На 17 юли 1945 г. Великобритания става малко по-малка, а Югославия - малко по-голяма.
Твърди се, че Уинстън Чърчил временно е отстъпил лондонска хотелска стая на Югославия, така че принцът на страната да се роди на югославска територия. Но откриването на доказателства в подкрепа тази история е трудно, и вероятно невъзможно.
По нареждане на Уинстън Чърчил, апартамент 212 в хотел "Кларидж" в Лондон става югославска територия, само за един ден.
Това позволява на кронпринца на Югославия Александър - част от кралското семейство, пребиваващо в изгнание - да се роди на югославска територия.
Вратата на апартамента се превръща в международна граница. Румсървисът се приготвя в една страна, а се доставя в друга.
Историята на апартамент 212 се повтаря на уебсайта на кронпринца, в официалната история на "Кларидж" и в безброй книги.
Има само един проблем. Изглежда няма никакви доказателства, че това наистина се е случило.
През април 1941 г., по време на Втората световна война, Германия и нейните съюзници атакуват и окупират Югославия, така че югославският крал Петър II - тогава само 17-годишен - напуска страната с правителството си и заминава за Лондон през Атина, Йерусалим и Кайро.
Крал Петър и съпругата му кралица Александра се установяват в един от най-добрите лондонски хотели - "Кларидж", и именно там четири години по-късно кралицата забременява.
Това изправя кралската двойка пред сериозна дилема.
Те желаят първородното им дете, което би било бъдещият крал или кралица на Югославия - да бъде родено в страната, която някой ден би управлявало. Но с края на войната в Европа, Югославия вече е на път да стане комунистическа република.
И така, както гласи историята, британският премиер Уинстън Чърчил отправя към крал Петър II предложение за промяна на националните граници - за да стане малка част от Лондон югославска, което би позволило на бъдещия крал да бъде роден на югославска земя.
Ако това предложение наистина е отправено, би трябвало да има някакви доказателства за това. Например парламентарно решение, или поне официален меморандум. Или публикация във вестник, която да съобщи на британците, че страната им се е смалила.
Но изглежда няма нищо такова.
Архивите на Чърчил, които съдържат милиони цифровизирани документи, не съдържат никакви доказателства за такова предложение.
В Британския национален архив също няма никаква следа. Единственият документ от 1945 г. в архивите, който споменава Югославия и "Кларидж", е писмо до британския Форин офис, датирано от 23 юли 1945.
Подписано с "Д-р Д. Протич", съветник в югославското посолство, то гласи: "Имам честта да ви информирам, че нейно величество кралица Александра роди син в хотел "Кларидж", и че личната карта и книжката с купони на нейно величество са с адрес 41 Upper Grosvenor Street, W1."
Никъде в писмото не се споменава за споразумението между Чърчил и крал Петър II.
Също така не се споменава за него и в протоколите, които регистрират всяка дума, изречена в британския парламент, нито в който и да е британски вестник.
Споразумението отсъства в биографията на Чърчил от сър Мартин Гилбърт и от дневниците на сър Алънс Ласелис, личният секретар на британския крал Джордж VI. (В някои версии на тази история, апартамент 212 е отстъпен от крал Джордж VI, който после става кръстник на кронпринц Александър.)
И така - ако няма доказателства във Великобритания за споразумението между Чърчил и Петър II, дали такива съществуват другаде?
"За съжаление всички документи отдавна са изчезнали от офиса на баща ми," казва кронпринц Александър.
"Сред тях бяха всички от времето на войната - особено обширна кореспонденция с Чърчил, Рузвелт, Сталин и много други.
"Документите, свързани с временното отстъпване на стаята, където съм роден, също са изчезнали".
"Когато съм бил роден, никога така и не съм получил британско удостоверение за раждане, тъй като формално съм бил роден в Югославия."
Офисът на кронпринц Александър казва, че предложението на Чърчил е било "най-вероятно" отправено през май 1945, по време на среща с крал Петър II.
Могат ли премиерите да отстъпват части от страната си, без да се гласува закон за това в парламента?
"Няма правомощия, които да са ми известни, предоставени на премиера или някой друг, да обявява каквато и да е територия на Обединеното кралство дори и временно за чужда - за целта е необходимо парламентарно решение," казва д-р Боб Морис, конституционен експерт в Юнивърсити Колидж в Лондон, който е работил 40 години в Британското министерство на вътрешните работи.
"Някак си романтична измислица се е наложила, с добавена потенциална убедителност заради репутацията на Чърчил като човек, проявяващ импулсивна щедрост."
Това, което е сигурно, е че младият кронпринц е получил кралски югославски паспорт, а не британски такъв.
Но използването му за пътувания, доколкото комунистите на маршал Тито са управлявали Югославия, е било "много трудно и в крайна сметка невъзможно", твърдят от офиса на кронпринц Александър.
След като отменя монархията в края на 1945, правителството на Тито лишава кралското семейство лишава кралското семейство от югославско гражданство на 8 март 1947 г., конфискувайки със същия декрет имуществото им.
В тийнейджърска възраст кронпринц Александър става британски гражданин по силата на закон от XVIII в.
Законът за натурализация на София от 1705 е използван, за да бъде обявени София - внучката на Джеймс I, и майка на Джордж I - за английска гражданка.
Също така той позволява на нейните потомци да станат британски граждани. Един от тях - нейният пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-правнук - е кронпринц Александър.
Като британски гражданин той става офицер в британската армия и по-късно работи във финансовия сектор в САЩ. Междувременно падането на комунизма в Югославия води до войните на Балканите и разпокъсването на страната.
След като Слободан Милошевич пада от власт през 2000 г., новото правителство на Югославия се свързва с кралското семейство и възстановява югославското им гражданство. Церемонията се случва на 12 март 2001 в... апартамент 212 на хотел "Кларидж", къде другаде?
"Започнах живота си като емигрант," заявява тогава кронпринц Александър. "Много съм щастлив, че като семейство можем да се завърнем у дома като граждани на страната."
Само четири месеца по-късно, семейството се нанася в кралския дворец в Белград. Датата е 17 юли 2001 г.
Точно 56 години след раждането си в Лондон - в хотелска стая, която може да е била, или да не е била югославска територия - кронпринц Александър отново се е завърнал в родината си.
