Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

11 удивителни гледки от непознатите Родопи

Залез над язовир Кърджали от скалите край крепостта Патмос 
Всъщност това е онзи прочут "меандър на река Арда", когото фотографите много обичат да снимат, само че от отсрещния бряг при село Рибарци. На скалистия полуостров, разположен на мястото, където река Боровица се влива в язовир Кърджали, през средните векове е изградена отбранителната крепост Патмос. Днес от нея не е останало много, но останките
й все още личат, а от близките скали се открива впечатляваща 280­ градусова гледка към водите на водохранилището. Снимка: Христо Узунов
Залез над язовир Кърджали от скалите край крепостта Патмос

Всъщност това е онзи прочут "меандър на река Арда", когото фотографите много обичат да снимат, само че от отсрещния бряг при село Рибарци. На скалистия полуостров, разположен на мястото, където река Боровица се влива в язовир Кърджали, през средните векове е изградена отбранителната крепост Патмос. Днес от нея не е останало много, но останките й все още личат, а от близките скали се открива впечатляваща 280­ градусова гледка към водите на водохранилището.
Изглед от пътя за село Боровица към крепостта Патмос и околностите 
Село Боровица се намира на 590 метра надморска височина и отстои на около 4 км от 
язовир Кърджали. През него минава път, водещ до мястото, откъдето започва язовирът, известно като “Нулата”. Местността тук е изключително живописна, а формите. Снимка: Христо Узунов
Изглед от пътя за село Боровица към крепостта Патмос и околностите

Село Боровица се намира на 590 метра надморска височина и отстои на около 4 км от язовир Кърджали. През него минава път, водещ до мястото, откъдето започва язовирът, известно като “Нулата”. Местността тук е изключително живописна, а формите.
Есенен пейзаж край река Арда
Малко преди Арда постепенно да премине от река в язовир, водите й са се врязали в 
плътта на Родопите, образувайки красиви извивки. Успоредно с тях се вие и тесен асфалтов път, който пресича реката и продължава по стръмните склонове, за да свърши неочаквано насред мегдана на село Русалско. Малко преди да наближи населеното място, шосето преминава покрай живописни скали, от които се вижда цялата прелест на речните извивки
Снимка: Христо Узунов
Есенен пейзаж край река Арда

Малко преди Арда постепенно да премине от река в язовир, водите й са се врязали в плътта на Родопите, образувайки красиви извивки. Успоредно с тях се вие и тесен асфалтов път, който пресича реката и продължава по стръмните склонове, за да свърши неочаквано насред мегдана на село Русалско. Малко преди да наближи населеното място, шосето преминава покрай живописни скали, от които се вижда цялата прелест на речните извивки
Село Гълъбово
Продължавайки нагоре по течението на Арда, ще стигнем и до прочутия Дяволски мост. Каменните му сводове свързват двата бряга на реката, а над тях пътят, започващ от Ардино, преминава в тясна пътечка, която изчезва в боровата гора. След около 7 км уморително катерене по стръмния склон, пътечката отвежда до скромното село Гълъбово. Най-­старите къщи в него са от началото на 19 век и са с типична за този край архитектура. Изградени са от дялан камък, а покривите им са покрити с тикли. Снимка: Христо Узунов
Село Гълъбово

Продължавайки нагоре по течението на Арда, ще стигнем и до прочутия Дяволски мост. Каменните му сводове свързват двата бряга на реката, а над тях пътят, започващ от Ардино, преминава в тясна пътечка, която изчезва в боровата гора. След около 7 км уморително катерене по стръмния склон, пътечката отвежда до скромното село Гълъбово. Най-­старите къщи в него са от началото на 19 век и са с типична за този край архитектура. Изградени са от дялан камък, а покривите им са покрити с тикли.
Изглед от връх Карабурун към село Дядовци

Точно срещу Гълъбово ­ на отсрещния бряг на Арда стърчи връх Карабурун. Пътят от Ардино към Дяволския мост преминава през неговото подножие, където се намира и  
изоставеното село Дядовци. Колосът се извисява на 1095 метра над морското равнище и 
е вторият по големина на територията на община Ардино. Преди Новата ера на това място са били изградени рудници, но днес от тях почти не са останали следи. Снимка: Христо Узунов
Изглед от връх Карабурун към село Дядовци

Точно срещу Гълъбово ­ на отсрещния бряг на Арда стърчи връх Карабурун. Пътят от Ардино към Дяволския мост преминава през неговото подножие, където се намира и изоставеното село Дядовци. Колосът се извисява на 1095 метра над морското равнище и е вторият по големина на територията на община Ардино. Преди Новата ера на това място са били изградени рудници, но днес от тях почти не са останали следи.
Карабурун през зимата

Северните склонове на върха са покрити от гъсти борови гори. Преминаването през тях е силно затруднено, поради пресечения характер на местността. Пътеки има, но те са обрасли с дървета и често свършват в нищото. Въпреки това изкачването си заслужава, заради удивителните гледки, които се откриват на север и на юг. Снимка: Христо Узунов
Карабурун през зимата

Северните склонове на върха са покрити от гъсти борови гори. Преминаването през тях е силно затруднено, поради пресечения характер на местността. Пътеки има, но те са обрасли с дървета и често свършват в нищото. Въпреки това изкачването си заслужава, заради удивителните гледки, които се откриват на север и на юг.
Изглед към Карабурун от село Правдолюб

Селото се намира на север от Ардино, в непосредствена близост до града. Махалите му са разпръснати по околните склонове. До някои от тях може да се стигне по асфалтови пътища, но до повечето водят само тесни пътечки, по които се минава пеша. Денивелацията е голяма, но гледката към цяло Ардино и околностите му е добра награда за катеренето. Снимка: Христо Узунов
Изглед към Карабурун от село Правдолюб

Селото се намира на север от Ардино, в непосредствена близост до града. Махалите му са разпръснати по околните склонове. До някои от тях може да се стигне по асфалтови пътища, но до повечето водят само тесни пътечки, по които се минава пеша. Денивелацията е голяма, но гледката към цяло Ардино и околностите му е добра награда за катеренето.
Пролетен пейзаж от Ардинско

Махала Горичево се намира на югоизток от Ардино и е кацнала върху живописен хълм, извисяващ се над града. Състои се от стари каменни къщи, част от които изоставени. Оттук започва горска пътека, която отвежда към туристическия комплекс “Бели брези”. В ниските части на местността има много поляни, по които пасат стада крави, а около тях, през пролетта, цъфтят овощни дръвчета. Оттук се виждат върховете Карабурун и Калето, а на изток погледът опира в превала, зад който е село Млечино.
Връх Калето

Върхът е висок 1050 метра и се намира на юг от Ардино. От него се открива панорамна гледка към планинския масив Жълти дял. В древността тук е имало тракийско капище с 
изградена стражева крепост, от които днес не е останало нищо. В подножието му обаче се намира друг обект от времето на траките ­ светилището “Орклови скали”. Снимка: Христо Узунов
Връх Калето

Върхът е висок 1050 метра и се намира на юг от Ардино. От него се открива панорамна гледка към планинския масив Жълти дял. В древността тук е имало тракийско капище с изградена стражева крепост, от които днес не е останало нищо. В подножието му обаче се намира друг обект от времето на траките ­ светилището “Орклови скали”.
Изглед към село Гърбище и връх Алада

Със своите 1241 метра връх Алада е най-­високата точка на Жълти дял, който пък е най­-големия и най­западен рид в Източните Родопи. В подножието му са разположени селата Гърбище, Теменга, Бурево и Гърнати. Оттук, през крепостта Устра, някога е минавал древен път, отиващ към Маказа и Беломорието. Снимка: Христо Узунов
Изглед към село Гърбище и връх Алада

Със своите 1241 метра връх Алада е най-­високата точка на Жълти дял, който пък е най­-големия и най­западен рид в Източните Родопи. В подножието му са разположени селата Гърбище, Теменга, Бурево и Гърнати. Оттук, през крепостта Устра, някога е минавал древен път, отиващ към Маказа и Беломорието.
Изглед от село Лебед към връх Устра

Село Лебед е малко населено място, находящо се в близост до най-­високата точка на 
Устренския рид -­ връх Устра, където е разположена и едноименната средновековна 
крепост. Край селото се намират и няколко малки водоема ­ това са езерцата Гьолджюк. Образували са се от свличане на почвата, а легендите свързват появата им със сълзите на красива девойка, загинала от меча на свиреп владетел. Снимка: Христо Узунов
Изглед от село Лебед към връх Устра

Село Лебед е малко населено място, находящо се в близост до най-­високата точка на Устренския рид -­ връх Устра, където е разположена и едноименната средновековна крепост. Край селото се намират и няколко малки водоема ­ това са езерцата Гьолджюк. Образували са се от свличане на почвата, а легендите свързват появата им със сълзите на красива девойка, загинала от меча на свиреп владетел.

Родопите са най-­обширната планина в България, заемаща една седма от нейната територия. Из огромната ѝ площ са разположени едни от най-­красивите и живописни кътчета в страната, а очарованието на гледките, които се откриват от тях, кара пътешествениците да се връщат отново и отново.

Стръмните назъбени скали на Западните Родопи се редуват с меките извивки на хълмистата източна част от планината. Между тях, проправяйки си път през непристъпни оврази и тучни ливади, текат водите на Арда, Въча, Места, Марица и техните притоци.

С всеки изминат километър пейзажът се променя драматично. На места, както е в района на селата Ненково и Русалско, той силно напомня на Гранд Каньон в Аризона. Другаде, както е по северните сконове на връх Карабурун, иглолистните гори, съставени от високи борови и смърчови дървета, ни изпращат на въображаема разходка из канадските Скалисти планини.

Най-­ценни обаче са местата където човешкият крак не е стъпвал никога. Тишината там е толкова осезаема, че чак жужи в ушите. Спокойни, клоните едва се поклащат от лекия вятър, а ритмичната песен на десетките птици секва, само когато някоя уплашена сърна, притича с шумолене през сухите листа, окапали по земята.

Колкото и думи да използваме, за да опишем красотите на Родопите, те никога няма да са достатъчни. Силата им просто не стига да обрисува разнообразието от аромати, багри и форми, материализирало се в тази планина.

И тъй като понякога една снимка наистина струва повече от хиляда думи, фотоапаратът тихо изщраква, за да запечата поредната вълшебна гледка и да я отнесе у дома.

След време, когато я гледа, съзнанието ще продължи да се разхожда сред величествените гори на планината.

Вижте в галерията 11 удивителни гледки от Родопите.

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените