В пика на летните отпуски само при споменаването на Гърция в съзнанието на повечето хора се събуждат ваканционни картини за бистро море, бели пясъчни ивици и прясна морска храна.
Освен това се сещаме и за студено фрапе, което върви в комплект с чадър и шезлонг под горещото слънце на плажните зони.
Гърция от години е магнит за любителите на морската почивка, но красотата на страната не се изчерпва само с хубавите ѝ плажове. На около 600 километра от София, в западната част на Гърция, се разполага забележителност, която контрастира на плажната емблема на южната ни съседка.
Там се намира каньонът Викос, заобиколен от остри върхове, тучна зеленина и малки селца със самобитна архитектура.
Викос е еманацията на планинския туризъм, където любителите на алпийските пейзажи могат да се наслаждават на стръмните склонове и гостоприемството на местните, без да им се налага да стъпват на морския бряг.
Каньонът Викос е част от планината Тимфи и е най-широкото дефиле в света със своите 12 километра дължина, 1100 метра широчина и 900 метра дълбочина. Внушителните му мащаби го правят абсолютен рекордьор, който през 2005 г. е вписан в Книгата с рекордите на Гинес.
Вариантите да стигнете до мястото са няколко, а маршрутът им зависи от изходната точка. Ако сте отседнали в град Йоанина, най-удобно ще е да се качите на автобус и срещу билет на цена 2,6 евро да стигнете до каменните мостове на Тимфи, откъдето да продължите пеша до Викос.
Ако тръгвате от село Аристи, популярно място в региона заради изобилието му от таверни, трябва да хванете автобус, чиято последна спирка е пътят Папиго - подножието на Национален парк "Викос".
Удобна локация е и село Аспрагели, чиито бусчета също спират на каменните мостове, водещи към планината.
Стъпите ли веднъж на каменната пътечка, трябва да се заредите с воля за поход, защото разстоянието до зелените недра на Гърция не е малко.
Средно походите продължават между 4 и 7 часа, но при добра физическа форма и подходяща екипировка преходът не е труден.
Още в края на каменната пътека пред погледа ви ще се разкрие спираща дъха гледка - огромни скални масиви се издигат над покрития от зеленина каньон. А на дъното му се извива тънка река, която дълбае пътя си в центъра на планинското царство.
Приказната панорама е способна да раздвижи фантазиите и на най-големите циници. Сред скалите се показват различни цветя, които разнообразяват пейзажа, а ярките им венчелистчета се смесват със скалните туфи.
През лятото температурите в планинския масив са приятни за разходка, антипод на задушаващия пек по бреговете на гръцките морета. Стволовете на дърветата са покрити изцяло с мъх, а клоните им се издигат толкова високо, че оставят впечатлението за омагьосана гора.
За да стигнете до дъното на каньона, трябва да се спуснете през някоя от тесните горски пътечки. Те следват извивките на речното корито и са покрити с големи обли камъни.
Колкото по-надолу се спускате, толкова по-влажен ще става въздухът. Ще забележите как птичите песни започнат да заглъхват, докато накрая ще може да чуете само стъпките си. Това е сигналът, че сте достигнали до самия край на Викос.
Покоряването на каньона може и да е "запазената марка" за този район на Гърция, но това не означава, че областта няма какво друго да ви предложи.
Стига да не сте уморени и да сте настроени за нонстоп походи сред чудесата на Майката природа, може да се разходите до езерото Драколимни. То се намира на 2050 метра надморска височина, точно между върховете Плоскос, Астрака и Гамила.
Според митовете тук са се раждали дракони, а боевете между тях са създавали своеобразния пейзаж на местността, включително и облика на езерото, което има сърцевидна форма.
Множеството селца около Викос със старинните им каменни фасади също са своеобразна забележителност.
Повечето сгради в село Аристи например са построени между XVII и XIX век от мигранти от Албания, Сърбия, Румъния и България, като в храната и гостоприемството на хората може да се усети типичната смесица на балканския дух.
Няколко дни почивка насред величието на планинския масив и ще се убедите, че Гърция не е единствено държава за морска ваканция, където да изпиете едно узо, да се научите на сиртаки и да чупите чинии. Гърция е състояние на духа.
Там туристическият бизнес отстъпва пред величието на природата и провокира емоции, които не признават никаква граници.
