Тези светлини в небето напомнят на северното сияние, но не са Аурора Бореалис. Изглеждат като тънка река от светлина, носят доста странно име - Стив, и са доста "млади" - описани през изминалото десетилетие и още ненапълно обяснени от науката.
Макар и наблюдавани от десетилетия - а може би и столетия - първите съобщения за пурпурни и лилави ивици в небето, понякога с "ограда" от зелени стълбчета под тях са от 2015-2016 година, когато любители на северното сияние в Северна Канада наблюдават светлинните арки, разпростиращи се на стотици километри в небето.
Един от фотографите, които наблюдават тези по-различни арки, я нарича Steve - на ситуация от анимационната комедия Over the Hedge, където така се нарича ограда, която се появява нощем.
Това става и един от емблематичните примери за "гражданска астрономия", при който природен феномен се смята за открит от обикновени хора.
Заради появата на снимки на мистериозните ивици в небето в различни групи във Facebook науката започва да изучава Стив, признава съществуването му и дори му дава официално име - Strong Thermal Emission Velocity Enhancement (Силно термално повишение на скоростта на емисиите), или STEVE.
Но още не може да каже категорично какво е Стив. Ясно е само едно - че това не е Северно сияние.
Това, което се вижда като Аурора Бореалис в нощното небе, е резултат от сблъсъка с атмосферата на заредени частици, носени от слънчевия вятър и привлечени от магнитните полюси на Земята.
Според проучванията на Стив в университета на Калгари в Канада и на този на Калифорния в САЩ обаче, феноменът обаче не съдържа следи от заредени частници, блъскащи се в атмосферата, както е при Северното сияние. Затова и може да се каже, че тези тънки лилаво-пурпурни арки в небето не са Аурора. Изследователите засега ги наричат "небесен пламък", но не могат да кажат какво точно са.
"Here in the southwestern quadrant of South Dakota, we don’t get stunning auroras very often, but we sure lucked out this time," he says. "Many people got to see the lights for the first time ever!"
— JimeV Augmented Mouse (@Jelwoodv) March 24, 2023
Not every light in the sky was the aurora borealis. There was also STEVE. pic.twitter.com/EqOQr5yOi6
Разликата в начина, по който изглеждат двата вида светлини също е отчетлива - Северното сияние по-често е с по-широки и разляти форми, които сякаш плуват или се стичат по небето. Те най-често са зелени, макар че има и сини, червени и пурпурни оттенъци и могат да бъдат множество, което се появява по едно и също време или едни след други.
За Стив е характерна една тънка ивица, най-често в пупрурно и бяло. Другата особеност е, че тя е дълга и обикновено "стърчи", разпростирайки се на разстояние от 1000 км.
При преминаване на сателит на Европейската космическа агенция през Стив пък се установява, че на това място бързо движещ се и изключително горещ газ се движи през атмосферата. На 300 км. над Земята въздухът в Стив е нагрят на около 3000 градуса по Целзий и се движи 500 пъти по-бързо. Ивицата е широка около 25 км.
При снимки също така се установява, че при Стив няма заредени частици като при Аурора. Затова учените предполагат, явлението е по-скоро свързано с процес в йоносферата, която е под магнитното поле на планетата.
Не се отчита Стив да зависи и от големите геомагнитни бури, както е при Северното сияние.
Освен това Стив може да бъде наблюдаван на места, които са в края на "ловните зони" на Северното сияние, т.е. по-далеч от магнитните полюси на Земята, или по на юг, когато става дума за Северното полукълбо.
Най-много докладвани случаи на наблюдение на този феномен има в Канада, САЩ, Нова Зеландия и Австралия, а най-често той е виждан около пролетното и есенното равноденствие - през март и септември. Обикновено арката стои на небето 30 минути и често преди полунощ.
