Къде ми са детските книжки
кажи ми, мой прашен сандък.
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък.
Така започваше песента към популярния детски сериал от 1979 г. "Войната на таралежите". Наскоро пак го гледах по телевизията-майка и беше като да пътуваш с машина на времето. Днес вече ги няма книжките - нали са изядени, а пък сивите мишки ги изтребихме с препарати против гризачи.
Останаха обаче спомените от детството - тях може да ги изгризе само Алцхаймерът. А сред най-ярките спомени са тези от пионерските лагери на Черно море - едно от трите неща, без които не минаваше нито едно лято през 80-те. Другите две бяха "Verano azul"¹ и игрите на федербал и "Гле'й си работата" на пейката пред блока.
Пионерските лагери в НРБ се организираха с цел да възпитават чувство за колективизъм у бъдещите строители на социализма.
Но и също за да осигурят някакви полезни занимания за децата през ваканцията, които, вместо да се мотаят по цял ден по прашните градски улици и да бездействат, ще могат да опознават родината, да се сприятеляват, да плуват, да се закаляват...
На родителите това отърване поне за две седмици от милите им съкровища струваше едва 15-16 лева на дете, а останалите разноски ги поемаше държавата.
То не че бяха кой знае какви разноски - неписаното мото, по което се стопанисваха повечето лагери беше "Икономията е майка на мизерията": Един храноден не беше повече от левче и 20, а лагерниците спяха на изтърбушени дюшеци в бунгала с интериорен дизайн, издържан в стила на "Убийствен пъзел". Само че без сериен убиец, който да заключва петокласници с вериги към тръби в общата къпалня.
Ставаше се със звука на тръбата, ядеше се под строй (пак подканяни от фалшивия зов на тръбача за "чо̀рба каша, чо̀рба каша, боб фасул"), ходеше се на плаж под строй, вземането на душ ставаше по отряди, както и дежурството в столовата. Но въпреки казармената дисциплина и 10-те лева джобни, които ни отпускаха за целия престой, пак си беше готино.
И понеже на по-младите ни читатели, свикнали да слушат прибоя на вълните в гръцко и на Слънчака, докато смучат фрапета и наргилета, вероятно това им звучи странно и неразбраемо като съчинение на възрожденски писател, ще взема да им разкажа как протичаше една смяна на лагера в Созопол.
За по-голяма достоверност реших да попрепиша от 13-14-годишното си аз, което усърдно документираше в тетрадките си-дневници лагерния живот през 80-те.
Ден 1
След десетчасово пътуване в купе втора класа, в което сме натъпкани девет човека, пристигаме на гарата в Бургас към 6 сутринта. Въздухът мирише на море, сол, нафта и мастика. Аз самата цялата лепна от пот, по лицето ми са размазани сажди и сирене (защото бях заспала с буза върху кисето с милинките за из път).
Натоварат ни на автобуса за Созопол. Разбираме кой ще е началник на лагера по гордата му осанка, рунтавите сиви косми, които избуяват изпод разкопчаната риза и кожената чанта, тип ученическа, на рамо, в която държи цялата документация. Вечерта става официалното откриване на лагерната смяна.
Началник Каймаканов разпределя 120-те деца в четири отряда, които се строяват под формата на буквата П на плаца пред столовата. После държи реч, лайтмотивът на която е, че не иска своеволия, "за да не се гоним преди края на смяната."
Преди да ни разпуснат по леглата, пеем хорово: "В лагера любим с песен да заспим. / Лека нощ, другари, лека нощ."
Ден 2
Аз съм тук с баща ми, който е физкултурникът на лагера. Този факт предполага както известни предимства, така и недостатъци. Едно от предимствата е, че имаме телевизорче "Юност" в нашето бунгало - татко го е уредил от домакинката на лагера, Павлина.
Един от недостатъците е, че ме буди преди другите лагерници, за да ходим на плажа, докато още няма никой - правим лицеви опори, плуваме и дишаме йодни изпарения. Изобщо нищо не ми се диша толкова рано сутрин, но хайде, от мен да мине.
Заради "Юност"-а го правя - защото не искам да изпускам сериалите, които съм си загледала.
Ден 3
След гадната закуска тип "континентално комплѐ", полята с две кофи захар, накиснати в малко чай, слизаме на плажа в индианска нишка по една стръмна козя пътека, осеяна с трупове на скъсани джапанки и зелени бирени бутилки.
Спасителят Спасов (на когото децата викат Коня, защото много прилича) отива преди нас, за да си нареди спасителното въже и буйовете до вишката. Както и за да разгони чехкините, които се пекат без горнище в непосредствена близост до нашето място, оградено с колчета. Разваляли били морала на пионерите. Да, ама вечер като се събере да играе табла и да пие "облаци" с другите ръководители в беседката под акацията, само мръсни вицове разправя.
Едва трети ден е, а вече малко съм се влюбила в един от помощник-спасителите. Казва се Виктор - деветокласник от друго училище, спортува лека атлетика. Въпреки желанието ми да седна по-близо до тяхната групичка в столовата, не мога да се престраша, понеже не се гледа с добро око, ако не си на масата на твоя отряд. Нищо, ще го засека утре на плажа.
А може и да се направя, че се давя, макар да съм сигурна, че после татко ще се обади на майка да й каже да ме набие като се приберем. Щото той не смее да ме бие без нейно разрешение.
Ден 4
За закуска днес има пържени филии с айран. Обаче докато дойде ред на нашия, четвърти отряд да се храни, айранът е свършил. Лелките в кухнята казаха, че предната вечер някой задигнал цяла щайга с буркани кисело мляко. Предполагат, че са отишли за мазане на изгорели гърбове, понеже "като изоглавени се пекат още първите дни тия говеда."
"Юност"-ът се развали. Чернобелият телевизор в столовата няма дори свястна антена, но е по-добре, отколкото без хич. Днес следобед всички сме се натъпкали вътре, за да гледаме повторението на 4 серия на "Шака Зулу"².
Оттам, където съм седнала, мога да различавам героите само по гласовете на дубльорите.
Ден 5
След задължителната обедна почивка от 2 до 4 и следобедната закуска от две филии с лютеница на човек, с две други момичета отиваме с разрешение на отрядната, другарката Караджова, до Стария град, за да си купим медальони с рапанчета на кожени каишки и евентуално варена царевица.
Вървим по шосето три километра пеша. Можехме и да се качим на влакчето от къмпинг "Каваците" до Созопол, обаче 80 стотинки за возене в една посока си е ненужен разход. В морската градина при черквата срещаме двама от помощник-спасителите. Казват, че ръководителите са ги изпратили до магазина на Винпром за мастика, ракия и мента.
Установявам, че ръководителите определено си прекарват по-добре от децата. Вечерта под акацията играят белот "аматьори" на "професионалисти", слушат сръбско на японския касетофон на спасителя Спасов, а после мъжете си организират състезание по пърдене.
Ден 6
Тъкмо съм се напекла на плажа и чувам как от брега викат на Коня веднага да изкарва децата от водата. Оглеждам се отвъд ограничителните лагерни колчета и гледам как хората си събират хавлиите, лазещите бебета и поясите и се изтеглят на бегом от плажа.
Питам татко какво става, а той казва: "Получила се е радиограма от Бургас, че в морето е изпуснат живак. Няма къпане два дни." След малко идва и втората версия - не било живак, а радиационни вещества от някакъв завод.
Докторът на лагера и баща ми отиват с водно колело до Южния плаж да видят там какво е положението. Като установяват, че хората си плажуват без паника, отменят забраната за къпане в морето.
Тая вечер преди лягане на плаца пеем "Лекар с нож, другари, лекар с нож", а после някои деца се впускат в самоубийствена мисия да мажат дръжките на вратите на ръководителските бунгала с паста за зъби.
Ден 7
Отрядната на отряд "Русалка" чула отнякъде, че ще кандидатствам в художествената паралелка на гимназията и след закуска (макарони със захар!) идва и ми вика:
- Айде, моето дете, да нарисуваш на тоя картон една русалка за 4-ти отряд за "Вечерта на таланта".
- Добре, - свивам рамене аз, - ще опитам.
Тъкмо почвам да рисувам русалката и ето ти я отрядната на втори отряд. Пита ме дали ще нарисувам нимфа за нейния отряд. Нимфата е същото като русалка, разсъждавам аз, обаче се съгласявам. Рисувам първата гола до кръста, седнала на една скала, а втората - също гола до кръста, само че с флейта в ръце.
Следобяд ръководителите пак събират пари за ново зареждане от Винпром...
А тук вече можете да прочетете и продължението:
---
1. "Синьо лято" - испански сериал от 1981, който описва приключенията на група деца от Мадрид по време на ваканцията с родителите им в малко градче на крайбрежието на Андалусия.
2. Мини-сериал от 1986 г., който проследява възхода и падението на легендарния вожд на зулусите.
