Британският премиер Дейвид Камерън публикува данъчните си декларации в опит да сложи край на въпросите за финансите си, предизвикани от споменаването на покойния му баща в скандала #PanamaPapers.
Разкритията, че бащата на премиера е създал офшорна фирма доведоха до искания за оставката на Камерън и дадоха аргументи на опозиционните депутати, поставили под въпрос нежеланието му да изясни финансовите си отношения с баща си.
Камерън предприе необичайната стъпка да разкрие обикновено поверителната информация, след като заяви, че е трябвало да следи по-внимателно как семейството му урежда плащането на данъците си.
Според публикуваните документи премиерът е платил 75 898 лири данък (107 198 долара) при доходи от 200 307 лири (282,925 долара) през последната финансова година (2014-2015). Основни източници на доходите му са заплатата от 140 522 лири (198 528 долара) и 46 899 лири (66 262 долара) от половината наем на семейното му жилище в Лондон.
В събота телевизия SkyNews разпространи информацията, че Камерън е получил 200 000 паунда подарък от майка си Мери в допълнение към 300 000 паунда, които е наследил от баща си Иън, починал през 2010 г. Посочва се, че двата превода от по 100 000 паунда, направени от майка му, може да са позволили на семейството на премиера да си спести данъци за 80 000 паунда.
Повод за обявяването на данъчните декларации на Камерън е разкритието, че през 1982 г. баща му е основал панамския офшорен фонд Blairmore Holdings. В обществото се зароди подозрението, че премиерът може би има недекларирани доходи.
Дейвид Камерън отрече тези предположения, като призна, че е имал акции в Blairmore Holdings в размер на повече от 30 000 паунда, но преди да стане министър-председател ги е продал.
Междувременно Камерън обяви и създаването на работна група за разследване на разкритията на #PanamaPapers. "Работната група ще обединява най-добрите британски експерти, за да се заеме с всички възможни провинения в рамките на "Панамските документи", се казва в изявление на британския премиер.
В групата ще участват агенти на британските данъчни служби, на Националната агенция за борба с престъпността, подкрепяни от Службата за борба с финансовите измами и на финансовата надзорна служба. Работната група ще получи 10 милиона лири, за да започне работа.
