В момента Кралицата на Доломитите се подготвя за обновена премяна и за бляскавия бал, който ѝ предстои през 2026 година.
Красавицата Кортина д'Ампецо - заедно с Милано - е домакин на следващите Зимни олимпийски игри, като планинският курорт ще приеме част от алпийските ски, улейните спортове като шейни и бобслей, както и кърлинга.
Сгушената сред високи планини на над 1200 метра надморско равнище Кортина е известна основно като място за ски, а на малко по-запознатите - като по-шикозно място за ски. Но точно разположението на градчето в сърцето на Венецианските (или Ампецо) Доломити го прави целогодишен планински център със страхотен чар, стил и атмосфера.
Наричана още Перлата на Доломитите, Кортина д'Ампецо сама по себе си е страхотно място за почивка, но локацията на курорта го превръща в идеалната изходна точка за още места в Доломитите, особено в източната част на веригата. А тези планини са неописуемо красиви.
Целият район на тази източна част от Алпите се различава доста от останалата част на Италия и особено от Юга.
Тук влиянието от австрийското наследство е силно, има и характерна за Южен Тирол култура, а в Кортина тези нюанси сякаш се срещат като на кръстопът. В града има и леко усещане за Швейцария, благодарение и на стария местен език ладин - близък до швейцарския романшки.
Градът има дълга история на център за туризъм - още със зараждането на този феномен в края на XIX век. Туристите и планинарите носят и богатство и просперитет, и постепенно Кортина придобива днешните си облик и слава. Курортът е бил домакин на Зимна олимпиада и през 1956 г.
Но, за разлика от десетки други популярни места - и в Италия, и извън страната, успява да намери баланса между комерс и прекомерна недостъпност. Остава място с облик и атмосфера, което те грабва и спира дъха ти още от първата секунда.
По днешните стандарти до планинското градче не се стига чак толкова лесно - най-близките летища са тези в Тревизо и Венеция, като от България директният полет е до Тревизо. Оттам минава автобус, който тръгва от Венеция и стига до Кортина за около 2 часа.
Малко по-сложната логистика обаче си струва, особено на фона на сравнението с Венеция - през лятото контрастът е почти шокиращ. Не е напълно коректно да се прави сравнение между една от най-популярните културни световни столици и планински курорт от по-скоро европейски мащаб, но за хората, които предпочитат спокойствието на по-разредения въздух, изборът е несъмнен.
В Кортина също има много туристи - не само през зимата, но и през лятото.
Но и поради спецификата на мястото те не си пречат, не се блъскат, и местните не ги мразят. Посетителите не се мразят и помежду си - в градчето цари специфичният дух на планинските курорти, където почти всички са съмишленици, обединени от страстта си към планината.
По улиците на Кортина - известна особено в миналото като място за елита - и икономически, и културен - няма сергии със сувенири или наденици. Главната улица е превзета от шикозни и скъпи марки на фона на доста характерната тиролска архитектура. Над тях бди 73-метровата камбанария до католическата базилика "Св. Филип и Яков".
Но това, което привлича всички в Кортина, е над града, във всички посоки, замайва ти главата и пълни сърцето.
Надвисналите високи, остри, голи върхове на различни планински групи от Доломитите над тихата, зелена долина, са отличителната марка на курорта. През зимата те дават възможност за каране на ски по общо 140 км писти, включително прочутата Олимпия деле Тофане, по която се провеждат спускания от Световната купа по ски.
През лятото околните планински масиви предоставят възможности за преходи, катерене, алпинизъм или просто разходки - от Кортина има лифтове до околните планини, включително до високата над 3200 метра Тофане.
Градът има и леден стадион, където могат да се карат кънки и през зимата, и през лятото. Той е построен за олимпиадата от 1956 г. и дори там се е състояла церемонията по откриването и закриването на игрите.
Целият район на Доломитите е изключително популярен и за колоездене, а реките дават възможност за рафтинг и каяк.
Характерният релеф на планинската верига е и причината регионът да е доста добре достъпен и с отлична инфраструктура, която позволява пътуване между различните долини и градчета, включително и с преминаване по знаменитите проходи из тази част на Алпите.
Масивът на Доломитите е насечен от дълбоки и широки, но не прекалено високи долини, благодарение на което са добре населени - планините имат около 30 курорта. Характерните за тези планини остри като игли, сякаш стърчащи от зелените пасища и долини върхове, са във всички посоки, и всеки маршрут из Доломитите дава възможност за спиращи дъха гледки.
От Кортина човек може да се наслади на някои особено известни части на Доломитите - при това - ако няма желание - и без да ходи много-много.
Освен с лифтовете към околните Фалория и Тофане, от града през лятото може да се стигне с обществен транспорт и до една от емблемите на Доломитите - Тре Чиме ди Лаваредо, или Трите върха. Възможностите за ходене са безкрайни - като например преход от самата Кортина до Тре Чиме или пък кратичка и сравнително равна обиколка по пътеките около трите скални игли.
По пътя до знаковите върхове се минава през още едно особено популярно и красиво място - езерото Мизурина, и тъй като Доломитите са пълни с идилични алпийски езера, около Кортина има още няколко.
Езерото Ландро е на север, точно край пътя към Тоблах, и също може да бъде достигнато с обществен транспорт, а също и с колело. Гледките са страхотни, включително край езерото има и място, откъдето има изглед и към Тре Чиме.
Ландро, или Дюрензее, е с по-топла вода от обичайното за алпийски езера, особено при 1400-те му метра надморска височина, и по-смелите могат спокойно да си направят и плаж - плуването е позволено.
Малко по-нататък по пътя е и езерото Добиако, или Тоблах, както се казва и близкото градче. Тук вече сме в региона Трентино-Южен Тирол, затова и всички места имат италианско и немско име.
Самият Тоблах също е живописно място в долината Пустер и макар че е на едва 30 км. от Кортина, има доста по-различна атмосфера. И тъй като разстоянието е малко, е доста популярен веломаршрут.
От Кортина до Тоблах той следва старо железопътно трасе с отдавна демонтирани релси и е част от веломаршрута от Венеция до Мюнхен, смятан за един от най-красивите на света.
В този участък в Доломитите трасето е само за планински колелета, тъй като големи части от него не са асфалтирани, но и в Кортина, и в Тоблах има велосипеди под наем, включително и електрически.
И, естествено, след ден из планината, чистия въздух и омагьосващите гледки, е време за вечеря.
В Кортина се срещат австрийската и венецианската кухня и макар че рано или късно се стига до пица, местните специалитети са други и често - далеч по-вкусни.
Касунзиеи са типични за района вид равиоли с пълнеж от цвекло или спанак и богато подправени с масло. Не звучи толкова апетитно, но са наистина вкусни. Друго популярно в тази част на Италия ястие е канедерли - хлебни топки с колбас и сирене, отново доста по-апетитни от описанието си.
---
Канедерли са апетитни и лесни за приготвяне - ето още за тях, както и рецепта:
---
Еленското месо е също типично за Кортина, както и внесеният от Австро-Унгария гулаш.
Каквото и да си поръчаш на такова място, все е вкусно - заради щипката омая от Доломитите. Която остава за дълго и след като си тръгнеш.
