Когато става въпрос за периода на Възраждането и национално-освободителните борби на българския народ, героизирането е неизбежно. У нас към темата за историята и най-вече към точно този исторически период се подхожда не като наука, а като към религия, като нещото, което ни определя като българи.
И все пак има личности и събития, които дори и сред най-големите патриоти разпалват полемика и спорове. Най-големият пример за това е Димитър Общи.
За едни - луда глава, която по-скоро пречи на народното дело, отколкото да помага, за други герой, а за трети - истинският предател на Левски и на каузата за свободна България.
Едва ли някога този спор ще бъде разрешен окончателно. Ако човек иска да намери истината за себе си, трябва сам да се рови в документите и протоколите от разпитите на Общи и останалите революционери като пак не е сигурно, че ще достигне до нещо еднозначно.
Почти век и половина са минали от смъртта на "Общия", обесен на 10 януари 1873 г. в София и доказателствата за което и да е от твърденията едва ли ще станат по-ясни. И все пак личността му продължава да буди интерес.
Отново се заговори за него около екранизацията на романа на Милен Русков "Възвишение", където Димитър Общи е сред персонажите, на които се обръща внимание. Там той е представен като харизматичен, но вироглав и безразсъден водач, който печели одобрението на хайдутите наравно с Левски и може би се радва на дори по-голяма почит от Апостола.
Подобен поглед към личността му дава и Вера Мутафчиева, според която: "Общи е привлекателен образ, равностоен на Левски – двама силни мъже, различни в революционната си тактика". Николай Генчев споделя това мнение и допълва: "Общи е силен българин, истински смелчага, за който пищовлъка е професия и смисъл на живота".
На доста по-голяма популярност обаче се радва другото мнение - Димитър Общи е предател и ако не основна, то водеща причина за залавянето на Левски.
Но какво знаем за тази историческа личност?
Истинското му име е Димитър Николов. Не се знае точната дата на раждането като има спорове и за годината. Смята се, че е роден около 1835 г. Самият той се определя по следния начин: "Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония".
Дяково в момента е град в Косово. Някои го смятат за "старосърбиянец", други - за македонец. Още на 12-годишна възраст бяга в Сърбия, където работи като слуга на "големи хора". Когато вече възмъжава, се мести във Влашко, след което за кратко отново се връща в Сърбия.
Стоян Заимов го описва в книгата си "Миналото" като "среден ръст, със сила мъжка, на снага гиздав, с набити, яки и гъвкави мишци. Общи добре владее камата, а съвсем слабо науката". Има много спорове дали Димитър Общи е бил неграмотен, като в подкрепа на това мнение е определението, което Левски му дава - "безкнижен".
Общи може да бъде определен като "професионален революционер". Именно с това успява да си изгради и име сред българската емигрантска общност.
Доброволец е в Първата българска легия в Белград (1862). След разтурянето на легията отива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, а по-късно се присъединява и към четата на Панайот Хитов. През 1866 г. се прехвърля се в Италия като доброволец в отряда на Джузепе Гарибалди, откъдето има и грамота.
След разпускане на доброволците се включва към Критското въстание (1866 – 1869). Оттам получава и гръцки документи, с които се движи впоследствие.
През пролетта на 1870, Димитър Общи се поява отново при Панайот Хитов. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Попов. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи и го изпратил за България.
Именно заради тази си биография той претендира да го наричат "Общи" - революционер на всички народи.
Тя му изгражда и име сред българските революционери зад граница, което впоследствие му печели и доверието на организирания Български централен революционен комитет (БРЦК). Заедно с Ангел Кънчев е лично препоръчан от Любен Каравелов и изпратен от БРЦК за помощник на Васил Левски в организирането на революционни комитети.
Левски обаче няма доверие на назначения му заместник. Общи се има славата на самонадеян, лекомислен, вироглав и недисциплиниран човек. Той иска да му бъде дадена свобода на действие и да бъде назначен за революционен апостол в Македония - нещо, на което получава отказ от Левски. По настояване на Ловешкия комитет обаче му се дава свобода на действие в района на Орхание (дн. Ботевград).
Две обаче са основните дела на Димитър Общи, които го превръщат в толкова спорна и дори мразена фигура.
Едното е убийството на ловчанския дякон Паисий на 21 юли 1872 г. То е продиктувано от разрива между борците за църковната независимост и бунтвниците след създаването на Българската Екзархия през 1970г.
Черковниците са притеснени за наскоро извоюваната независимост на Българската църква от гръцката и смятат, че революцията може да лиши българите от тази победа. Бунтовниците, на свой ред, са на мнение, че единствено църковната свобода не е достатъчна, а България трябва да стане самостоятелна държава.
Черковниците започват кампания, която проповядва сред народа да не бъдат слушани "лудите глави", проповядващи бунт и революция. Сред тях особено деен е дякон Паисий, който дори е обвинен като шпионин на турските власти (недоказано). Това обаче му издейства смъртна присъда от БРЦК, изпълнена от Димитър Общи.
Много по-голямо като значение обаче е друго негово дело - Арабаконашкия обир на турската хазна.
Идеята на обира е да се съберат средства за революционна дейност и въоръжено въстание. Тя обаче е отхвърлена от Левски като опасна в конкретния момент. Въпреки това обаче обирът е извършен.
Четата е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).
В прохода Арабаконак на 22 септември 1872г. облечени като турски войници, хайдутите успяват да отмъкнат 125 хил. гроша от орханийската хазна. В комитета в Ловеч не стигат никакви пари. Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Любен Каравелов и касата на БРЦК.
Част от парите са раздадени на участниците в обира, част Общи задържа за себе си, други дава на ханджията в Правец и на местни чорбаджии. Голяма част от парите са заровени по пътя, тъй като обирджиите не са подготвени да пренесат голямата сума, която е предимно в торби с грошове с голяма тежест (общо 800 кг).
Макар обирът да минава безпроблемно, последствията са това, което превръща цялото начинание в провал. Избягалите пазачи на хазната само след час дават описание на нападателите.
Отначало то заблуждава властта и тя разпраща телеграми в околността да се търсят арнаути в униформи на запасняци, които се връщат по родните си места. До средата на октомври властта не подозира, че обирът е дело на българи и в хайките и потерите се включват дори някои от истинските извършители, помагачи и вдъхновители като тетевенските чорбаджии. Това обаче кара участниците в обира да се отпуснат и те не правят нищо, за да прикрият следите си.
Разкритията започват, когато проницателният софийски управник Мазхар паша узнава, че бандата е забелязана след обира в един царевичак край Етрополе. Тази следа е в обратна посока на хайките и насочва към български извършители. Така с помощта на случайността османските власти все пак успяват да се доберат до самоличностите на извършителите.
Арестите започват на 19 октомври. Общи и хората му са заловени и изправени пред турския съд.
Именно там идва и неговото предателство. Без да бъде подлаган на мъчения, Общи издава целите комитети в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч. Показанията му са толкова подробни, че предадените дейци са повече от 100, а осъдените са 62 - заточени впоследствие в Мала Азия.
Паралелно с това османските власти научават за мащабите на българската революционна организация, както и за ролята на Левски и на Любен Каравелов. Каравелов бяга от Румъния, за да не бъде екстрадиран в Османската империя, но книжата на БРЦК попадат в ръцете на османците. Така те научават много за структурата на революционното движение и получават снимка на Левски, която бива размножена и предадена на заптиетата по българските земи.
Самият Общи е осъден на смърт. Смята се, че подтикван от егото си, той е смятал, че ще може да си издейства транспортиране в Истанбул, където евентуално да се види дори и със султана, а оттам да привлече вниманието на Великите сили. Няма еднозначни доказателства за това обаче.
В крайна сметка на 19 декември 1872 г. присъдата на Общи е утвърдена от султана, но изпълнението й е забавено заради залавянето на Левски като се смята, че именно той е човекът, който потвърждава самоличността му. На 16 януари 1873 г. той е обесен край София.