Ако съвременните социални движения трябваше да дадат оценка за живота на 77-годишната Деби Хари, вокалистката на групата Blondie, на секундата биха я определили като "оцеляла".
Тя е преживяла малтретиране, изнасилване, хероинова зависимост и е била на косъм от това да се превърне в една от жертвите на серийния убиец Тед Бънди.
Понякога и самата Хари си дава сметка, че житейските ѝ истории звучат повече като измислен сценарий за филм на ужасите, отколкото като реално случили се събития, но се зарича, че всичко, което споделя за себе си, е истина.
"Цял живот съм била бурна и неразумна. Водех се от животинските си инстинкти. Имам естествената склонност да прекалявам и несъзнателно да вярвам, че също като котките имам девет живота. Но какво да кажа? Всички правим грешки и се учим от тях. Ако можех да върна времето сега, щях да постъпя по различен начин", казва Хари в промо видеото на последния ѝ документален филм Blondie: Vivir En La Habana.
Лентата е посветена на първото и отдавна планирано турне на пънк рок бандата в Куба, като в нея членовете на Blondie споделят впечатленията си от Хавана и се връщат назад във времето до годината, в която се превръщат в световна музикална сензация.
Когато групата им окупира музикалните класации, Деби Хари е на 31 г. - сравнително възрастна за стандартите на индустрията тогава, но запазила оптимизма си, че никога не е твърде късно, за да се превърнеш в поп икона.
След като се подвизавала няколко десетилетия като сервитьорка, зайче на Playboy и вокалист на различни ъндърграунд групи, през втората половина на 70-те Хари се запознава с китариста Крис Щайн, двамата стават двойка и създават Blondie.
Година по-късно общата им песен Hearts of Glass достига номер едно в музикалните класации на Великобритания, а албумът им Parallel Lines става платинен с продадени над 40 милиона копия.
Животът на пръв поглед се подрежда за Хари, която от дете е преследвана от чувството, че никога не е на точното място и сред точните хора.
Изоставена от родителите си, когато е на 3 месеца, и осиновена от семейство с твърди християнски възгледи от Ню Джърси, Анджела Тримбъл, както е рожденото име на Деби Хари, през целия си съзнателен живот си е задавала въпроса "Коя съм аз?", а успехът на Parallel Lines е бил на път да ѝ отговор със "Следващото голямо име в музиката".
Идилията обаче рязко е прекъсната. Подобно на много други музиканти от 70-те и 80-те Хари и Крис Щайн оставят финансите си на произвола и разбират, че нещо не е наред едва когато службите в САЩ ги търсят за неплатени данъци в размер, който не могат да си позволят. В рамките на няколко дни пробиващата група с един от най-доходоносните албуми обявява фалит.
Хари и Щайн са принудени да продадат къщата си в Ню Йорк, голяма част от оборудването си и дори дрехите си, за да се разплатят с властите. Но това не е най-лошото, което им се случва.
Няколко месеца по-късно Крис Щайн е диагностициран с автоимунно заболяване, заради което остава месеци наред в болница, а притисната от обстоятелствата, Деби Хари загърбва музиката и намира работа, с която може да плаща медицинските му сметки. По това време и двамата са зависими от хероина, а в книгата си Face It Хари пише, че често е носила наркотици на съпруга си в болницата.
"Мисля, че лекарите и медицинските сестри знаеха, че той се друса през цялото време, но си затваряха очите, защото това намаляваше болката му", казва вокалистката на Blondie в автобиографията си.
Макар че групата им за известно време е на заден план, след възстановяването на Щайн те се връщат отново в студиото. В онези години да си свръх популярен, след това да изгубиш всичко и пак да се опиташ да се изкачиш до върха не е нещо необичайно, заради което Blondie са уверени, че ще повторят старите си успехи, докато не се случва нов инцидент.
В една от вечерите, прибирайки се след концерт, Деби Хари и Крис Щайн са нападнати от мъж, който ги заплашва с нож и ги принуждава да го пуснат в апартамента им. Нападателят завързва Щайн, изнасилва Хари и краде домашната им камера, както и китарите им.
"Не мисля, че ме заболя толкова от изнасилването, колкото от кражбата на китарите. Спомням си, че бях много ядосана и напълно безсилна. Какво можех да направя? Няма как да си отмъстя. Отидох в полицията, но там ме третираха като луда. Решиха, че лъжа. Крис, който е по-рационален от мен, ме посъветва да забравя и да продължа напред", разказва изпълнителката.
Няколко години по-рано тя пак е търсила властите заради опит за отвличане от мъж, който десетилетие по-късно разпознава като серийния убиец Тед Бънди, след като пресата публикува неговата снимка.
По спомените на Хари виновният за общо 30 убийства Бънди я среща в началото на 70-те, докато се опитва да хване такси. Той спира колата си до нея и предлага да я закара, а тя се съгласява. Сядайки до шофьора обаче, забелязва, че от нейната страна вратата няма дръжка.
"Паникьосах се и той го забеляза. Опита се бързо да завие зад ъгъла, но аз протегнах ръка през полуотворения прозорец и отворих вратата от външната страна, като се приземих директно на улицата. Някой казват, че Бънди е бил във Флорида, когато се опитаха да ме отвлекат в Ню Йорк. Но не ме интересува какво мислят хората. Аз знам какво се случи", казва вокалистката.
На 77 години Деби Хари е като енциклопедия с истории, която няма край. Със сигурност много по-обемна, отколкото един документален филм може да обхване. И макар че не винаги ѝ е приятно да си припомня миналото, с набиращите скорост движения като #MeТoo тя се убеждава, че и най-мрачните случки от живота са от съществено значение.
"Когато се връщам към спомените си, понякога си казвам: "Боже, каква глупачка си била". Упреквам се за много неща, но съм склонна да гледам напред, защото, предполагам, че въпреки травматичните ми преживявания, като цяло съм голяма късметлийка", смята Хари.
