Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Варшавското гето: Последната спирка преди лагерa на смъртта

Трагедията на полските евреи оживява във филма "Варшава: Разделен град" Снимка: Master of Art
Трагедията на полските евреи оживява във филма "Варшава: Разделен град"

Когато Германия напада Полша през есента на 1939 г., Европа е разтърсена. Мнозина усещат, че континентът е на прага на втора мащабна война, но все още не може да се предположи колко по-опустошителни последици ще има тя от първата.

И докато светът се тревожи какво предстои, в полската столица Варшава се построява макет на бъдещето, известен като Варшавското гето.

В тази, определена от нацистите част от града, биват настанявани евреите, преди да бъдат изпратени в концентрационния лагер "Треблинка". Стотици хиляди души са убити още преди да бъдат качени на влака към лагера на смъртта, а оцелелите, които могат да разкажат за ужасите в изолирания еврейски жилищен квартал, са единици.

Режисьорът Ерик Беднарски, който е с канадско-полски произход, е успял да събере точно такива редки свидетелства и снимки в документалния си филм "Варшава: Разделен град", част от програмата на фестивала Master of Art.

Във филма си Беднарски показва 8-милиметрови любителски кадри от 1941 г. - малко след сформирането на Варшавското гето. Те не са заснети от немските окупатори, които показвали гетата с пропагандни цели и спрямо тях са изкривявали образа на случващото се, а от далечен роднина на режисьора.

"Малко след като завърших филмово училище, потърсих неговите наследници. Знаех, че ще трябва не само да възстановя, изуча и правилно да идентифицирам кадрите, но най-вече да ги покажа на света. Целта ми беше да дам смислен контекст на записа в моя собствен документален филм", разказва Беднарски пред Webcafe.bg.

70-минутният филм показва как е изглеждало Варшавското гето в действителност, преди да бъде унищожено, в контекста на няколко истории: на самия град, на гетото и на 8-милиметровия филмов материал, открит от режисьора.

Гетото е издигнато на 16 ноември 1940 г. и опасано с бодлива тел, висока 3,5 метра, с която обитателите му окончателно са откъснати от нормалния живот. Всеки, който е хванат извън границите на квартала без разрешение, е убиван. Хората, настанени там, наброяват над 450 000 души и им се налага да се гъчкат на площ от 4 квадратни метра.

Условията са нечовешки, а хигиената - катастрофална. Още първата година пламва епидемия от тиф и туберкулоза, но за германските окупатори от онова време еврейският квартал представлява туристическа атракция. В нацистката организация Kraft Durch Freude ("Сила чрез радост") дори организират автобусни екскурзии до гетото.

А там се виждат основно трупове в масовия гроб и хора, които бавно умират от глад. Според немските разпоредби порционът за евреите не бива да надвишава 184 килокалории дневно, а за поляците - 634 килокалории дневно. Над 2000 килокалории на ден са разрешени само за немската войска във Варшава.

Снимка: Getty Images

Гетото е планирано като междинна спирка по пътя към лагерите на смъртта. През 1942 г. на конференция във Ванзее е взето решение за пълно ликвидиране на гетата на територията на Полша и изпращане на обитателите им в газови камери, записано в документите като "окончателно решение на еврейския въпрос".

През юни същата година от Варшавското гето са депортирани близо 300 000 евреи, които след това са убити в лагера "Треблинка".

Около 30 000 основно млади мъже остават в гетото и са изпратени да работят в германски предприятия. Някои от евреите успяват да се скрият при депортацията и да оформят съпротива срещу немските окупатори.

Когато на 19 април 1943 г. части на СС нахлуват отново в гетото заради слуха за укриващи се евреи, те са изненадани. Посрещнати са от яростната атака на 750 души, въоръжени с пистолети и ръчни гранати. След 3 седмици окупация обаче въстаниците от гетото най-накрая са сломени.

След потушаването на въстанието групенфюрерът от СС Юрген Щрооп е натоварен със задачата да заличи гетото. След Втората световна война и в годините на комунизма за еврейските жертви почти не се говори, а до 1970 г. темата е табу, дори в политическите речи, посветени на Холокоста.

От гетото остават оцелели, които само чакат шанс да разкажат историите си. Част от миналото на Варшава е изтрито в продължение на десетилетия и през това време за нея не се говори. Именно поради тази причина Ерик Беднарски решава да покаже почти забравената история на Варшавското гето.

"Всеки с когото говорих за евентуално интервю за филма първо искаше да ме опознае, да научи кой всъщност съм и какво планирам. Това е разбираемо, струва ми се. След като ме опознаеха всички се съгласяваха да ги интервюирам", разказва режисьорът на "Варшава: Разделен град".

"Хората, които избрах, са свикнали да говорят пред медии и пред ученици и искат историите им да се знаят. Знам, че едва ли им е лесно да споделят тези болезнени спомени, но тъй като има толкова малко оцелели от гетото, вероятно те чувстват някакъв вид дълг [да говорят]", допълва Беднарски.

За него да разкаже тази история също е дълг. Темата го трогва, защото баща му е поляк. Живял е във Варшава по време на немската окупация и е успял да види с очите си как столицата се променя драматично.

По думите на режисьора филмът и поуките от него са важни не само за поляците. Във "Варшава: Разделен град" става дума за омраза, за дискриминацията, за войната и човешките права - въпроси, които надхвърлят границите на държавите, а изводите са важни за всеки отделен човек.

"Работих по този филм повече от десетилетие и по времето, в което бях във финалните етапи на сглобяването му, беше ясно, че навсякъде по света се издигат нови стени на разделението, а ксенофобията, расизмът и антисемитизмът отново бяха във възход. В такъв свят е по-необходимо от всякога да запазим спомена за трагедии като тази във Варшавското гето", споделя режисьорът.

Той е изучил подробно появата на ксенофобията и антисемитизма на място, където преди това не са съществували, за да разкаже това съществено късче от историята на една европейска столица. И се надява филмът му да се превърне в урок.

"Въпросът е можем ли, като човешка раса, някога да се почуим? За съжаление не мисля така. Изглежда, че през историята са се водили ужасни войни и са извършвани геноциди, а това продължава и до днес. Все пак се надявам, че младите хора ще научат нещо от моя филм", казва Беднарски.

Премиерата на документалния филм "Варшава: Разделен град" е по време на фестивала Master of Art, който може да се гледа онлайн до 7 март в стрийминг услугата Neterra TV+.

 

Най-четените