За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави. Аудитория с мащаби, каквито залегналата в основата му история безспорно заслужава.
"Тихо наследство" на режисьора Петя Накова разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова, позната от екрана с преводите покрай брифингите на Националния оперативен щаб, но и основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника".
Документалните кадри разкриват как професионалният път на Таня е прекъснат от тежки здравословни проблеми и как това се отразява на цялото ѝ семейство, но също така хвърлят светлина и върху една почти непозната общност у нас - глухите деца с кохлеарни импланти от слухови апарати, които имат нужда от рехабилитация още от 3-4 годишна възраст, за да имат равен шанс за реализация в масовите училища по-късно.
Филмът започва с тежък момент за Таня, съпруга ѝ Димитър и дъщерите им Кати и Яна - след преглед на ядрено-магнитен резонанс на Таня е поставена диагнозата рак на белите дробове и рак на гърдата, като ракът на белите дробове е бил в напреднал стадий.
Налага се тя и Димитър да заминат за лечение в чужбина, а по време на операциите и рехабилитацията ѝ, отговорностите около образователния център падат върху по-голямата им дъщеря.
Кати е само на 20 г., когато заема ролята на своята майка - както в работата, така и вкъщи - при това без предварителна подготовка, а филмът показва как семейството посреща предизвикателствата с помощта на приятели и вяра.
Драматичните обрати през 2017 г. променят и плана за "Тихо наследство", първоначалната идея зад който е била съвсем различна. Таня и режисьорът на продукцията Петя Накова се познават още от училище. През 2015 г. решават да заснемат прогреса на няколко деца, които пристигат в центъра с кохлеарни импланти и с течение на времето се научават да общуват с чуващите им връстници.
Акцентът обаче се променя - Накова и екипът ѝ решават да заснемат как работата на Таня бавно преминава към нейната по-голяма дъщеря, а това своеобразно тихо наследство се превръща и в заглавие на документалната лента. Именно в това пускане на контрола от страна на Таня, която до момента е мислила, че има силите да се справя сама, и в порастването на Кати се крие докосващата история, в която всяко едно семейство по света ще се разпознае.
"Не мисля, че това промени филма, а добави още една чисто житейска нишка и според мен го направи още по-истински", казва Таня пред Webcafe.bg.
Уточнява, че по филма вече е била вложена много работа и е било решено, че финалът ще е или по холивудски положителен, или ще е повече в посоката на балканската драма.
"Но в крайна сметка се получи история за надеждата", допълва тя.
Поставената ѝ преди няколко години диагноза е много специфична. Освен че туморните образувания са две, едното е много напреднала форма, така че лекарите се притеснявали да правят каквито ѝ да е интервенции.
След около месец обиколки по лекарските кабинети и нито една обещаваща експертиза за пълно излекуване, особено на рака на белия дроб, Таня и Димитър решават да стегнат куфарите и да потърсят изход за ситуацията в САЩ, където живее сестрата на Димитър. Там лекарите установяват, че двете образувания нямат общо и рака на гърдата може веднага да се отстрани.
"Сутринта Таня влезе в болницата, докторката я оперира за един час и следобед я изписаха. Вече втората операция беше по-трудна и сложна, обаче Бог е решил, че има да живее, има мисия да изпълнява и всичко е успешно", разказва Димитър.
Преди заминаването за САЩ Таня Димитрова е била изцяло отдадена на работата и се е стараела да помага с каквото ѝ позволяват силите и възможностите на глухата общност в България. Нейните родители са глухи и от малка е научила жестовия език, за да общува с хората, които не чуват.
"Глухотата е присъствала в моя живот от самото ми раждане. Тя предопредели избора ми на професия. На глухите нищо чуващо не им е чуждо, но живеехме във време, в което имаше стигма. Глухите не съществуваха. Да си различен не беше лесно, но у дома нищо не ми е липсвало", казва Таня.
Примерът, който взима от родителите си е, че колкото по-рано започне образованието на децата без слух, толкова по-лесно те ще се реализират и на пазара на труда, и в обществото. Затова решава да отвори образователния център "Яника", където учи деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да говорят, въпреки че нямат способността да чуват.
"Глухите деца могат да бъдат научени да говорят и те говорят. Затова е изключително некоректен терминът глухонеми. Те не са неми. Децата просто имат нужда да им бъде даден шанс, за да реализират таланта и възможностите си. Иска ми се чуващият свят да ги приеме като равни", споделя Таня.
Тази кауза е споделена от цялото семейство. Филмът ни показва как резкият завой, който животът на Таня и Димитър поема, изправя по-голямата им дъщеря Кати пред непознати предизвикателства.
"Фирмата ни имаше четирима работници с нас двамата - шест, като всички изпълняваме по няколко дейности. Таня например е управител, рехабилитатор, преводач, връзки с обществеността. Аз пазарувам, карам децата на училище, пиша фактури, счетоводител съм", разказва Димитър.
"Като всяка малка фирма съвместяваме много дейности и в един момент, когато ни нямаше, мислехме, че фирмата ще фалира. Много тежки избори се наложи да направим, но резултатът е добър", допълва той.
Пред Кати изборът е ясен. Докато майка ѝ и баща ѝ са далеч, върху нейните рамене пада отговорността за центъра.
"В годината, в която заминахме, Кати беше първа година студент по логопедия. Караше специалността безметежно - с хубави оценки и мисъл за светло бъдеще", спомня си нейната майка.
След като ѝ поднасят новината за болестта, на Кати се налага бързо да се превърне в логопед и да замести и двамата си родители. Таня разказва, че някои от колегите в центъра са си тръгнали, но онези, които са останали, изключително много са подкрепили дъщеря ѝ. А тя въобще не се опитва да си спести работа.
"Казвахме ѝ да не прави коледно тържество, защото е сама, но тя се организира и го направи. Притеснявахме се дали ще заварим центъра, но Кати успя да се справи. Вече работи наравно с нас", споделя Димитър.
Днес Кати вече е омъжена, работи активно в центъра, а освен това учи за слухово-речеви терапевт.
По-малката дъщеря на семейството - Яна, също е извлекла ценни уроци от преживяното. Вече е по-уравновесена и също участва активно в работата на центъра, а собствените ѝ цели - да следва "Реклама" - са свързани и с желанието ѝ да популяризира предимствата за глухите деца, които имплант и рехабилитация могат да им дадат.
Добро за каузата правят и медийните появи на майката на двете момичета. Едва покрай брифингите с пандемията от COVID-19 и появата на жестовите преводачи като че ли чуващите си дадохме сметка, че и има една общност, която също се нуждае от подкрепа и информация в тези предизвикателни времена.
"Според мен трябва да се работи повече през медиите. Това е важно, за да се показват по един фин начин тези хора. Не така, че да ги съжаляваме, а по-скоро с интересни елементи от техния език и начин на живот", разказва Катя.
"По социален начин може да се случи по-добра комуникация, хората да видят нещо съвсем различно. Ние влязохме в екраните им всеки ден, вече първата стъпка е направена. Това даде ненатрапчива визия, без размахване на пръст и по принуда", допълва тя.
Във филма на Петя Новакова Катя и Димитър се виждат в реалните си образи - някои черти от характерите си харесват, други - не, но като цяло се надяват, че историята им ще отвори очите на хората за глухите хора и ще допринесе за каузата им.
"Не знам как аудиторията ще възприеме историята ми, но силно се надявам да не предизвикам съжаление. Това винаги ме е побърквало. Силно се надявам темата да предизвика дебати и размисъл. Ние оцеляваме на инат. Хващаме се за вярата по-силно, независимо дали ще я конкретизираме като Бог или не. Има ли надежда, тръгваме след нея", казва Таня.
"Тихо наследство" е изпълнен с емоция документален филм, който оставя една положителна следа, несвойствена за българската и световна документалистика, която по-често показва нелицеприятните страни на човешкото поведение. Историята на семейството вдъхва кураж и с темата си, и с героите, в които всеки, сблъсквал се с трудности, може да се припознае.
Защото през житейските предизвикателства се преминава заедно. А семейството на Таня и Димитър е доказателство за това.
А освен всичко друго "Тихо наследство", копродукция на HBO Европа и Контраст Филмс, е и успех за българската документалистика, който ще достигне далеч отвъд границите на страната ни и може би ще отвори вратите за разказването на още значими истории.
Документалният филм е наличен в стрийминг платформата HBO GО от 23 март.
---
"Тихо наследство" вдъхнови и интересна промяна в HBO GO, чрез която глухите хора в България ще могат да се насладят на нови български продукции. Всички 28 съвременни филма в селекцията "Предложения от България" в платформата вече ще имат български субтитри, които потребителите могат да пускат по желание.
