Александър Рийд и дъщеря му Мина са звезди в родната си Норвегия от доста време. Откакто детето е на две години.
Тогава тя и татко ѝ правят първото си сериозно пътешествие - двамата прекосяват пеша почти цяла Южна Норвегия, през март 2018 г. Преходът през сняг, лед и скали им отнема 57 дни.
Мина е родена през 2015 г., а през 2019 г. вече може да се похвали с над 300 нощи, прекарани в палатка и завидни умения за търсене на тролове, предадени ѝ от баща ѝ.
"Това е най-естественото нещо за мен - аз съм норвежец", казва пред National Geographic бащата.
През 2019 г. те печелят наградата "Пустош на годината", присъждана на пътешественици и любители на природата в Норвегия.
"Малко са хората, които в последната година са вдъхновили повече норвежци от дуото "Мина и аз", които с блога си показаха на всички ни фантастичната природа на Норвегия и приключенията, които тя предлага", мотивира се журито. Само през 2018-та - годината, за която двамата са отличени, те са прекарали 160 дни на открито и са изминали 780 км на ски или пеша.
Малко след като Мина се ражда, Александър и приятелката му Кристин осъзнават, че ежедневието им става прекалено забързано, нямат време да са заедно, както и сред природата. Осъзнават, че не това е животът, който искат, и решението е бащата да вземе детето на двумесечна 500-километрова експедиция на ски.
За нея той носи 40 килограма провизии и оборудване - храна, гориво, палатка, плюс памперси, книжки и розовия екип за принцеси на момичето.
Когато Кристин - хирург по професия, ги взема с колата в края на приключението, установяват, че това не е бил просто начин да изпуснат парата, а това, което искат да правят. Професията на Кристин е донякъде и обяснението защо тя не придружава Александър и Мина в експедициите им, а само на малки излети и походи в планините.
"Мина и аз" не е проект - това е животът ни и опитът ни да живеем по начин, по който искаме", казва Александър пред Helsport - производител на палатки, който е един от спонсорите му.
Той е бил в армията, но след това работи като проект мениджър и консултант за корпоративна социална отговорност и социални иновации.
Страстта му е природата и казва, че хората не посещават природата, те са природата. Затова за него е важно и опазването ѝ, и предаването на страстта към следващите поколения. Така от малка Мина знае например, че е нейна отговорност да проверява дали там, където са нощували на палатка, не са останали боклуци.
Самият Александър скита из планините на Норвегия откакто се помни - майка му го е завела на поход за пръв път като малко момче.
Мина е едва на 5 седмици, когато за пръв път се озовава в планината. А епичното 500-километрово пътуване не е единственото - просто за баща ѝ планината е част от живота и е съвсем естествено и детето да се присъединява всеки път, когато и той ходи.
От 2019 г. Мина има сестра - Лилие, и тя също е редовно навън със семейството. Включително - засега, и на 17-дневна експедиция с баща си и кака си.
Но през миналата година Мина и Александър, който след корпоративна работа в Осло се връща към старата си професия на войник, правят нещо още по-изумително - като за последно, преди момичето да тръгне на училище.
За 24 дни те минават на ски 400 километра през най-северната част на континентална Норвегия - областта Финмарк, дълбоко в Арктика. През зимата.
"Целта ни не е самата дестинация, а какво създаваме между нас, когато сме заедно сред природата. Да се вдетиним, да играем, да сме любопитни, да сме тук и сега и да търсим тролове - това е целта на пътешествието", казва бащата.
Той не е луд, естествено, и не забравя, че води със себе си дете на 5 години в среда, която и изключително опасна и непредвидима. Затова подготовката за експедицията отнема месеци, а Александър може да си позволи да води дете в зимна Арктика и заради армейското си обучение. И защото точно в този период служи и във Финмарк.
Пътуването реално започва с подготовката още от лятото на 2020 г. "Но не със списък с нужната екипировка, а с разговори за пътешествието. Да го накараш да оживее, да му дадеш съдържание като откриеш от какво има нужда Мина, така че да го издържи. Например да избереш рокля за балерини за експедицията, дрехи за куклата ѝ, розов лак за нокти, да поговориш за троловете във Финмарк, да ѝ разкажеш за саами - коренното население, да избереш книги, татуировки, перли и диско топка", обяснява Александър.
Тоест всички тези неща, които ще направят пътуването магическо през погледа на детето, а оттам - и на бащата.
"Не говорим особено за дестинацията - никога това не целта и не това мотивира Мина. Тя се крие в магията от пътуването, в играта и лова на тролове. Затова и предварително посвещаваме много време на подробности, които изглеждат ненужни, но всъщност са от основно значение за успешно пътуване. Защото това не е моята експедиция, а нашата", казва Рийд. И детето не е просто багаж, а част от нея, и трябва да получи своето удоволствие - и от планирането, и от екскурзията.
Всичко минава по план - Мина и баща й вземат разстоянието за точно 24 дни.
По пътя играят театър в планините, танцуват под Северното сияние, слагат си розов лак за нокти, търсят тролове и дърпат шейната из безкрайните ледове и снегове на Арктика.
"Не е нужно да водиш детето на едномесечни експедиции, за да усетите заедно магията. Всеки трябва да разбере за себе си къде и как иска да иде и да опита", дава съвет Александър на останалите родители.
Важното е да сте заедно сред природата.
