Със скъсяването на деня и наближаването на все по-студеното време, човек е по-склонен от всякога да се възползва от последните слънчеви лъчи на есента, преди студът (и не дай Боже - изолацията) да го затворят вкъщи.
С усложнената епидемична обстановка обаче плануването на екскурзии трябва да е помислено много добре. Като например по възможност да сме на открито, да няма струпване на хора или най-малкото да може да се спазва дистанция. И при все това пътуването да е интересно, да се опознават нови места и да е обогатяващо.
Добрата новина е, че всичко това може да се намери, без да преминаваме граници и да предприемаме рискови пътувания - благодатната природа у нас е била така добра да създаде безброй места, които с удоволствие да откриваме отново и отново и всеки път да се влюбваме като за първи път.
С една дума - има какво да се види по нашите ширини. Спираме се на няколко не твърде популярни забележителности, където е по-малко вероятно и да се натъкнете на купища хора, но за сметка на това си струва да се видят.
Чудните скали
На фона на всички скални образувания в България, Чудните скали сякаш остават по-назад в списъка за посещения. Но на брега на язовир "Цонево", на 4 км южно от варненското село Аспарухово, ще ви посрещнат три чудни скални масива. Някои сравняват формата им с игли, други - с кули на замък. Високи от 14 до 50 метра.
Получени от ерозията на вятъра и под напора на водите на река Луда Камчия върху меката варовикова скала, Чудните скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. Те са поставени и в националния Регистър на защитените територии и зони в България, което забранява направата на промени, увреждащи естествения образ на скалите и околния пейзаж.
През цялата дължина на масива са прокопани три тунела, през които преминава автомобилният път между Аспарухово и Добромир. А в съседство минава и главният път, свързващ Провадия и Айтос, както и железопътната линия Варна - Пловдив. Тоест, можете да видите тези чудни образувания и с влак, и с автомобил, а разбира се - и пеша.
Срещу Чудните скали се намира едноименна хижа, където любителите на този тип нощуване могат да отседнат. В района има и интересни пещери, както и скали с маршрути за скално катерене, които са били домакин на едно от републиканските първенства (през 90-та година) по катерене.
Целият район на язовира и проломът на Луда Камчия подканва минаващите от там да се отбият за активна почивка сред природата, за риболов, колоездене или просто за разходки. Ако всичко това приключи с барбекю на открито, пътешствието до там може да бъде истински зареждащо.
Еменският каньон
В полите на Предбалкана, на 20 км от Велико Търново и по течението на река Негованка, човек може да открие невероятния Еменски каньон.
И тук мека варовикова скала, обработена от течащата вода, са причина за появата на тази природна забележителност (обявена за такава през 1980 г.). Резултатът от това взаимодействие са многобройни водопади, вирове, скални прагове или ниши, заобиколени от отвесни скали, високи до 90 метра.
Твърди се, че тук е била създадена първата у нас екопътека - Негованската. По нея са изградени мостове, стълби и дървени конструкции, благодарение на които разходката се превръща в приятно откъсване от градската среда през уикенда.
Водопадът Момин скок, обграден от три страни с отвесни скали и широк вир под него е едно от най-красивите места в каньона. Най-пълноводна, логично, е реката през пролетта, когато е и най-красиво за разходка там, но поляните покрай пътеката са гостоприемни за пикник и през есента.
И ако това не е достатъчно за ненаситните на природни забележителности, могат да се отбият и до Еменската пещера, която със своите 3113 метра е една от най-дългите в България.
"Трите Смолянски езера"
Сега поемаме по една екопътека в Средните Родопи, която ще ни отведе до три от най-красивите смолянски езера, пръснати по левия склон на долината на Черна река - от Орфеевите скали и връх Снежанка, та до Смолян. Образували са се в тилните понижения на голямо свлачище, което пък е в резултат на контакта на риолитни скали с намиращите се под тях водоупорни седиментни скали. Но стига толкова география.
Днес те са общо седем, за разлика от преди, когато са били 20. Много от езерата са се превърнали в блата, като към днешна дата три от тях привличат туристи заради своята уникалност. До екопътеката може да стигнете от Смолян - от квартал "Езерово" по пътя за село Стойките. Пътят ще ви отведе и до лифт от Смолянските езера до самия вр. Снежанка.
Първото езеро, което ще срещнете, е Тревистото (Тревното), което е и най-голямото. Красиво, спокойно и зареждащо с чист въздух, то ще ви накара да се влюбите. Не се отказвайте да продължите по екопътеката, за да видите и недалечното Бистро езеро. Есента е благоприятно време да се посети, защото през горещините на лятото често пресъхва. Следва стръмно, но за сметка на това приятно заради боровите иглички по пътеката изкачване до Мътното езеро. То е най-дълбоко - 4,5 м и се намира най-високо от останалите - на 1500 м.
По екопътеката ще срещнете също "Трона на Евридика" и "Лирата на Орфей" - това са дървета, които заради причудливите си форми са се сдобили с тези имена.
Завършете този преход с пикник на открито и ще сте напълно презаредени за новата седмица.
Буйновско ждрело
Чували сте за Ждрелото на река Ерма или за Триградското ждрело. Макар да е по-малко познато, има още едно ждрело, което спира дъха и предлага не по-малко изумителни гледки - това е Буйновското.
Разположено е от двете страни на Буйновската река в Западните Родопи между смолянските села Ягодина и Тешел. Ждрелото е първенец по дължина у нас със своите 10 км огромни скални масиви, извисяващи се над реката. На места почти се докосват и създават илюзията, че можеш да прескочиш над реката. Всъщност точно заради това усещане най-тясната част от ждрелото е наречена "Вълчи скок". Според местните зимно време вълците наистина са преминавали оттам, за да търсят храна.
Да видите Буйновското ждрело има три начина. Единият е с кола по шосето покрай реката. Може да обикаляте и пеша по стръмните му пътечки, както и да се качите до зрителната площадка на връх Свети Илия, наречена "Орлово око". Има път и до него, но за да го ползвате, трябва да си падате малко по офроуда.
След орлов поглед над района, рязък контраст е слизането в прочутата Ягодинска пещера, или да отидете още по-надолу по пътя, за да видите и Дяволския мост, който представлява естествен скален свод над Буйновската река. Поверие гласи, че само дяволът можел да мине през него.
Стига да имате сили, може да се отбиете и до водопада Пръскалото, с което разходката ви ще е повече от опознавателна за този неизчерпаем на природни забележителности район.
Водопад "Боров камък"
Вече сме ви разказвали и за приказните водопади у нас, които почти задължително трябва да видите на живо. Струва си да се видят, като потвърждение на това, че природата може всичко по-добре от човешката ръка.
Но един по-малък водопад, а и по-малко познат, не отстъпва по красота на по-големите от него. Той се крие срамежливо по поречието на река Лева във Врачанския Балкан, край Згориград. Преди да бъде създадена Врачанската екопътека, той оставаше встрани от туристическите маршрути. Затова пък сега се радва на достатъчно голям интерес, без да привлича прекомерно много хора.
Затова именно го препоръчваме. Екопътеката ще ви преведе по система от мостове и стълби до 63-метровия водопад. Трябва да предупредим, че пътеката е стръмна, но за сметка на това не е много дълга - около час вървене пеша в едната посока. Този час си струва, защото излизате над водопада, за да се разкрият пред вас безкрайни поляни, идеални за пикник. Близо до реката има и беседка, също удобна за обяд на открито.
Още малко вървене ще ви отведе през приятни горски пътеки до хижа Пършевица. Която пък през зимата е идеално място за отсядане с близостта си до ски пистите.
