Тук слънцето е залязло отдавна - още по обяд на 23 октомври. Мракът ще продължи ужасяващо дълго - следващият изгрев ще е на 17 февруари 2025 г. В 11:55 по обед.
Първият ден със слънце ще трае едва час и 3 минути, но след това ще нараства бързо и още в средата на април ще настъпи последният залез. Несекващият ден ще се проточи чак до края на август, когато слънцето отново ще започне да се скрива под хоризонта.
Така тече времето на 79-тия паралел, в най-северното населено място на Земята.
Да, в малкото поселище Ни Олесун в норвежкия архипелаг Свалбард в Северния ледовит океан, живеят шепа хора целогодишно.
Макар че е на едва 1200 км от Северния полюс, в Ни Олесун не е толкова ужасяващо студено, колкото може да се очаква. Средната минимална температура в най-студените зимни месеци е минус 15 градуса. Е, има дни с по минус 30, а максималната е минус 10, но при пълната липса на слънце няма откъде да се получи особена разлика.
През лятото пък слънцето не помага кой знае колко. Въпреки че не залязва, през най-топлия месец август средната максимална температура е около 4 градуса, а минималната - 1.
Около 40-те души, които живеят постоянно в селцето, се справят с екстремните условия. В огромната си част те са учени и изследователи от различни страни, които се занимават с редица проучвания - от околната среда и климата, през морска биология до атмосферни изследвания, глациология и астрономия.
Но далеч невинаги в Ню Олесун е било толкова мирно и тихо.
Най-северното населено място на Земята има кратка, но изпълнена с трагедии история.
Подобно на останалите няколко поселища в Свалбард, Ню Олесун е основан като миньорско село - през 1916 г., тъй като на архипелага има залежи от въглища.
Изкопаемите се транспортират с кораби само няколко месеца в годината - през лятото, когато арктическият лед се топи и допуска плавателни съдове до фиорда, в който е разположено поселището.
В Ню Олесун те се добиват до 1962 г., а за няколкото десетилетия, в които оперират мините, в тях губят живота си 76 души. Това става основно при експлозии, последната от които е през 1962 г., убива 21 души и слага край на минното дело в района.
Ни Олесун е известен и с още нещо от миналото. Появата на миньорското село позволява мястото да се използва като база и за експедиции към Северния полюс.
Именно оттам тръгва полетът на големия норвежки изследовател Руал Амундсен към Северния полюс. През 1926 г. той прелита с дирижабъла "Норвегия" от Ни Олесун до Северния полюс и след това до Аляска. Това е първият полет над най-северната точка на планетата, а кулата, за която е бил закачен дирижабълът, още стои край селцето.
Две години по-късно от същото място започва и експедицията на италианеца Умберто Нобиле, който също стига до Северния полюс с дирижабъл. На връщане обаче катастрофира и пада в Северния ледовит океан северно от Свалбард. Амундсен тръгва да го търси с хидроплан и загива. Самият Нобиле обаче оцелява при катастрофата и е спасен.
След края на миньорската ера Ни Олесун се превръща в изследователска база още през 60-те години на миналия век.
Понастоящем там има екипи от 10 различни нации, а за постоянно мястото се обитава от около 40 души.
Има и 11 модерни научни станции с високотехнологично оборудване и лаборатории за анализи. В летните месеци обаче населението на това отдалечено кътче набъбва до около 150 души.
И тъй като е малко, но важно заради научната си работа, селцето има собствено летище, пристанище, музей, поща (най-северно разположената на света, естествено) и магазин, в който има и сувенири.
Има и туристи, но не и хотел. През лятото се организират дневни турове с лодки от столицата на Свалбалд Лонгиърбюен, спират и круизни кораби.
През зимата е спирка на ски експедиции.
В центъра на поселището има паметник на Руал Амундсен. Тези, които искат да видят и въздушната кула, придържала дирижабъла му, обаче трябва да бъдат придружени от въоръжен водач.
Tя се намира на едва няколкостотин метра от селцето, но е в район, където се случва да бродят полярни мечки.
Ни Олесун има около 50-тина постройки, като 29 от тях са защитено културно наследство.
И сякаш и без това не е буквално на края на света, но в селцето цари и радио тишина заради изследователските бази. В радиус от 20 км и в самия Ни Олесун Wi-Fi и Bluetooth са забранени и посетителите трябва да превключат телефоните си на самолетен режим, за да не пречат на апаратурата на учените и най-вече на геодезическите инструменти, които измерват движенията на земята.
Дроновете не са препоръчителни, а камери и часовници също трябва да са с изключен безжичен интернет.
Боклук в Ни Олесун също няма. Всички отпадъци се сортират и извозват чак до континенталната част на Норвегия.
Но пък има алкохол - в местния магазин може да си купиш, стига да покажеш бордната си карта за полета за връщане на континента. Причината е, че жителите на архипелага имат месечни квоти за количеството алкохол, което могат да придобият. Те важат и за туристите, но се налага посетителите да докажат, че са такива.
Колко е месечният лимит ли? До 2 бутилки концентрат, 24 бири и "леко вино за разумна консумация".
Все пак това не е най-подходящото място на света за битов алкохолизъм.
