Има една женска професия, сигурно по-стара и от тази на проститутките, която е на път да отмре.
В определени части на Гърция обаче тя продължава да бъде актуална. Наричат жените, които я практикуват, "майроложки" - говорещи за съдбата. Наемат ги за погребения, за да изразят скръбта по починалия. Тоест да го оплачат професионално.
Преди няколко дни един приятел ми се обади с молба да пусна вместо него оплакване до регионалния съд в Марбея заради инцидент в тамошен хотел, при който пострадал. Трябвало да се опише случката и да се попълнят някакви формуляри. Ама защо аз? Не знам испански.
Разбрах, вика, че много хубави жалби пишеш, които рядко остават без внимание.
Ако успеем да ги осъдим тия нещастници от хотелската управа, че ми падна 40-килограмова тонколона на главата и не ме осакати до живот, имаш 10 процента от обезщетението. И една каса вино! Ахаа, значи славата ми вече се носи над гори и паланки и хората са готови да ми плащат процент, за да се оплаквам пред някоя институция вместо тях.
И тогава ми хрумна, че бих могла да възродя професията на майроложките в България, само че с различна трудова характеристика. Точно така - ще стана професионална оплаквачка! Явно има хляб (и вино!) в тая работа.
Сигурно се чудите какво доведе до професионалната ми преориентация? Две неща най-вече. Животът в България, знаете, ежедневно предлага букет от абсурдни случки и чутовни несправедливости, които са благоприятна почва за оплакване. Това едно на ръка.
И после, аз не съм като тези мои сънародници, които, следвайки детерминирания алгоритъм¹ на родната действителност, ще махнат с ръка и ще кажат: "Не ми се занимава. И без това полза няма." На мен обаче ми се занимава. Много ми се занимава!
Април 2021
Не съм дискриминиран транссексуален, незрящ ром, но затова пък мога да използвам разглобеното си ляво коляно, за да подам жалба през Комисията за защита от дискриминация. Нарочила съм нашия териториален клон на НОИ, понеже в сградата "не е осигурена достъпност за хора с двигателни увреждания." Демек няма асансьор.
Всеки път, когато имам работа в кабинет на третия етаж, пращам чичото на входа да извика някоя намусена служителка да слезе до партера, за да ме обслужи. Не че не ми е забавно да разкарвам всеки път публичната администрация нагоре-надолу по стълбите като панаирджийска маймуна, ама друго си е да си се наоплачеш едно хубаво.
Май 2021
Оплаквам се на домоуправителя (писмено, с есемес и устно), че хигиенистките от фирмата, която е наел за поддръжка на входа, ги мързи като куче на припек и не си правят труда да измият прозорците на междуетажните площадки.
Щял да дойде да провери каква е работата. За по-голям ефект и достоверност оставям върху мръсните стъклата още улики като мазни отпечатъци от пръсти и нецензурни надписи с флумастер - от триещите се, все пак не съм животно.
Юни 2021
В създадената още през 2015-а папка "Жалби" на лаптопа добавям едно оплакване до Първо районно за редовно биещите се със столове и друга покъщнина съпрузи от горния етаж, както и една жалба до общината срещу заведението под моя апартамент, задето позволява на клиентите си да пушат и димът се качва по отдушника при мен.
Колебая се дали да не добавя, че съм астматичка, но се отказвам, понеже може да ми поискат епикриза за това заболяване, а не разполагам с такава. Епикризата за полуразглобената коленна става не е силен коз. Даже не е никакъв коз в случая.
Август 2021
Август минава и заминава, без да ми даде сериозни поводи за оплаквания и сигнали освен едни забравени бебе и куче в заключена кола на паркинг на 38-градусова жега, както и пакет юфка с три изсъхнали червея в нея.
А, да, и хлапетата, които редовно мятат яйца по балкона ми, но те са слаба ракия и спокойно мога да ги набия и сама, ако ги спипам, без да ангажирам органите на реда. Малко съм обезпокоена, че няма екшън, а и ръцете ме сърбят да се върна обратно в бизнеса.
Септември 2021
От полицията ми звънят, за да ми кажат, че късно са обработили оплакването ми - когато отишли да проверят сигнала, съпругът бил починал. Сега се сещам - преди няколко дни видях некролога, залепен на входната врата, ама не си направих труда да се обадя и да им кажа, че вече няма смисъл да предупреждават съседите да се бият по-тихо.
Кофти нещо е домашното насилие! Давам си сметка, че е трябвало да подам сигнала още преди две години, когато за първи път чух съпругата да заплашва мъжа си, че ще го закове с винтоверта над иконата на Св. Мина.
Октомври 2021
Нова булка - нов късмет. Така ли беше поговорката?
В моя случай обаче е нов месец - ново оплакване. С прочувствено-лиричен, но същевременно и гневен текст със сложен синтаксис, акцентиращ върху филологическия ми бекграунд, осведомявам Комисията за защита правата на потребителите, че от популярен от телевизионните реклами сайт за дрехи, са ми изпратили тренчкот с кир по яката, което е неоспоримо доказателство, че не просто е втора, ами трета и дори може би четвърта употреба.
Платила съм 112 лева за тоя парцал, а съм инвалид! И, що пък да не го кажа, астматик. И диабетик! За тия пари можех да си купя лекарства, нали разбирате.
Ноември 2021
Есента явно е период от годината, когато по охлювски бавната публична администрация и бюрокрация леко се раздвижва, защото получавам отговори от КЗД. В сградата на НОИ-Благоевград имало платформа за инвалидни колички, така че какво толкова пискам? Да си се возя на нея до третия етаж.
Декември 2021
Много харесвам "Съдебен спор". Прекарвам една седмица в усилено мислене и брейнсторминг с моите приятелки с какъв казус бих могла да привлека интереса на Жоро Игнатов, за да ме покани в студиото като ищец.
Марето предлага да съдя зъболекаря си - нали преди време ми беше излекувал един здрав зъб срещу 1500 лева. Идеята не е лоша, обаче с ръка на сърцето трябва да призная, че сега си харесвам зъба повече отпреди. Калина пък споменава шумните съседи отгоре.
Не става, казвам, разделиха се през август. Завинаги.
Януари 2022
В навечерието на новата година си пожелавам тя да ми донесе много и плодотворни поводи за жалване. И дай Боже да стигна до Съда по правата на човека в Страсбург!
Февруари 2022
Ура! Виждам буса на Нова телевизия да паркира на улицата пред нас. От него слизат Румен Бахов и един оператор.
Идват, за да отразят един "пълен абсурд", за който подадох сигнал по-рано този месец - новоизградена велоалея с пари от еврофондове, която някой гениален градоустройчик е решил, че трябва да минава покрай гаражите. Не знам дали само на мен ми се случва, но почти всеки път като тръгвам да излизам на заден, бутам по някой велосипедист.
А веднъж - двама наведнъж, понеже караха тандем!
Март 2022
Март е малко скучен месец и чак към края ми предоставя възможност за оплакване, когато един автобусен шофьор ме затиска странично за около три секунди с вратата на возилото.
Април 2022
Въпреки че вече сме април, все още е много студено. А какви априли имаше в детството ми!
Докато се крия от дъжда под навеса на една спирка и тракам със зъби, усилено мисля на кого мога да се оплача за времето. Ще трябва да проверя дали няма някоя комисия, която да разглежда жалби на граждани към Националния метеорологичен институт.
А ако се питате какво стана с приятеля ми, на когото му падна тонколона на главата в Марбея, заех се със случая. Така че може да ме поздравите за първия ми случай като професионална оплаквачка.
Пък ако и взема онези десет процента от обезщетението, ще почерпя.
___
¹Поведението на такъв алгоритъм е предсказуемо.
