Тези дни в руското селце Оймякон се очаква да застудее и от настоящите минус 39, температурите да паднат до минус 55 около 3 януари.
В Якутск, столицата на Република Якутия, където се намира и Оймякон, положението е по-приемливо. От сегашните минус 29, градусите ще стигнат "едва" -45 на критичния за тази част на Сибир 3 януари 2023 г.
Това се смятат за двете най-студени населени места в света.
Якутск, със своите над 300 000 жители, е най-студеният град, с температури, достигали под минус 60 градуса. Поселището Оймякон, с 500 жители, пък е най-студеното населено място, спечелило си тази слава благодарение на измерените -71 градуса преди почти век - през 1926 г. Това е дало на Оймякон и названието "Северен полюс на студа".
Всъщност в Република Якутия под Оймякон се разбира цял район в долината на река Индигирка с няколко населени места, а не само конкретното едноименно село. Център на областта е друго село - Томтор, като то и Оймякон са водили десетилетни спорове къде са измерени рекордно ниските минус 71 градуса.
Не е изключено това да е станало в Томтор - единственото място с летище и метеорологична станция в района.
Което не пречи на село Оймякон да е дом на паметната плоча с рекордните температури и знак "Полюс на студа".
Всъщност никой не знае и не може да твърди със сигурност кое от селцата из областта е най-студеното на Земята. "Термометърът показва само до минус 63 градуса", обясняват преди години пред Би Би Си жители на столицата Якутск. И там, и в Оймякон твърдят, че е било и по-студено от официално регистрираните температури, но няма как да го докажат.
Вероятно и не държат особено. Според руски турист, чието пътуване до тези екстремни земи е описано в блога life-trip, местните не се гордеят твърде с титлата "Полюс на студа". Обижда ги, че по техния край идват чужденци, за да видят как живеят неудачници, които съдбата е запратила в най-мразовитото място на планетата.
Местните, известни като якути или саха, смятат климата си за един от най-добрите и не разбират защо за външните хора подобен студ е равнозначен на ад.
В село Томтор има и музей на района и местния бит, в който е отделена цяла секция за столетниците из Оймякон и за благотворното влияние на въздуха тук върху здравето.
Народът сахи - наследници на тюркските номади, естествено, е пригоден за живот в подобни условия. Хората например са по-дребни - по-големият ръст е недостатък в подобни условия, тъй като води и до по-лесна загуба на телесна топлина.
Начинът им на живот обаче действително е удивителен.
Колите тук или се държат в отопляеми гаражи (където температурата не е много под нулата), или ако няма такъв, двигателят не се изключва, което може да продължи с дни. За изолация, стъклата на колите са двойни - допълнителните се лепят със скоч. В самите коли обикновено има и допълнителни печки на гориво, наречено арктически дизел - смес от керосин и дизел.
За особено опасни за машините се смятат температури под 56 градуса, когато дори и по тези места обявяват времето за много студено.
Точно това е границата, отвъд която не се препоръчва да се пътува с кола, освен ако не е наложително, тъй като рискът тя да изостави шофьора става прекалено голям.
В такъв студ разходът на бензин е двоен, а гумите започват да се деформират под тежестта на колата, затова и трябва да се кара много бавно. Всеки тръгва на път с пълен набор от всевъзможни резервни части, за да поправи евентуална щета на място.
Именно заради проблемите с колите училищата спират да работят едва около тези температури. До минус 52 градуса по-малките деца ходят на училище, а за горните класове критичната граница е минус 56. Причината е, че много от учениците пътуват с автобуси, които могат да спрат да работят.
А малките деца, които са близо до училището или детската градина, се возят на шейни - не защото не могат да ходят, а защото са облечени в толкова много пластове дрехи, че не могат да се движат.
Когато се обяви дървена ваканция, по-големите деца излизат навън и играят на улицата или в гората. Единствената грижа на родителите е те да са добре облечени - опасност от настинки няма. При такъв студ вирусите умират във въздуха и в Оймякон не помнят някога да е имало грипна епидемия.
Възрастните също се обличат дълго, преди да излязат навън. Никой не ползва иначе удачните за не толкова студени места синтетични дрехи - те просто ще замръзнат и ще се счупят. Хората се обличат само в естествени тъкани - шуби до земята от еленова кожа, ботуши от същата кожа и кожени шапки.
Шалът е неминуем, и той е за цялото лице, включително устата и носа. При изключително ниски температури кислородът във въздуха намалява, дишането се ускорява и ако въздухът не се затопля през шал, ще се охладят белите дробове. Кожата също ще замръзне за секунди, ако е изложена на студа.
Това е земя на вечна замръзналост и не навсякъде има канализация, особено под земята. По тази причина и повечето тоалетни са външни. Все пак новите къщи се строят с вътрешни тоалетни.
На места има централно водоснабдяване, но само с гореща вода - студената ще замръзне в тръбите на секундата. Водата се ползва, като се разрежда със студена - точно обратното на обичайното в останалата част от света.
Тръбите пък се отопляват с електрически кабели, обвити в защитен кожух. Ако спре токът, защитното покритие се сваля и тръбите се подгряват със специални лампи, докато не се оправи аварията. Иначе тръбите ще замръзнат и вода ще има чак след месеци.
Заради вечната замръзналост погребенията отнемат доста време - налага се да се палят огньове и земята да се загрява с горящи въглища, за да се разтопи и да се изкопае гроб.
Най-странното е, че на езика на саха "оймякон" означава "незамръзваща вода" - в района има подземни горещи извори, благодарение на които дори в този студ река Индигирка не замръзва напълно и дори на места има течаща вода, което доста подпомага риболова.
В тази земя не никне никаква земеделска продукция - единствено лишеи и треви. Това определя диетата на местните хора, която е изключително от риба и месо, най-вече конско. Има и еленовъдни ферми, а масова практика е да се ловува, както и да се лови риба.
В Оймякон се гледат дори крави, но през зимата се държат на закрито, в отопляеми краварници. Животните се пускат навън само при температури над минус 30, и то със специални сутиени, за да не замръзнат виметата им.
Една от основните храни е якутският кон, който няма нужда от никакви стопански грижи. Тези животни оцеляват навън при минус 70, пасат на открито, като разравят с копита замръзналата земя. Хората хранят животните, за да не се отдалечават прекалено в търсенето на храна, а не за да има какво да ядат.
Фермерите твърдят, че тези коне ядат треви, които правят месото на животните пълно с достатъчно витамини, които да осигуряват пълноценно хранене на местните хора, които нямат достъп до плодове и зеленчуци.
При това разгарът на сезона за лов на якутски коне е в най-жестокия студ - през зимата. През есента той е забранен, тъй като тогава животните имат малки, а през лятото ловците трябва да се конкурират с мечките. Не страхът от мечките обаче спира местните, а забраната за отстрела им.
В района има интернет, който за местните може да е животоспасяващ. Всички имат чат приложения и членуват в група на хората от съответното село. Ако някой не се върне навреме, близките му сигнализират и се организира спасителна акция.
Съвсем според очакванията, областта не е от най-сигурните на света. Твърди се, че тук се пие доста, а извън Томтор - единственото село с полицейски участък в цялата долина, цари анархия и бандитизъм.
Алкохолът на подобно място е особено сериозен проблем - ако се застоиш повече навън или паднеш, може да измръзнеш и има случаи на ампутации на пръсти и крайници. Затова и се твърди, че сезонът на пиенето започва, когато свърши зимата - от май до септември.
А най-невероятното е, че това място в североизточната част на Сибир макар и близо, все пак е на юг от полярния кръг и е далеч от най-северните области на света.
В Сибир е толкова студено заради комбинацията от това, че е високо на север с това, че е огромна земна маса, обяснява пред Livescience Алекс Де Кария, професор по метеорология в университета Милърсвил в Пенсилвания.
По цял свят екстремните температури - и високи, и ниски, се срещат основно над сушата и континентите, защото земята се затопля и охлажда по-бързо, отколкото океаните.
В случая със Сибир, който е дълбоко в сърцето на Евразия, далеч от океана, роля играят и снегът и ледът. Те поддържат земята студена, тъй като отразяват слънчевата радиация към Космоса, вместо да я поглъщат.
Тези фактори водят и до появата на голяма зона на високо атмосферно налягане, която се формира над Сибир през зимата.
Високото налягане над континентални зони на голяма географска ширина, т.е. по-близо до полюсите, имат стабилни въздушни маси, ниска влажност и ясно небе, и резултатът е ниски температури, допълва Де Кария.
Ниската влажност и ясното небе позволяват на дълговълновата радиация - инфрачервените лъчи, излъчвани от Земята, да стигнат до горния слой на атмосферата и до Космоса, резултатът от което са ниските температури на повърхността.
Топографията също има роля - Оймякон, а и Якутск, са в долини, обградени от по-високи терени, допълва Юни Райсанен от Института за атмосферни и земни изследвания към университета в Хелзинки.
В резултат лесно се формират т.нар. "езера от студен въздух". Това е студен и тежък въздух, който е в капан в дъното на долината и по-трудно се издига и премества, а и околните планини не допускат смесването му с по-топъл.
И така се формира "Полюсът на студа". Следващия път, когато решите, че по нашите части на света е захладняло прекалено, се сетете за това.
