Гръцкото правителство изпрати пакет от предложения за реформи до кредиторите си часове преди да изтече крайният срок, поставен от кредиторите, за да се стигне до нови преговори за спасителен заем. Очаква се днес парламентът да гласува предложените реформи, за да одобри незабавни действия.
На практика гръцкото правителство се съгласява с всички предложения на кредиторите от седмицата преди референдума на 5 юли, но при условие, че получи достатъчно средства, за да покрие дълговете си.
В последните си предложения Гърция е поискала 53.5 милиарда евро, за да покрие дълга си до 2018 година, включила е преразглеждане на плановете за бюджетен излишък и е „репрофилирала" дългосрочния си дълг.
В замяна, Атина е отговорила на исканията да премахне постепенно данъчните облекчения за островите си - дойни крави за туристическата индустрия, и да повиши таксите за корабоплавателните дружества.
Председателят на Еврогрупата потвърди, че е получил документите, но отказа коментар, докато те не бъдат прегледани от експерти на ЕК, ЕЦБ и МВФ.
Гръцките депутати ще бъдат призовани да одобрят списъка с приоритетни действия на правителството, по който то да преговаря с кредиторите - важна стъпка, която кабинетът на Алексис Ципрас предприема, за да убеди скептичните кредитори за сериозните си намерения.
Ще бъде необходимо и второ гласуване, за да бъдат превърнати предложенията в закон, ако лидерите на еврозоната се съгласят на заседанието си в неделя, че новите гръцки предложения са основа за започване на преговори за нов тригодишен спасителен пакет и пускането на мостови финансирания, които да запазят Гърция платежоспособна.
Възможни проблеми с реформите
Два подписа липсват под предложените реформи, което се разглежда от Reuters като потенциален проблем - лидерът на един от по-малките коалиционни партньори на СИРИЗА в гръцкия парламент не подписа плана за реформи и заплаши да оттегли подкрепата си към кабинета, ако бъдат премахнати данъчните облекчения за островите. С новите предложения не е съгласен и енергийният министър Панайотис Лафазанис, който ръководи крайно лявото крило на СИРИЗА.
Последните предложения включват и намаляване на разходите за отбрана, строг график за приватизирането на обекти като пристанище Пиреус и местни летища, вдигане на ДДС за хотели и ресторанти и съкращаване на допълнителните средства за по-бедните пенсионери.
Банковият въпрос
Гръцките банки са затворени от 29 юни, когато беше наложен и контрол върху капиталите, а гърците получиха правото да теглят по едва 60 евро на ден от банкоматите, след като предишният кръг от преговорите не доведе до резултат.
Гърция не успя да покрие в срок задълженията си към МВФ и сега е изправена пред критичен срок, на 20 юли тя трябва да изкупи обратно облигации от ЕЦБ в размер на 3.49 милиарда евро - нещо, което не може да направи без помощ.
От 2010 година насам страната е получила два спасителни пакета в размер на 240 милиарда евро от еврозоната и МВФ, но икономиката й се сви с една четвърт, а безработицата надвишава 25%. Един на всеки двама млади е безработен.
Малки отстъпки
Германия - най-големият кредитор на Атина, направи малка отстъпка, признавайки, че Гърция ще има нужда от преструктуриране на дълга като част от новата програма, за да бъде възможно публичните й финанси да останат жизнеспособни в средносрочен план.
Признанието беше направено от германския финансов министър Волфганг Шойбле часове преди да изтече поставения на Гърция краен срок за представяне на план за реформи - полунощ на 9 срещу 10 юли.
Шойбле не крие съмнението си, че Гърция е способна да остане в еврозоната, но въпреки това посочи на конференция във Франкфурт, че не е възможно да се постигне устойчивост на дълга без намаляването му и МВФ са прави в тази своя позиция. Шойбле обаче добави, че не може да има опрощаване на дълг, защото това би нарушило системата на Европейския съюз.
Той не предложи решение на проблема, от което се подразбира, че за него гръцката криза не може да намери решението си в рамките на еврозоната.
Шойбле все пак каза, че има опция за репрофилиране на дълга чрез удължаване на падежите, намаляване на лихвените проценти и удължаване на мораториума върху плащанията за обслужване на дълга.
Въпросът за опрощаване на дълг
Президентът на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства извънредното заседание в неделя, се включи в хора на онези, които призовават Атина да получи някаква форма на опрощаване на дълга като част от новата сделка.
Той отбеляза, че реалистичните предложения на Гърция ще трябва да съвпаднат с реалистични предложения за устойчивост на дълга от страна на кредиторите.
„В противен случай ще сме принудени да продължим летаргичния танц, който танцуваме в последните пет месеца", каза той.
При лош развой на събитията
Ако не бъде постигнато споразумение в неделя, това ще доведе до колапс на банките в Гърция. Тогава на дневен ред ще бъде ограничаването на щетите от гръцкия колапс, включително хуманитарна помощ, евентуален контрол на границите и търсене на начин да се смекчат вредните последици за съседните държави.
Несигурността за това какво предстои в следващите дни беше изразена от думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, който изрази необичайни съмнения за спасяването на Гърция. В интервю за италианска медия той казва, че не е сигурен, че ще бъде намерено решение за Гърция, като не вярва и Русия да се отзове на помощ на Атина.
В събота финансовите министри от Еврогрупата трябва да решат дали да препоръчат започването на преговори с Атина за заем от фонда на Европейския механизъм за стабилност. Решението изисква съгласието на държавите, които представляват 80 процента от капитала на фонда, за да могат да се водят преговори, дори някои от по-малките членове да са против.
След като триумфално спечели референдума преди седмица, с който бяха отхвърлени предложенията за реформи на кредиторите, уволни своя буен финансов министър и подсигури подкрепата на опозицията, Ципрас е в силна позиция да получи подкрепа за налагането на строги мерки в Гърция и да се пребори със съпротивата в собствената си държава.
Ципрас е в силна позиция да получи подкрепа за налагането на строги мерки в Гърция и да се пребори със съпротивата в собствената си държава. ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''' Като започнат да четат романът глад, ще му се отслаби позицията.
Туй стана като в онзи виц: - Отивам, аз при шефа и направо му казах –или ми увеличава заплатата или напускам! – И какво? – Ами стигнахме да взаимно споразумение – той от негова страна няма да ми ми увеличава заплата, а аз от моя страна, няма да напускам….. Чест им прави на гърците, че се бореха, но понякога има карти с които не може да се спечели раздаването. Именно тук Ципрас сгреши – когато нещата поутихнат и страстите се охладят, никой нормален човек, дори и в самата Гърция нямаше да го упрекне, че не успял да договори фалит без никакви икономически последствия. Ама едно е да не успееш да направиш нещо – друго е на не направиш нищо.Гърция, нито е първата нито последната страна която фалира или ще фалира. Никога до сега обаче не е имало случай държава да фалира при толкова благосклонни за нея условия. И да не успееш да се възползваш максимално е доста сериозен провал.Ципрас имаше един наистина солиден коз в ръката - че фалита на страната му ще създаде повече проблеми на кредиторите, от отписването на голяма част от сумата. Той обаче вместо да го изтъргува по-най добрият начин - поиска цена която е нереално по-голяма от това което другата страна беше готова да преглътне. А то не беше малко, просто беше до някъде. Можеше да договори много добри условия за народа си, но той не преговаряше – искаше всичко.
Интересно.Много се набляга на ситуацията ГЛАД.Но именно гладните са склонни за революционни промени.Но и робовладелците са спекулирали с мантрата ГЛАД.Свободата в зависимост ли е от състоянието ГЛАД.Ало умните разчепкайте този казус в зависимост от това дали сте задоволени или гладни.
....Беше изморен, но вече не му се спеше. Отвори прозореца, запали малката мръсна нафтова печка и сложи канче с вода за кафето. Джулия щеше да дойде скоро; междувременно той имаше книгата. Настани се в изтърбушеното кресло и разкопча каишките на куфарчето. Тежък черен том, нескопосано подвързан, без име или заглавие на корицата. Шрифтът също изглеждаше леко разкривен. Страниците бяха изтъркани по ъглите и лесно изпадаха, сякаш книгата беше преминала през много ръце. Надписът на титулната страница гласеше: ЕМАНУЕЛ ГОЛДЩАЙН ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ОЛИГАРХИЧНИЯ КОЛЕКТИВИЗЪМ Уинстън зачете: Глава I Невежеството е сила През всички епохи, за които имаме писмени сведения, а вероятно още от края на неолита в света е имало три типа хора — висши, средни и низши. Делили са се по различен признак и са носили неизброимо много имена, а относителният им брой, както и съотношението им едни към други са се променяли с всяка епоха, но основната структура на обществото винаги е оставала същата. Дори след дълбоки катаклизми и привидно необратими поврати неизменно се е възстановявал същият модел, точно както жироскопът винаги се връща в изходно положение, независимо колко силно е бил тласнат в една или друга посока. Целите на тези три групи са напълно несъвместими. Целта на висшите е да останат там, където са. Целта на средните е да заемат мястото на висшите. Целта на низшите, когато имат такава — защото, сломени от робски труд, низшите трудно намират време и сили да се замислят за нещо повече от всекидневните си грижи, — е да унищожат всички различия и да създадат общество, в което всички хора са равни. Така в хода на цялата история се повтаря в общи линии една и съща борба. През продължителни периоди висшите са като че ли непоклатими, но рано или късно неизменно настъпва мигът, когато те или изгубват вяра в себе си, или способността да управляват компетентно, или и двете. Тогава те биват свалени от средните, които привличат на своя страна низшите, като пред тях се представят за борци за свобода и справедливост. Веднага щом осъществят целта си, средните тласкат низшите обратно в старото им състояние на подчинение, а самите те стават висши. Не след дълго от една от двете групи или от двете заедно се обособява нова средна група и борбата започва отново. От трите групи единствено низшите никога, дори и временно, не постигат целта си. Би било преувеличение да се твърди, че в цялата история не е имало никакъв напредък в материално отношение. Дори днес, в период на упадък, обикновеният човек живее физически по-добре, отколкото преди няколко века. Но никакво натрупване на блага, никакво демократизиране, никаква реформа или революция не са доближили и на милиметър осъществяването на човешкото равенство. От гледна точка на низшите нито една историческа промяна не е означавала нищо повече освен промяна в имената на техните господари…….