С AUDI QUATTRO ви срещаме с успешни квартети - хора, които работят в екип, и за които с пълна сила важи посланието #излез - излез от клишето, излез от матрицата и направи нещо различно. Късметът идва при смелите. Нашата първа среща в компанията на новото Audi Q7 и кампанията под надслов #излез е екипът на д-р Сираков, направил безкръвна операция на мозъка на дете през артерия на крака.
Представяме ви д-р Христов (54 г.), д-р Минкин (38 г.), д-р Сираков (33 г.) и неговия асистент със същата фамилия - д-р Александър Сираков (27 г.).
Понеделник сутрин в столичната университетска болница "Свети Иван Рилски". Срещам забързан между етажите д-р Станимир Сираков, който събира екипа си буквално минути преди поредната операция.
"Д-р Христо Христов влиза след 15 минути, д-р Красимир Минкин има малко повече време. Чакаме се на третия етаж пред кабинета", казва ми забързано доктор Сираков и профучава с престилката в търсене на свободна стая по коридора.
Този млад мъж излъчва дисциплина, бързина и точност. Д-р Сираков е познат като носителя на медицинския "Оскар", който получи за безкръвната операция на малко момиченце, чийто мозък оперира през артерия на крака. Той е един от малкото специалисти у нас, които дръзват да извършват високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малоформации.
Звучи сложно и всъщност е, защото за една такава операция са нужни най-малко 5-6 часа и поне четирима човека екип. Хора, отдадени на професията, за които медицината е призвание, а излизането от болницата се случва късно вечер или в редките случаи на дълга отпуска.
"Квартетът" на д-р Сираков вече е пред кабинета готов за разговора ни, който уж не би трябвало да е само за медицина.
Д-р Христо Христов е сред лауреатите на болницата – с над 20 години стаж.
"Обикновено денят започва с обсъждането на пациентите. Евентуално се приемат и чужди мнения, търсят се консултации, дори да е само контролно. Към 9:30 часа влизаме в операция. Нашите операции са дълги – повече от 6 часа. Затова и физически можем да поемем най-много две. На ден обаче имаме по около 10 планирани, разпределени в петте операционни".
Д-р Христов отрано разбира, че иска да бъде лекар – още в 7-ми клас, когато след математиката се пали по биологията. За разлика от д-р Красимир Минкин, който се усмихва многозначително и казва, че да е писател е първата му мечта.
"Е, и това може да се случи, но като остарея", шегува се той и допълва, че пред нас стои фен на Ремарк. Любимата му книга е "Триумфалната арка", а главният герой – хирургът Равил, го вдъхновил да стане лекар. Избира България пред Франция, след като учи около 3 години там, както и в Германия, Англия, Япония и Италия.
"Обстоятелствата ни събраха. Когато решихме да създадем Референтния център по мозъчно съдови заболявания през 2012-а година знаех, че д-р Христов и д-р Минкин са сред най-прочутите и с най-много опит у нас в областта на неврохирургията. Аз можех да им предложа алтернативен метод за лечение. Затова и работим заедно, влизаме заедно в операции и обсъждаме всички пациенти", казва д-р Сираков. Той самият също се обучава в чужбина, след като завършва медицина в България.
"До преди 6-7 години така нареченият безкръвен метод за лечение на мозъчните аневризми не бе така популярен у нас. Нямаше развити специалисти. Трябваше да се обучим навън, за да можем да извършваме тези процедури. Първият, който започна да практикува в България е д-р Мирослав Лилов от Военна болница. Имаме опитен лекар като него, когото да наследим. И то не само един. Вече има нужда от свежа кръв - повече кадри, защото само чрез новите обучени добре лекари ще можем да осигурим повече достъп за българските пациенти до тези интервенции", обяснява д-р Сираков.
Неотлъчно до него е асистентът му – д-р Александър Сираков. Специализира в "Иван Рилски" още от трети курс. Казва, че предпочита да е в болницата, защото осъзнава, че е голяма чест и възможност да попадне в екипа на Референтния център по мозъчно съдови заболявания. Двамата имат еднакви имена и казват, че може и да е съдба, защото не вярват в случайности. Младият доктор Сираков избрал медицината като бягство от математиката.
"Имам все по-малко свободно време. Предпочитам да съм в болницата, за мен е предизвикателство, имайки предвид разликата във възрастта с другите лекари. Всяка година си поставяме някакви цели, всеки път по-високи. Тази година сме решили да се отдадем на научното развитие - повече публикации и изяви навън, надявам се да успеем да постигнем всичките си намерения", казва младият асистент. Надява се и скоро да влезе в самостоятелна операция, а наученото да споделя с нови и нови колеги.
"Това, с което се занимаваме в центъра за мозъчно-съдови заболявания е модерната методика на ендоваскуларните процедури – така наречените вътресъдови операции. По съдов достъп стигаме до мозъка и до заболяванията, свързани с мозъчните съдове. Най-често това са аневризми, мозъчните артерио-венозни малоформации, дори острия исхимичен мозъчен инсулт, който е толкова нашумял напоследък", обяснява ми доктор Сираков. Звучи не просто сложно, а неразбираемо на разговорен език, но това, което схващам е, че скалпели няма.
"Това, което правим ние на практика може да се сравни с класическата неврохирургия, но избягваме голямата травматичност. Ако бяхте дошли преди десетина години, щяхте да имате като опция само класическа неврохирургия - операция и изолиране на съответната патология. Ендоваскуларните операции са нещо, което вече е масово и много модерно в Европа. По-бързо възстановяване, по-малко травматичност".
Дава ми пример с Полша. Там преди няколко години са решили проблема като са плащали за операциите през частни здравноосигурителни фондове. "Устройствата за нашите интервенции са много скъпи. В Полша частните фондове бяха направили една сметка, че ако заплатят ендоваскуларното лечение на пациента и скъпите устройства, и след това няма усложнения, пациентът много по-бързо ще се върне на работа и пак ще започне да плаща здравни вноски към фонда. Ако мине през класическата неврохирургия – възстановяването е по-дълго и често достига до 6 месеца, като фондът заплаща за неговата рехабилитация и грижи. Порентабилно е и по-добре за пациента да му се осигури най-доброто – модерният метод за лечение", казва д-р Сираков.
До този тип безкръвни операции, обаче, се стига след задължително обсъждане. Д-р Христов и д-р Минкин, както и асистентът Сираков, изговарят плюсовете и минусите на класическата неврохирургия и ендоваскуларния подход за всеки един отделен случай на среща рано сутрин. Почти като специализантите на д-р Хаус са, само че в по-съкратен състав.
"Подкрепата, иначе казано back up-а в моя екип са всъщност д-р Христов и д-р Минкин. Много пъти и те са водещи оператори, разбира се. Това, което е измислила и развила медицината за мозъчно съдовите заболявания, в нашия Референтен център се предлага в цялата си гама. Имаме трима млади специализанти, които обучаваме активно в ендоваскуларните процеси, но да кажем най-бързо напредва младият асистент Сираков засега".
Статистиката сочи, че в Референтния център към "Свети Иван Рилски" са извършени над 500 операции от 2012 година насам.
"Първата година направихме 10-12 ендоваскуларни интервенции, а остатъкът бяха класическа неврохирургия. С времето, когато показвахме резултати, това съотношение се променяше. За сравнение миналата година сме направили около 100 безкръвни операции и едва около 10-12 хирургически", обяснява промяната докторът.
"Идеята е да получим най-добрия резултат за пациента с минимализирани рискове за него. Определено наша гордост е случаят с 4-годишното дете, за което бяхме отличени. Той беше започнат във Франция, продължен тук и след това довършен. Но най-важното е всеки пациент да се обсъди между нас четиримата", казва д-р Минкин. Екипът се борел дълго и за да получи финансиране поне за консумативите при този вид интервенции.
"За администраторите в НЗОК, с които се срещах и на които обяснявах, това са просто сметки. За нас всеки един пациент е различен и изключително важен. Много пъти съм казвал при преговорите със Здравната каса: няма значение дали ще ми плащате труда или не, идеята е да поемете поне консуматива, необходим за да си свършим работата. Най-неприятното нещо за мен е да говоря с пациентите за пари... Ти трябва да им обясниш за рисковете, говориш им за сериозните усложнения, които може да се случат, и в този разговор трябва да им кажеш и че трябва да приготвят една огромна сума пари. Говорим за много скъпи консумативи, но успяхме да се преборим. От последната година и половина в нашето отделение никой пациент не е плащал допълнително за консумативи и за операцията. Неприятната част от разговора между лекар и пациент при нас вече не съществува!", казва д-р Сираков.
Най-голямата награда за него и екипа му е благодарността в очите на пациентите. Като в случая с момиченцето, което оперирал и скоро е минало през успешен контролен преглед, при който всичко е нормално и не е открито нищо притеснително.
"Като отидем да гледаме и слушаме големите имена в медицината на семинари в чужбина и представим нашите резултати, добрите думи за нас ни вдъхват надежда , че се справяме на високо ниво , макар все още да трупаме опит", казват лекарите от Референтния център.
Телефоните им звънят през цялото време. Казват, че това е нещо, с което са свикнали. Ежедневно влизат от операция в операция. Имам още около 5 минути, за да ги накарам да излязат поне за малко извън болницата за снимки.
"Всички пациенти са благодарни - това не е повод за гордост, защото пациентът е благодарен, когато му се прави и проста операция. Винаги го правим заради хората, които лекуваме, но сложността е различна при всеки".
"Имах един интересен случай наскоро, доста напрегнат, пак с мозъчни аневризми. След безкръвната операция удоволствието е по-различно", казва д-р Христов. "В началото е един особен вид стрес, който ме държи няколко часа по време на операцията, второ – еклипсирането на аневризмата, отделянето й от кръвообръщението е един процес, който е доста напрегнат. Човек се чувства наистина по-особено изморен, но и истински удовлетворен, когато няма усложнения".
Почивки след операцията няма, казва д-р Минкин. Ако случайно остане свободен някой уикенд, се опитва да спортува. С д-р Христов разпускат с тенис от време на време, но този път не в екип, а един срещу друг. Д-р Сираков прекарва всяка свободна минута със семейството си и бебето, което му се е родило преди година. Заветът, който си е обещал да му предаде е, че всичко изглежда трудно в началото.
Разказваме им за кампанията на Audi #Излез, която иска да стимулира хората да откриват нови места и нови пътища. За нашите доктори тя има и много символично значение, защото точно този квартет не се задоволява само с познатите и утъпкани пътища и винаги си поставя високи цели.
"Когато влизаш операция, когато се впускаш в нещо, трябва да влизаш с идеята как да направиш най-доброто и с надеждата, че всичко ще се случи идеално, без усложнения. Мисля си това, докато чакам да се събуди пациента, докато го видя как е клинично. Например, в последния петък направихме 3 интервенции и всичките преминаха успешно. Повече от удовлетворяващо е", казва д-р Сираков. Чака с нетърпение всеки път един и същи въпрос.
"Питат ме как е минало всичко, дали е било както сме го говорили преди интервенцията. И когато кажеш "да" е приятно да видиш благодарността на пациента в очите".
Именно подобни истории след дежурството на баща си - също лекар, са запалили искрата в ума му да стане и той лекар. Запленяват го и не вижда друга алтернатива освен бялата престилка и операционната маса.
Освен, че се хвърля в дълбоките води на мозъчно съдовите операции, екипът на д-р Сираков е готов да приеме нови млади лекари, които да обучава. "Но само ако са запалени, ако усещат медицината като призвание. Тогава могат да заповядат, всеки ден сме болницата".
За успокоение на повечето от нас, тези четирима доктори не планират да напускат България. И сега нещо изненадващо – казват, че държавата дава сравнително добри условия за работа като в останалите европейски страни и дори Северна Америка.
"За нас няма сериозни причини за напускане, доста по-лесно е да се специализира в чужбина и при наличие на качествени лекари и тук е много по-интересно да се остане в България. Не мисля, че има чак толкова големи финансови спънки. Добрите болници са добре финансирани. Естествено, не може да се сравни със Западна Европа, но не всичко е пари в този живот", обобщава д-р Минкин.
Благодарим на докторите и ги оставяме да се потопят в работата им и да спасяват човешки животи.
Ние се отправяме към периферията на София по пътя към Кремиковци, където положението е неспасяемо. Животът на скорост не винаги е просто метафора. Понякога човек има нужда да натисне газта и да поеме нанякъде.
Още снимки от нашето пътешествие можете да разгледате в галерията.
Audi организира интересна потребителска кампания, свързана с откриването на живописни, малко познати и труднодостъпни места в България - 18 маршрута от различни стартови точки в страната - София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас. Сред възможните места са карстовият каньон Чернелка, хората от Стара Загора могат да посетят красивото казанлъшко село Енина, тези от Варна – Тюленово, от Бургас - архитектурния и исторически резерват Бръшлян, а от София – Разбоишкия манастир.
Идеята е да се уловят ценните моменти от пътуването до тях с автомобилите и SUV-моделите Audi с quattro технология. Посланието е #излез.
Повече за кампанията можете да видите на сайта Izlez-audi.bg.
