"На 9 септември от 16.00 в Руския културно-информационен център в София (Шипка, 34) ще се състои тържествено откриване на документална изложба, посветена на 75-ата годишнина от освобождението на Източна Европа от нацизма." - Това гласи официално съобщение, публикувано на страницата на Руското посолство във Фейсбук.
Това съобщение, от своя страна, предизвика реакция от страна на Министерство на външните работи на Република България, което отговори със съобщение, споделено официалният му сайт и в социалните мрежи. Същината на съобщението е следната:
"Съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни...Дългосрочните последици за България са същите, каквито и за останалите страни от Източна Европа, попаднали в съветската зона на влияние - 45 години управление на тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология."
Тези две кратки съобщения предизвикаха бурия от реакции в България, най-вече - на добре изпитаното и физически безопасно поле на социалните мрежи.
През последните два дни поредица от знайни и незнайни фейсбук потребители решиха витиевато да упражнят своите умения по красноречие в защита на тезите, застъпени в едно от двете изявления.
По-голямата част от хората останаха приятно изненадани и подкрепиха позицията на МВнР, но съвсем не по-малко шумни бяха онези, които скочиха в защита на руските интереси в България. Те побързаха да заклеймят съобщението на МВнР като "написано от американското посолство" и да поставят в кавички "българско" в словосъчетанието "Българско външно министерство".
От чисто социална гледна точка размяната на слова е полезна за българското общество - коментарите на Фейсбук знаменитостите показаха кой кой е по отношение на поставянето на българските интереси на първо място.
Някак встрани остана обаче пожеланието, изразено от МВнР, че "9-и септември и неговите последици трябва да останат достояние на историците и историческата наука, за да получат пълна и точна оценка за влиянието върху развитието на България през 20 век."
Както обикновено, повечето коментаторите тук са хора, приключили заниманията си по история през първия срок на 12-ти клас.
Историческата фактология е проста - още през 1943 г. България започва да сондира за възможно излизане от влиянието на Оста. Все още не е категорично решен въпросът доколко тези сондажи имат отношение към смъртта на цар Борис III през август същата година.
Дори и преди 1943 г. обаче България никога не действа като особено отдаден съюзник на нацистка Германия. С изключение на временното администриране на част от окупираните земи на Югославия и Гърция, страната ни не се ангажира с изпращане на военни контингенти в подкрепа на Вермахта, за разлика от всички останали съюзници на Германия в Източна Европа.
България също така и не обявява война на СССР, а българският пълномощен министър в Москва Иван Стаменов е често използван за посредник между Германия и СССР в периода 1940-41 г.
Когато на 5 септември, 1944 г., СССР обявява едностранно война на България, страната ни вече е излязла от Оста и е обявила своя неутралитет (28 август). С идването на власт на правителството на Константин Муравиев, са разпуснати пронацистките организации, а политическите престъпници, осъдени след началото на Втората световна война, са амнистирани. Още от юни, 1944 г., български дипломати търсят възможност за примирие с Великобритания и САЩ.
Всички тези ходове обаче са напразни. България вече е преразпределена в съветската сфера на влияние след конференцията в Техеран (28.XI-1.XII, 1943г.) и последвалите я допълнителни преговори.
Статуквото е окончателно потвърдено по време на т.нар. Нощ на салфетките на 9 октомври, 1944 г. СССР вече е подготвил плановете за окупация на България през август 1944 г., а свързаните с Москва партии в Отечествения фронт (ОФ) са инструктирани да бламират опитите на правителството на Муравиев (2-9 септември, 1944г.) за постигане на примирие или ефективно излизане от войната.
Именно по тази линия, верният на ОФ министър на войната Иван Маринов настоява приетото на 5 септември обявяване на война на Германия да се отложи със 72 часа и така да се неутрализира възможността страната ни да бъде окончателно разглеждана като вредна на Оста сила.
Съветската окупация се синхронизира с подпомогнатия от министъра на войната преврат на 8 срещу 9 септември, с който ОФ идва на власт.
Това, което следва оттук нататък, е история. България влиза в антихитлеристката коалиция, но едва след като СССР я е окупирал и е получил пълната свобода да се разпорежда с нея за в бъдеще.
Това е и отговорът на въпроса за "освобождението" - на 5 септември, 1944 г., СССР обявява война на една неутрална спрямо него държава, управлявана от законно правителство, ръководено от легални партии, прекарали целия дотогавашен период в опозиция. На 8-и срещу 9 септември, тази неутрална държава е окупирана, а правителството й е свалено чрез преврат, в който участват част от онези, амнистирани от Муравиев ден по-рано.
Самият Муравиев е осъден впоследствие на доживотен затвор, помилван и след това отново освобождаван и пак арестуван, като даже прекарва известно време в лагера в Белене. Много от съратниците му имат сходна или дори по-тежка съдба.
Трудно е в подобна ясна ситуация да се говори за „освобождаване" от какъвто и да е нацизъм, особено с оглед на факта, че нито едно правителство, нито авторитарният режим, наложен от Борис III могат да бъдат окачествени като нацистки или фашистки, както е популярно да се смята след 1944 г. Редно е да се прави ясно разграничаване между победата срещу нацизма в Европа и подчиняването на Източна Европа на СССР.
Не смятам, че има нормален историк в света, който да отрече, че СССР изиграва ключова роля за победата над Оста. Не смятам обаче, че тази победа може да бъде разглеждана като освобождение, съпоставимо със стореното от руските войски през 1877-78 г.
Въпреки опитите на комунистическата пропаганда за приравняване на двата процеса, те са безспорно различни, направлявани от различни причини и поводи, и довели до коренно различни резултати.
Руско-турската война поставя основите на свободна, автономна и фактически независима (това се доказва още през 1885 г.) българска държава. Съветската окупация на България води до налагането на един тоталитарен, репресивен режим, отговорен за смъртта на хиляди хора и подтискането на десетки хиляди.
Факт е, че българският Народен съд е най-жестокият и масов процес срещу бивши културни и политически дейци в цяла Източна Европа. На практика, в България са осъдени и екзекутирани повече хора, отколкото във всички останали държави от Източния блок взети заедно (с изключение на процесите в самия СССР).
Руската реакция спрямо позицията на МВнР, прекопирана от редица български обществени фигури и инфлуенсъри, беше очаквана и се разви в лесно предвидима посока, свързана и с изопачаване на ясно публикуваната от МВнР позиция.
Бързо се намериха тълкуватели на различни нива, които се хванаха да нищят термините, словосъчетанията и запетайките. Всичко това обаче означава само едно - съобщението на Българското (без кавички) външно министерство е било публикувано в правилния момент и в правилната форма.
Времето, в което чуждестранните интереси се разпореждат с перспективата ни върху собственото ни минало, е редно да отстъпи място на една закономерна и ясно изразена позиция за историята ни от наша страна.
Това, разбира се, важи както по отношение на СССР и Русия, така и по отношение на нашите настоящи партньори от Западна Европа и САЩ, а също така и спрямо балканските ни съседи.
