Вероятността човек да бъде ударен от мълния е под едно на милион годишно. Което не е утеха за макар и редките жертви и близките им - дневно на планетата падат 8 млн. мълнии, а годишно те убиват 24 000 души.
Ранените са 240 000, като шансът за оцеляване е 90%.
Какво обаче трябва да направим, за да избегнем опасността от гръмотевици?
Мълнията представлява пренос на електричен заряд между два облака или между облак и земята. При протичането ѝ се излъчва ярка светлина - светкавица, и е съпроводена със звук - гръмотевица.
За определяне на близостта и съответно опасността от удар от мълния се използва известното правило за 30-те секунди. Ако от момента, в който видите светкавицата до момента, в който чуете звука има по-малко от 30 секунди, то мълниите падат прекалено близо и трябва незабавно да вземете мерки.
Ако сте на открито, трябва моментално да потърсите подслон. Това е най-ефективният и сигурен начин за предпазване - търсене на убежище на закрито. Под такова се разбира устойчива сграда или напълно затворен автомобил с метален покрив. Всичко извън това не гарантира пълна сигурност.
За устойчива страда се приема стабилна постройка със стени, кабели и канализация. Палатка, колиба, навес, землянка, беседка не влизат в тази категория.
Причината къщите да са безопасни е, че ако ги удари светкавица, тя минава през водопроводната мрежа и кабелите към земята, която отвежда безопасно електричеството.
Ако чуете гръмотевица, докато сте навън, далеч от солидна сграда, но има кола наоколо - трябва да се скриете в нея. Стойте там 30 минути след последния гръм. Това важи и за всеки, който иска да излезе от къщи след бурята.
В самата сграда трябва да се затворят всички прозорци и външни врати.
Хората вътре трябва да избягват да са близо до електрически уреди с кабел, контакти, компютри, метални врати. В случай, че мълнията удари къщата, тя ще мине именно през кабелите, а това не е момент, в който човек да държи уреда, с който са свързани.
Затова и е рисковано при мълнии ръцете ви да са под течаща вода и да сте под душа.
При буря човек трябва да стои далеч и от балкони, прозорци и външни врати, и естествено върху сгради.
И все пак - какво да правим, ако наоколо няма сграда?
По принцип статистиката сочи, че ударите на мълнии се срещат по-често в планините, отколкото в равнините и низините.
По време на гръмотевична буря е задължително да се избягват открити пространства, върхове, дори и на малки хълмове. Трябва да се стои далеч и от високи, изолирани обекти като самотни дървета, и незабавно да се напуснат водни басейни, ако сте в такъв.
Не бива да се стои на паркинги и оградени с тел пространства, край кабели, на спортни площадки и изобщо около нищо, което стърчи или има по себе си метал или е вода - всякакви мокри или метални обекти са проводници на електричество. Не бива да се държат чадъри, въдици, стикове и подобни.
Не бива да се ляга на земята или да се стои прав, а ако хората са повече, не бива да стоят един до друг, за да не станат самите те проводници.
В случай на гръмотевична буря на открито трябва да се потърси някаква дупка, ров, пролом. Ако сте около дърво, стойте на поне метър от дънера. Седнете и присвийте колене към гръдния кош - целта е площта да е възможно най-малка.
Нищо от това обаче не гарантира пълно избягване на мълния, затова основното е да се скриете вътре при възможност. А също и да следите прогнозата за времето при предстоящо излизане сред природата - далеч от добро прикритие.
Бурите изключително рядко са гръм от ясно небе. По правило е по-вероятно в северното полукълбо те да се случат в следобедните часове и не започват без предупреждение - освен че на небето има тъмни облаци, те са предшествани от тежко, задушно време и липса на вятър. Тези признаци дават време за реакция и търсене на адекватен подслон. Не ги подценявайте.
