Счупените прозорци на Борисовата

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората, а който го е страх от побойници, да не ходи в Борисовата градина. Само в рамките на месец, и то посред бял ден, там се случиха две ужасяващи престъпления - убийството на 16-годишния Георги Костов и жестоко нападение над възрастен мъж и двете му внучета.

Докато общината прави планове за преустройство на градския парк, несъмнено нужни, проблем, върху който да се замислим, остава сигурността. Неслучайно това е една от препоръките към проекта, който спечели идейния конкурс за изработването на нов Подробен устройствен план.

По-важното е друго

Общинска полицията не винаги успява да опази парка и хората в него от посегателства и всеки път, когато някой пострада, се повдига темата за повече патрули, коне и кучета, камери, лампи.

Криминалната дейност в Борисовата градина се извършва на добре известен на всички периметър. Престъпленията се случват в относително малката, но „жива" част на парка между Орлов мост и Езерото с линиите, в подлезите, в близост до търговските обекти и на алеите покрай спорните съоръжения.

Единственото изключение прави убийството на 25-годишния студент по медицина Михаил Стоянов, нападнат от група младежи, защото приличат на гей през 2008 г. Тялото му е изоставено в близост до спирката за бившия ресторант „Ропотамо".

След убийството на Яна Кръстева се разбра, че Борисовата градина се охранява от два екипа - дневен и нощен, състоящи се от по двама души. Тогава се постигна съгласие охраната да се „удвои", но надали и 8 служители на СДВР вършат работа, били те подкрепени от 31 видеокамери и служебни коне.

Вземете мерки

Има един драстичен начин за опазване на парковете, който се прилага на много места в Европа - затваряне през нощта.

Преди да изпищите, че ви отнемат открития бар или любимото място за пиене на бира, нека се поогледаме какво се случва по света. Тази мярка съществува в прочутите Хайд Парк в Лондон, Сентрал Парк в Ню Йорк, Ел Ретиро в Мадрид, Тиeргартен в Берлин, паркове в Париж, Брюксел, Барселона, както и в Загреб - парк „Максимир".

Повечето от тези зелени градски убежища са удивително красиви, имат редки растения и невероятни градини, исторически фонтани и дворци, многобройни възможности за отдих, но просто затварят за посетители в полунощ или при стъмване, тъй като властите се подсигуряват по този начин, включително от обири и вандализъм.

Разходки в малките часове на нощта не се препоръчват и всеки носи лична отговорност.
Хайд Парк например, който е съизмерим по площ с Борисовата градина, е с работно време от 05:00 сутринта до полунощ, но се охранява денонощно от лондонската полиция. Същият режим действа и в Сентрал Парк, а след въвеждането му специализираната полиция по охрана отчита значително намаляване на престъпленията.

В интернет има интерактивна карта, която показва къде, кога и какво точно се е случило - грабеж, нападение, измама. Така гражданите на Лондон и Ню Йорк могат да следят в реално време и да избягват конфликтни зони от парка, където на всичкото отгоре са разположени специални паник - бутони, с които може моментално да сигнализирате охраната. За нашите условия звучи като научна фантастика, но все пак явно има полза от това.

Като казваме забрана, имаме ясното съзнание, че това няма да проработи в София, защото би означавало цялата Борисова градина да се огради с високи прегради, които да спират хората. Нещо като стената по границата с Турция, която се оказа преодолима за около две минути.

За подобно нещо у нас не би се намерил обществен консенсус, докато в Ню Йорк е имало случаи на пострадали граждани, които съдят полицията, защото не им е осигурила защита по време на престоя в парка.

Малките неща

В Сентрал парк не може да пушите и да пиете алкохол, макар че винаги може да ползвате за целта заведенията на територията му. В Лондон, ако знаете, че ще ви глобят с 60 лири, ако карате колело на пешеходна алеи или не почистите след кучето си, това създава усещане за ред, което има възпиращ ефект не толкова за вас, колкото за престъпността.

Това е познатата теория на счупените прозорци, според която противодействието и разкриването на дребните престъпления спира по-сериозните. Всъщност, целта на нощното затваряне не е да гони хората, а да действа като превенция.

Заден двор

Ние не сме свикнали да гледаме на Борисовата градина като на забележителност. Тя е нещо като публичен частен двор, с целия нон-сенс в израза.

Преди години имаше една любопитна карта, която показваше какви криминални типове дебнат по алеите и са ги запазили за себе си - алея на дилърите, до тях са скинарите, после алея на онанистите, просяците и т.н. Картата беше забавна, но всъщност синтезираше някакъв обществен опит, неприятен, разбира се.

След като сме стигнали до убийства, значи ще си говорим за убийства. Затова най-добре на първо време да поправим счупените прозорци на Борисовата градина, а след това да дойдат и грандиозните планове, с които да я превърнем в приятно място.