За пътниците в самолета обикновено стои въпросът какво да правят самите те по време на полета. Час-два на тясното място е приемливо, но при по-дългите полети може да стане крайно отегчително, особено ако не си от щастливците, които умеят да спят навсякъде.
При дълги полети към другия край на света пък полетът може да се превърне в мъчение, гледане на филми в просъница и опити за нещо повече от едноминутна дрямка.
Какво обаче правят тези, които управляват самолета? Едни си мислят, че пилотите са напрегнато заети с това през цялото време, а други - обратното - че не правят нищо особено, тъй като има автопилот.
Истината е някъде по средата. Хората, които се притесняват да летят, си представят кокпита на самолета като операционна, където цари напрегнато мълчание. А там, при нормален полет, атмосферата е същата като при хирурзите - шеги и закачки.
Все пак, всички знаем, че основното напрежение при полетите е излитането и кацането, когато машината се управлява ръчно, а след достигането на нужната за съответния полет височина работата се поема от автопилота. И подозираме, че пилотите скучаят дълги часове.
Като начало - обикновено пилотите при най-дългите дълги полети са трима или четирима, но с прякото управление по всяко време са ангажирани двама. И си имат занимания.
Самолетът се движи на голяма височина - над 10 000 метра, пътува с 800 км/ч, температурата навън е минус 40 градуса, а кислородът в околния въздух е малко. В случай на загуба на налягане в пътническия салон, екипажът трябва моментално да свали самолета с 2500 метра надолу, където има повече кислород във въздуха и пътниците ще могат да дишат нормално, обяснява сайтът simlyflying.com.
Пилотите, естествено, не навигират машината по време на полет - маршрутът е зададен преди излитането. Те обаче трябва да следят полета през цялото време и при нужда да го променят.
Това може да се наложи заради промяна в очакваното време - все пак при дълги полети то се мени постоянно и от спокойно време да се мине в силна турбуленция или гръмотевична буря.
А при скоростта на самолета, промяната във времето отвън може да стане доста бързо и съответно изисква и бърза реакция. При това предварително - ако видят на радара, че са на път да навлязат в буря, първо трябва да поискат разрешение за промяна в маршрута от диспечерите от контрола на въздушния трафик.
Турбуленцията също държи пилотите нащрек. Тя не може да се види на радара и те разчитат на информацията, която получават от колегите си, които са минали през съответното място преди тях. Те я предават както на контрола на въздушния трафик, както и помежду си, и това е част от работата на пилота, особено при полети над големи водни пространства като океаните.
Пилотите, естествено, наблюдават и всички всевъзможни джаджи, които следят различните системи на самолета и дали той работи както се очаква. Горивото, например, е нещо, което се наблюдава със сериозно внимание - пилотите нито искат повече гориво от нужното за полета, нито, естествено, по-малко.
Те следят и за температурата му - то не бива да се охлажда прекалено. Ако това стане, може да се наложи или самолетът да слезе на по-ниско и по-топло, или да се ускори.
Хората в кокпита следят също така и времето, докато минават през различни часови зони.
Докато са във въздуха, те използват т.нар. координирано универсално време, спрямо което се определя и часът в различните зони. Спрямо него те знаят и дали се движат по график и по него информират контрола на въздушния трафик.
Капитанът на полета, освен това, е отговорен за всичко, което става на самолета - от момента, в който пътниците се качат и вратите му се затворят на земята. Той, например, решава как да реагира при пътник, който вилнее пиян или има медицински проблем.
И колкото и вълнуваща да е една професия, винаги има бумащина за попълване. Докато единият пилот наблюдава системите на самолета, другият следи летателния план, в който е описан полетът. Всяка евентуална промяна от него трябва да се нанася.
Пилотите се хранят след като е сервирано на пътниците, отделно един от друг и задължително когато има кой да поеме контрола над полета. При дълги полети винаги има един или двама "резервни" пилоти, които поемат машината, за да могат тези, които са излетели и поели първата част от пътя, за си починат и поспят.
В самолетите за по-дълги разстояния има места за почивка на пилотите, които са до кабината. Там са разположени едно или две легла, може да има и място за сядане с мултимедия като в пътническия салон - за гледане на филми или слушане на музика.
При излитането и достигането на нужната височина начело на самолета са капитанът и първият офицер. В средата на полета, когато обикновено е най-спокойно, те се оттеглят за почивка и самолетът се поема от вторите пилоти. Основният екипаж се връща в кабината, когато трябва да започне подготовката за кацането.
Това често е най-сложната част от полета и подготовката изисква комуникация с контрола на въздушния трафик за информация какво е времето, към коя писта да се насочи и как.
При по-кратки полети - от 7-8 часа, пилотите са двама и единствената им почивка е докато ходят до тоалетната. Те също отдъхват повече в средата на полета и тогава дори е възможно единият да подремне за няколко минути, но на мястото си и задължително докато другият е буден.
За да гарантира, че винаги има кой да се погрижи за вас на борда.
