Откакто Доналд Тръмп влезе в Белия дом, Гренландия се превърна в сериозен повод за драстично влошаване на отношенията между САЩ и Дания.
В края на миналата седмица вицепрезидентът Джей Ди Ванс направи кратка, но доста спорна визита на острова. Обвини Дания, че не инвестира достатъчно в сигурността на своята територия и изрази увереност, че Вашингтон в крайна сметка ще поеме окончателен контрол.
Ванс направи коментарите си от територията на американската космическа база "Питуфик".
Може да се каже, че тя се намира почти на "върха на света" - на около 1500 километра от столицата Нуук, далеч навътре в полярния кръг. Това е най-северно разположената американска военна база, останала като маркер за стратегическата стойност на острова по време на Студената война и сложните отношения между САЩ и Дания.
Ако трябва да бъдем точни, претенциите на САЩ към Гренландия, съвсем не са скорошни. Островът представлява обект на интереси от страна на Белия дом още от средата на XIX век, дълго преди да се знае какви богати залежи на редки метали има там.
Като част от доктрината "Мънро" за американска доминация в Западното полукълбо, Вашингтон е правил поне няколко предложения да купи територията и всичките са неуспешни.
Интересното, все пак, е, че прецедент за подобна сделка всъщност има.
През 1917 г. Дания продава на САЩ три острова в Карибите, срещу което Вашингтон се съгласява да признае суверенитета на Копенхаген върху Гренландия. До онзи момент територията все още е била с неизяснен правен статут, а претенции към нея е имало и от страна на Великобритания.
••• Прочетете тук защо претенциите на Тръмп за Гренландия могат да създадат опасен прецедент:
В началото на Втората световна война Дания е окупирана от силите на Третия райх. Гренландия остава откъсната от Европа и заплашена от немска, британска или канадска окупация, което провокира Вашингтон да действа първи.
До края на войната на острова са построени десетки американски съоръжения за контрол на въздушния и морския трафик, наред с радарни и метеорологични станции, пристанища и транспортни хъбове.
Падането на Нацистка Германия обаче не води до американско изтегляне. Даже напротив - веднъж стъпили на острова, американците определено нямат желание да го напуснат. Администрацията на Хари Труман дори отправя 100-милионна оферта, която е отхвърлена от Копенхаген.
Отказът води до сериозно напрежение между САЩ и Дания в следващите няколко години и до създаването на НАТО. Към онзи момент вече е ясна новата заплаха от Съветския съюз, а в Копенхаген осъзнават, че няма как да гарантират сигурността на острова, имайки предвид близостта му до СССР през Полярния кръг.
Така през 1951 г. е подписано споразумение, което позволява на Щатите да използват вече съществуващите съоръжения и да строят нови по свое усмотрение.
Дадено е началото на операция Blue Jay.
Повече от 12 000 души и цял флот от над 100 транспортни кораба са изпратени от Норфолк, Вирджиния. Целта е в максимално кратки срокове, при максимално високи нива на секретност и в условията на екстремно ниски температури да се изгради военновъздушна база.
В продължение на десетилетия тя е известна с името "Туле". Едва преди две години то е променено на "Питуфик".
Първоначално там се правят тестове на стратегически бомбардировачи, за да се провери как работят при температури до -55 градуса по Целзий. Извършват се и разузнавателни полети в посока Съветския съюз.
Малко по-късно базата е включена към Северноамериканското военновъздушно-космическо командване NORAD и става важна част от системата за ранно предупреждение за ядрени атаки. В пика на своята оперативна дейност "Питуфик" е дом за около 10 000 души цивилен и военен персонал.
Базата е свързана и с тежък инцидент от 1968 г., когато стратегически бомбардировач B-52 с четири термоядрени бомби на борда се разбива. Не се стига до сериозни експлозии, но пожарът води до изтичане на радиация и замърсяване на цялата околност.
•••
Инцидентът води до сериозен скандал, тъй като става ясно, че американците са нарушили официална забрана на Копенхаген за разполагане на ядрени оръжия на датска територия.
Разкрито е действието на секретната операция Chrome Dome, при която в продължение на години бомбардировачи Б-52 облитат маршрути над Аляска, Канада и Гренландия в непрекъсната бойна готовност за нанасяне на ядрен удар по СССР.
През 1995 г. са разсекретени документи, доказващи, че всъщност правителството на Ханс Хансен тайно е дало съгласие самолетите да минават спокойно над датска територия.
Днес американското присъствие в Гренландия е далеч по-малко.
Смята се, че в "Питуфик" има около 150 души персонал. Вече не е част от военновъздушните сили, а е прикрепена към създадените през 2019 г. космически сили на САЩ.
Продължава да е част от глобалната мрежа за ранно предупреждение за ракетни атаки и служи като пункт за наблюдение на ниската околоземна орбита.
Но, както личи, базата вече не е достатъчна за администрацията на Тръмп...
