За доста места на планетата обичаме да казваме, че не са от този свят - защото не приличат на света, който ние познаваме.
Това конкретно място обаче е толкова изолирано, че се намира дори в друга времева епоха.
Вероятността да го посетите е нищожна, затова добре дошли виртуално на остров Тристан да Куня и единственото населено място там, носещо гордото име Единбург на Седемте морета. Това е най-изолираното селище на света.
То се намира насред южния Атлантически океан и най-близката цивилизация е на 2816 км на изток - Кейптаун в Южна Африка - на поне седмица път с кораб.
Тристан да Куня е част от едноименен архипелаг от няколко острова и единственият населен от тях. Всички те са задморска територия на Великобритания, откъдето идва и името на Единбург на Седемте морета, дадено на селцето през 1867 г. от херцога на Единбург - принц Алфред, който лично го посещава.
Всъщност Тристан да Куня е част от задморската територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня. Самият остров Света Елена е на разстояние от над 2400 км, но през 1816 г. британците анексират архипелага, за да разположат гарнизон, който да спира опитите на французите да освободят заточения на Света Елена Наполеон Бонапарт.
Въпреки гръмкото си име, населеното място е известно сред жителите си просто като "селището", тъй като друго няма. А те според последното преброяване са 250 души.
Тези хора живеят по начин, който за нас е трудно да си представим.
Островът им с площ от 98 кв. км. е вулканичен и те са се разположили на една от малкото му достъпни за живот части - между склоновете на вулкана и морето.
На Тристан да Куня няма летище и до него може да се стигне единствено по море, като основно тук пристигат риболовни кораби от Южна Африка - едва 10 пъти годишно.
На острова няма хотели, нито ресторанти, но ако някой все пак настоява да посети това място, трябва да поиска разрешение от администратора на съвета на острова до една година предварително. Ако получи одобрение да пристигне, туристът ще бъде настанен в дома на някой от местните жители или в къща за гости.
Но пък си струва да се види как живеят подобни хора.
На острова има 70 семейства, които носят общо 7 фамилии, и всички до един са фермери - имат животни и гледат картофи. Това е обяснимо - предвид редките доставки и изобщо досег с външния свят, те трябва да могат да оцеляват със собствени сили и средства.
Земята е обща и се обработва единствено с ръчни инструменти и без селскостопански машини. Животните - крави и овце, също са в общо стадо. Другият поминък е риболовът, а омарите се изнасят и формират стабилна част от приходите на Тристан да Куня.
Всяка от лодките се дели между 4 семейства, а рибарите ги ползват по двама в различните дни. В дните, в които не са в морето, те са дърводелци, водопроводчици или ел. техници. Когато пък се върнат с улова, жените оставят заниманията си като учителки или продавачки, и отиват във фабриката за преработка на риба, за да се заемат с улова.
Когато дойде кораб с доставки, почти всички се заемат да разтоварват - водите тук не са от най-спокойните и всички бързат да осигурят необходимото. За стоки като брашно, захар, гориво и дори тоалетна хартия се разчита само на доставки.
Тристан обаче има училище, поща, музей, кафене, кръчма, две църкви, магазин и плувен басейн. Освен риболова и туризма, другият доход е продажбата на пощенски марки.
На острова има болница, която може да приеме няколко души и поддържа и спешен кабинет. Всички по-сериозни случаи обаче отиват в Южна Африка или дори Великобритания. Зъболекар също няма - специалист идва един път годишно от Кейптаун.
На толкова малко място има един единствен път, наречен М1, който свързва поселището с картофените ниви. По него се движат малкото частни коли, има и автобус, безплатен за пенсионерите. Има и линейка, пожарна и полицейска кола.
Островът се управлява от съвет с 14 членове. Те се събират 6 пъти годишно и се избират веднъж на 3 години, като също разполагат с един официален автомобил.
Телевизия има, но интернет връзката е слаба. Няма и покритие на мобилни телефони, плащанията са само в кеш - кредитни карти няма как да се ползват.
През миналия век вулканът на Тристан да Куня, наречен Връх Кралица Мери, е изригвал два пъти. Първия - през 1906 г., когато са унищожени картофените плантации и добитъка.
Хората обаче отказват да се евакуират в Обединеното кралство, а помощ от метрополията не идва. Все пак оцеляват, при това без там да акостира нито един кораб от 1909 до 1919 г., когато военен съд спира, за да им съобщи, че Първата световна война е свършила.
Вторият път вулканът се събужда през 1961 г. и разрушава рибената фабрика. Тогава всички обитатели на Тристан да Куня са евакуирани - в Света Елена или Великобритания. След 2 години се връщат и възстановяват живота си на острова.
Тези хора знаят как да оцеляват - и до днес.
