил да подходи научно.
"Реалността е, че взаимоотношенията са динамични и се влияят от много външни сили, включително от хората, с които сте приятели като двойка," заявява той.
Всъщност това не е съвсем голяма новина. Изследвания от 80-те са установили, че двойките с по-голям процент общи приятели - както двойки, така и самостоятелни - са по-щастливи във взаимоотношенията си и имат по-голям шанс да останат заедно от двойките с много несвързани помежду си приятелски кръгове.
Но Слачър казва, че е било невъзможно да се установи дали просто хората, които са по-щастливи във връзката си в крайна сметка си изграждат общи приятелства, защото това е присъщо на щастливите двойки - или приятелите на двойката по някакъв начин носят един вид вътрешни ползи за двамата.
Колкото по-сериозни теми обсъждат двойките, толкова по-близки се чувстват
Твърдо решен да формулира разликата, Слачър се концентрира върху 60 двойки, които са заедно в продължение средно на две години, след което ги разделя на две групи; на едната се дават неангажиращи теми за разговор (от рода на "Кога беше последният път, когато сте се разхождали в продължение на час? Къде отидохте? Какво видяхте?") и такива, които имат за задача да обсъждат по-задълбочени теми (като например: "Кой жив или мъртъв човек бихте желали да поканите на вечеря? Какво е най-лошото изживяване във вашия живот? Ако ви оставаше да живеете година, какво бихте направили?").
След това двойките са разделени на случаен принцип и инструктирани да се опознаят взаимно в рамките на 45 минути чрез дадените им въпроси. Двойките в групата на "задълбочените въпроси" бързо се сближават и в крайна сметка между тях се изграждат реални приятелства. Такива двойки споделят, че след разговорите са изпитали засилване на положителните емоции, че общуването им с другите е "необикновено" и че са научили нови неща за партньорите си.
Три месеца по-късно 1/3 от тези двойки са продължавали да контактуват помежду си и след края на изследването. За сметка на това нито една от "неангажиращо разговарящите" групи не е поддържала контакт. Изводът? Обсъжданията на значими неща и лични изживявания, вместо странични общи теми, е скрепващият материал за едно приятелство.
Общуването с други заздравява връзката, защото хората се стараят повече
Но Слачър е решил да не спира дотам - той твърдо има намерението да определи, че не само приятелствата се пораждат от разговори по теми от реално значение, но и че двойките се чувстват по-удовлетворени от собствената си връзка след сприятеляването с друга двойка.
"И след проучването наистина се установи, че в резултат на такова общуване те се чувстват по-добре в собствената си връзка," констатира психологът. "Участниците съобщаваха усещане за въодушевление, ентусиазъм, щастие и близост със своя партньор."
Каква е връзката между двете? Вероятно излизането с друга двойка изисква от всеки от партньорите да бъде в добра форма - и физически, и емоционално. "Особено след като са били с партньора си от доста време, някои хора смятат, че това да бъдеш естествен означава да не се отнасяш към своя партньор така добре, както би се отнасял с другите," твърди Слачър. "Понякога, когато хората са сами с партньора, те не му отделят такова внимание, каквото му е потребно."
Надали са необходими изследвания, за да потвърдят, че приемането на другия за даденост няма как да бъде нещо добро за която и да е връзка - без значение колко много съвместни приятели сте натрупали.
