Когато повечето хора си помислят за Фран Дрешър от "Гувернантката", неизбежно в съзнанието им излиза персона с цял арсенал от характеристики, а не просто актриса, играла една роля в определен етап от живота си.
Тя е с висок писклив глас, неукротимо къдрава черна коса, харесва тесните официални костюми и през повечето време се гордее с еврейските си корени. Малко актьори, особено през 90-те, когато "Гувернантката" дебютира по екраните, имат смелостта да слеят образа си зад камера с фикционалния си персонаж, но за Фран Дрешър това не е проблем.
Не е проблем и днес, 29 години след пилотния епизод на ситкома, когато фенове я спират с молбата да повтори емблематичната си реплика: "О, господин Шефилд", съпроводена с гърления ѝ смях.
За морето отдадени поклонници на "Гувернантката" героинята Фран и актрисата, която я изигра - също Фран, десетилетия наред са образец за забавлението и лекия живот. За кулисите обаче историята на звездата е друга.
В годините, когато кариерата ѝ е в пика си, Фран Дрешър се бори с травмата от изнасилване, рак на матката и развод с партньора си Питър Марк Джейкъбсън - човека, с когото създават "Гувернантката".
Изпитанията за актрисата започват през 1985 г. , когато въоръжен мъж нахлува в дома ѝ, завързва съпруга ѝ и я изнасилва пред очите му.
За насилника това ще е последната атака над семейна двойка, тъй като показанията след инцидента на Дрешър са толкова подробни, че помагат на властите да открият въоръжения нападател и да го арестуват няколко седмици по-късно.
"Тъй като имам фотографска памет, съдействах на полицията да направят скица на нападателя. Благодарение на нея успяха да го заловят и осъдят. Можех да забравя за този случай така, както много други жени в моето положение, не могат. Когато знам, че той е затвора и повече няма да посегне на друга жена, мога да живея без страх, че ще се появи зад някои ъгъл", разказва звездата от "Гувернантката" пред CNN.
Следвайки философията, че няма защо да си създава допълнителен стрес, като дълбае в чувствата си след изнасилването, Дрешър решава да "погребе и забрави случката", фокусирайки се върху работа.
По това време увереността ѝ се крепи на вярването, че за слабостите и уязвимостта при никакви обстоятелства не трябва да се говори, а и със съпруга ѝ Питър Марк Джейкъбсън вече са развивали базовата концепция за "Гувернантката" - сериалът, който тласка кариерата ѝ към висините.
Първите серии са пуснати през 1993 г., а рейтингите след тях бързо показват на целия екип, че ситкомът ще е нещо повече от няколко забавни епизода за разтуха.
Историите от "Гувернантката" се разтягат до 6 сезона, като можеше да продължи и повече, ако от телевизията CBS не бяха поставили ултиматум на Дрешър и половинката ѝ Питър Марк Джейкъбсън, продуцент и един от сценаристите на сериала.
От CBS казват на двойката да доведат наслоения флирт между екранната гувернантка Фран Файн и нейния шеф Максуел Шефилд до логичната развръзка - сватба и деца.
"Казаха ни - дайте ни сватба или спираме шоуто. Затова оженихме героите във финалния сезон и съвсем естествено, рейтингите започнаха да падат. Просто зрителите изключват телевизора, когато двамата главни герои сключат брак", обяснява актрисата.
Според нея редуцирания интерес към сериала може да се оправдае и с друг безсмислен обрат във взаимоотношенията между героите - събирането на кръвните врагове Найлс и Си Си в едно легло. И днес, когато си спомня за това пришпорено сценарно решение, Дрешър е убедена, че то е навредило на хумора в поредицата.
"Не трябваше да ги събираме, беше нереалистично, но тогава никой от телевизията не искаше да ни чуе. Държаха на щастливата семейна еволюция, в която моята героиня се омъжва за шефа си и му ражда близнаци, а най-голямата ѝ конкурентка се влюбва в иконома. Понякога ми се иска да забравя, че шестият сезон е съществувал", споделя Дрешър пред списание People.
Захаросаната версия в действителност отблъсква публиката и се оказва лебедовата песен за "Гувернантката", но финала на ситкома далеч не е най-големият проблем за Фран Дрешър по това време.
Няколко месеца след като снимат последния епизод съпругът на актрисата и неин професионален партньор ѝ признава, че е гей.
"Беше ми ядосан, защото след като си призна, аз го напуснах и подадох молба за развод. Можете ли да повярвате? Той ми признава, че е гей и се ядосва, че аз го напускам", пише актрисата в есето си за InStyle.
Приятелството им обаче бързо е възобновено, когато лекарите диагностицират Дрешър с рак на матката и поставят операцията и премахването на репродуктивните ѝ органи като незаобиколима интервенция, с която да спасят живота ѝ.
Когато научава за диагнозата, Джейкъбсън забравя за гнева си и застава до бившата си съпруга през целия процес на лечение и възстановяване.
"В онзи момент осъзнах, че трябва да се освободя от комплекса си за супержена. Казах си - ти не си изключителна, човек си като всички останали и сега имаш рак. Трябва да се оставяш на чувствата си, да търсиш помощ и да бъдеш по-зависима. След рака станах нов човек. Станах човек, който не може да има деца. Но написах книга и поставих началото на движение, което да информира хората за необходимостта от превенция на онкологичните заболявания", разказва звездата.
През 2005 г. нейната посветеност за широко осведомяване относно гинекологичното здраве на жените се разраства до законопроект, който насърчава образованието по отношение на риска от онкологични заболявания.
Законопроектът е приет единодушно, което означава, че всички 100 сенатори казват "Да, Фран", когато звездата от "Гувернантката" лобира за по-достъпна информация за раковите заболявания.
Сериалът, който я направи известна, обаче не остава по-назад в плановете ѝ.
Тази година Дрешър издаде книгата N for The Nanny, която събира най-забавните моменти от шоуто. Приходите от нея ще бъдат дарени на благотворителната организация Cancer Schmancer, подкрепящи жените, диагностицирани с рак на репродуктивните органи.
Отделно от това, Дрешър и бившият ѝ съпруг Питър Марк Джейкъбсън работят по мюзикъла "Гувернантката", за който се надяват да дебютира на Бродуей до края на 2022 г.
Останалото при Фран е все същото. На 65 години продължава да търси фундаменталния смисъл и смешната страна на всичко, през което преминава.
"Свързана съм с болката и това ме прави по-състрадателна към другите. Освен това, ме прави по-автентична актриса. Кариерата ми е средство да разказвам за живота си с чувство за хумор и да вдъхновявам хората, които са минали през същите неща. Иска ми се хората да не потискат в себе си лошите си спомени, защото понякога най-хубавите подаръци идват в най-грозните опаковки", казва Фран Дрешър.
