Франция - страна на романтика, изискана култура, красиви сгради и... сериозен проблем с уринирането на обществени места.
Макар в Париж още през XIX век да въвеждат обществените тоалетни като средство за справяне с проблема, той остава нерешен.
И до днес и повечето посетители на френската столица, чието обоняние работи, могат да кажат, че близо два века след въвеждането на първите публични писоари парижани продължават да използват стените на сградите, за да облекчават първичните си нужди.
Разбира се, подобно поведение се приема за крайно неприемливо и забранено, като глобите за уриниране на обществено място е около 70 евро. Въпреки това обаче следи и миризма от "малката нужда" на някои жители на френската столица остават постоянно, често в непосредствена близост до обществени тоалетни.
"Не знам дали на други места това съществува като идея, но в съзнанието на французите възможността за уриниране на обществено място изглежда приемлива, като това не поставя под въпрос морала на човек", коментира пред "Би Би Си" социалният психолог Никола Фюлен.
Въпросът за хигиената и движението за по-висока хигиена започва през XIX век, като тогава се предприемат наистина значими стъпки по отношение на изхвърлянето на боклука и чистенето на улиците.
Така се стига и до въвеждането на уринаторите, които да позволят на мъжете да се облекчават на място, което не води до замърсяване на средата наоколо.
И макар напредъкът да е значим, през XX век тези публични тоалетни се превръщат в редовно място за срещи за хомосексуални мъже, което провокира френските власти през 60-те да премахнат по-голямата част от въпросните уринатори.
Именно след това хигиената на френските улици започва отново да се влошава значително. През 80-те тоалетните са върнати, но във вариант на унисекс кабинки.
Въпреки това обаче много мъже предпочитат да използват по-тъмни улички, закътани ъгли в метрото и стени на сгради, за да се облекчават. Местните даже имат термин за това явление - "les pipis sauvages" или "диво пикаене".
Според Фюлен това може да се разчита като някаква форма на маркиране на територията от мъжете, като форма на протест срещу наложените правила от властите или дори знак за свобода и независимост за традиционно гордите французите.
Властите се опитват от години да се справят с проблема, инсталирайки множество публични тоалетни и уринатори, включително и екологични такива, които позволяват на мъжете да "напоят цветята" съвсем буквално.
При представянето на проекта през 2017 г. властите в столицата направиха мащабна рекламна кампания, която призовава парижани да не се притесняват, а да използват тези нови компостове и да ги "поливат" редовно.
Оттам дори разпространяваха факти, според които урината, която човек произвежда за една година, съдържа достатъчно азот, фосфор и калий, за да натори 400 квадратни метра пшеница.
Друга част от усилията на градските планьори включва това да направят традиционните места, използвани за препикаване, чисто визуално неподходящи.
Това става основно в метрото на града, като в редица метростанции, известни със специфичната си миризма, ъглите се изрисуват със спортни мотиви, със запалянковци, които те гледат втренчено, както и с различни други мотиви, които да разубедят мъжете "в нужда", че именно там трябва да се облекчат.
Според Изабел Колин, един от авторите на този проект, пребоядисването на някои от местата в метрото на Париж, които много често са били използвани за уриниране, е довело до спад в рамките на до 80% на случаите на препикаване.
Надеждите на френските власти са, че този проблем може да бъде решен, тъй като сегашната ситуация дава лошо име на столицата, а почистването на ефекта на пикаещите по стените мъже отнема сериозни ресурси и хаби твърде много вода.
