Която и класация и изследване за наднормено тегло и затлъстяване от последните години да погледнем, резултатите неизменно сочат към един регион - островите в Полинезия насред Тихия океан.
Същите, които изглеждат като тропическия рай на земята - екзотика, спокойствие, кокосови палми, плажове, коралови рифове и лазурни води.
На някои от тях обаче със затлъстяване са невероятните 70% и повече от населението. Според данните на ЦРУ нивото на затлъстяване в Тонга е 77%, на островите Кук - над 69 на сто, в Тувалу - 62 на сто, следват Ниуе, Науру, Кирибати и т.н.
САЩ са чак на 13-то място с 42% затлъстели.
Проучване, публикувано наскоро в Lancet, също сочи, че 9 от 10-те най-затлъстели държави в света се намират в този регион, като Тонга, Американска Самоа и Науру отново окупират печалните челни места.
В Тонга и Американска Самоа е най-високият дял на затлъстяване при жените над 20 години - цели 81%, сочи изследването, проведено с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО).
При мъжете делът на затлъстелите е 70% в Американска Самоа и Науру, а в Тонга са 63%.
Това е изключително сериозен проблем с огромни социални и икономически последици - наднорменото тегло е рисков фактор за развитие на редица хронични заболявания като диабет от втори тип, сърдечно-съдови и дори някои видове рак.
Въпросът обаче е и как и защо точно в този район делът на хората със затлъстяване е в подобни мащаби.
Според представителя на СЗО за района на Южния Пасифик Марк Джейкъбс причините са комплексни. В много части от региона нездравословната храна е евтина, лесно достъпна и широко рекламирана. И обратното - здравословната е скъпа и трудна за набавяне - включително и заради промените в климата, които водят до повече наводнения и суши, които удрят земеделието.
Начинът на хранене и на движение е въпрос и на култура и заобикаляща среда, включително дали има безопасни и удобни за спортуване места, допълва представителят на СЗО.
Под култура обаче трябва да се разбират и традициите на тези малки, отдалечени острови насред Тихия океан.
В много от тях пълнотата и наднорменото тегло исторически са смятани за знак за богатство, сила и красота.
Така е и днес - едрите хора са на почит.
Допреди век хората там са се изхранвали с плодове, зеленчуци и риба. На островите няма пшеница и ориз - местната храна са корени таро, плодовете на хлебно дърво, кокосови орехи, банани и морски дарове.
С появата на европейските колонизатори в района, а след това и с отварянето към света, идват и нови видове храни, а местните постепенно стават непопулярни. Вносните храни придобиват висок статут и стават символ на благополучие за сметка на традиционните.
Така хората по тихоокеанските острови започват масово да консумират преработени храни като консервирано телешко, бройлери, много подсладени напитки, хляб, ориз и изключително калоричните пуешки трътки и овнешки корем.
Тези вносни храни са и по-евтини от местно отглежданите продукти или прясно уловената риба и резултатът не закъснява.
Проучвания сочат, че калориите в храната на хората в Самоа нарастват с 47% от началото на 60-те години на миналия век до края на първото десетилетие на този, или с 900 допълнителни калории дневно на глава от населението.
На този фон физическата активност намалява. Отново в Самоа едно решение на правителството има огромен ефект - смяната на пътното движение от дясна в лява лента през 2006 г. Целта е по-евтин внос на коли от Нова Зеландия и Австралия, където автомобилите са с десен волан, а една от групите, които трябва да се облагодетелстват са именно фермерите, които да произвеждат повече след като не се налага да носят всичко пеша.
Това води до очакван повсеместен ръст на колите в страната, а местните бързо се научават да ползват МПС и за минимални разстояния, вместо да ходят пеша.
Друга страна от региона - състоящата се от 160 острова Тонга, наскоро стана известна с бедствие - изригване на подводен вулкан и последвали унищожителни вълни цунами.
Допреди това обаче малкото кралство се славеше като родината на най-дебелия монарх в света - Тупоу IV. През 70-те години на миналия век той става известен с теглото си от 209 кг, измерени на летището на Тонга - единственото място в страната, където има кантар, който може да издържи и измери подобна тежест по онова време.
Кралят влиза в Книгата на Гинес като най-тежкият монарх на света.
Впоследствие отслабва до около 130 кг. и опитва да насърчи и сънародниците си да направят същото. Все пак живее до 88 години - доста за човек с подобно тегло, и умира през 2006 г.
Не изглежда обаче да е дал достатъчно добър пример на поданиците си, които продължават да са сред най-дебелите нации в света.
Една от причините - наред с културата на любов към храната и заседнал начин на живот - е страстта на местните хора към овнешките кореми, внос от Нова Зеландия, и пуешките трътки от САЩ. И двата вида храна са евтини, тъй като се смятат за остатъци, и с изключително много мазнини.
Коремът, или гърдите, са от долната част на торса на животното, в края на ребрата, и се смятат за месо с ниско качество. Съдържат около 40% мазнини, половината от които наситени.
В Нова Зеландия не се приемат за годни за консумация и се изнасят към островните държави в Пасифика. Там пък заради ниската си цена са популярни, достъпни и много обичани. Ядат се масово и по много - някои от местните са в състояние да погълнат 1 кг на сядане, а пировете са нещо обичайно за културата на хората от Тонга.
Нещо повече - пировете в обилно ядене са част и от религиозните празници и обреди на островите.
Там християнството доминира, а църквата има изключително силно влияние върху обществото. Доста от хората, които опитват да проповядват по-здравословен начин на живот критикуват духовниците, които не дават пример - точно обратното - организират огромни трапези.
Освен очевидните фактори като постоянно преяждане с изключително калорични храни, по тези места битува и друго обяснение - естественият подбор, заради който повече хората в района имат специфичен ген, който помага мазнините да се трупат по-ефективно.
Целта навремето е била оцеляване в периоди с глад - хората с този ген са имали повече запаси, от които да черпят енергия. Днес обаче само трупат мазнини, тъй като не гладуват.
Дори и това да е така - тези нации имат огромен проблем. В Тонга поне една трета от населението има диабет от втори тип, а очакваната продължителност на живота е 70 години.
И не звучи точно като рай на земята.
