Амритсар е град в Северна Индия, който е известен с две неща - разнообразната си пикантна кухня и историческата си част, където се намира впечатляващият Златен храм.
От която и страна да застанете на тази свещена за индийците забележителност, ще видите огромни опашки от хора. Нещо очаквано за всяка голяма туристическа атракция.
Това, което обаче може да ви изненада, е, че голяма част от стеклото се многолюдие не е застанало пред храма за ефектно селфи. Хората се редят на опашка за порция безплатно ястие.
Актът на безусловна щедрост не е инцидентно събитие в една от най-бедните и гъсто населени държави по света.
Това е традиция, известна в Индия като сева, или доброволна благотворителност в полза на другите, без да е натоварена от каквито и да е очаквания.
Сева е един от основните лостове на сикхите - религиозна група, която стои и зад построяването на живописния Златен храм в Амритсар. Казва се, че всеки последовател на учението е длъжен да дари от времето и храната си, за да изпълни най-важното си задължение към религиозната доктрина.
Известна част от сикхите избират да се включат в поддържането на свещените за тях места, като ги почистят и въведат в ред. Други предпочитат да дарят хранителни продукти, дрехи и домакински консумативи.
А по време на пандемията от COVID-19 част от сикхската общност събра кислородни маски и медицински пособия и ги раздаде на нуждаещите се, които не могат да си ги позволят.
"Сева означава безкористна служба и в сикхизма тя не е просто гръмка демонстрация на благородство, а ръководство за ежедневно практикуване. Добротата при сикхите е почитана много преди да се превърне в мотото на бруклинските хипстъри", пише Джасрийн Майал Ханна в книгата си Seva: Sikh Wisdom for Living Well By Doing Good.
Нейното проучване се допълва от Абхинандан Чаудгари, който практикува сева със семейството си от 8-годишен.
За него сева и любов са думи с взаимозаменяемо значение, а най-важното при изпълнението на традицията е да си дискретен с благотворителността си.
"Направи така, че когато даваш с лявата си ръка, дясната ти да не разбира", посочва Чаудгари пред BBC.
В силно консуматорски свят, който се надпреварва да демонстрира притежанията и поривите си за доброта, правилата на сева звучат освежаващо.
Великодушието на последователите им се е разнесло на много места по света сред сикхите в САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия. В кризисни ситуации - като снежната буря в Америка или когато циклонът "Габриел" удари Нова Зеландия - общността на сикхите веднага се мобилизира, за да помогне.
С безвъзмездната си подкрепа религиозната общност неведнъж се е отличавала в очите на лекари и благотворителни организации, но когато става дума за мащабността на даренията, нищо не може да се мери със Златния храм в Амритсар.
Практикуването на сева в този район на Индия е от такива размери, че нито един човек в града няма да остане гладен или без подслон, ако застане пред храма. Всеки ден на разположение там са хиляди чинии с безплатни ястия, които се приготвят в комуналната кухня на храма, и чакат да бъдат сервирани.
Средно църквата обслужва по 100 000 души на ден, които имат възможност да се нахранят, без да бъдат дискриминирани от религията, расата или пола си.
Храмът е отворен седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието.
Подобно на други светилища за сикхите, Златният храм се управлява от желязна дисциплина. Армия от работници-доброволци, ежедневно пристигат, за да готвят, чистят и сервират на нуждаещите се безплатно.
Ежедневно се записват по около 200 души, които влизат в стриктен график, изработен от храма. На всеки 15 минути доброволците почистват залата за хранене и се подготвят да посрещнат следващия кръг от гладуващи.
В основата на щедростта на града обаче стои мрачна история, която говори много за динамиката на сикхизма.
Като втория най-голям град в областта Пенджаб, в годините на британската колонизация Амритсар е бил гореща точка за протести. При една от тези демонстрации през 1919 г. събитията придобиват брутален характер.
По време на мирно събрание на хора британски генерал заповядва да се стреля по невъоръженото шествие и в резултат на открития огън загиват над 1500 души.
А през 1984 г., след като тогавашният министър-председател на Индия Индира Ганди нарежда щурмуване на Златния храм от военните сили, група привърженици на религиозното учение си отмъщават като я убиват.
За сикхите е важно да запомнят тези събития и да ги преразказват. Не за да подклаждат омраза и отмъщение, а за да подчертаят своето наследство и да покажат, че въпреки травмиращата си история, могат да бъдат всеотдайни и приемащи всички.
