"Чакам да ме поканят за роля, в която ще бъда грозна, дебела, чешит. Искам да съм странна и луда" - казва Елена Петрова. Това е краят на разговора ни. Прекарали сме 4 часа заедно и тя малко по малко ни е допуснала на нейна територия.
"Много бих искала някой да рискува и да ме поведе по друг път, за да да изкарам от себе си нови неща. Просто да видя, че мога и други роли. Като Чарлийз Терон и в „Чудовище" например."
Елена Петрова има неочаквано свежо чувство за хумор и умее нещо, което малко хора правят с лекота - да се шегува със себе си.
"Имаш ли комедийна роля в киното?" - питам Елена.
"О, не! Никой не ме е канил, заради чувството ми за хумор, където и да било." - шегува се отново актрисата.
"Автоиронията, това е истинското чувство за хумор. Много харесвам хората, които имат такава потребност и могат да го правят - да се смеят на себе си." - продължава Елена Петрова. "Аз съм доста различен човек от това, което хората смятат." - добавя тя. Нещо, което вече сме забелязали. Елена идва за снимки по дънки и черна тениска, без грим, с пусната коса и изглежда като току-що завършил 12-ти клас тийнейджър.
Подхожда с доверието на професионалист, свикнал да работи с гримьори, фризьори, стилисти... иска ми се повече хора да бъдат като нея - повече спокойствие и доверие, по-малко претенции и драматизми.
"Преди няколко години Кока-Кола направи една кампания само за арабския свят, кампания за толерантност и за това как възприемаме околните. Те твърдяха, че човек си съставя мнение за другия само за 11 секунди и го прави само от начина, по който другият изглежда" - разказва Елена.
"Кампанията им беше да не се брандират бутилките с етикет. Посланието е, че трябва да опознаеш човека, преди да прецениш какъв е. Бяха направили и един много интересен експеримент - в тъмна стая канят мъже, които да си говорят, но без да се гледат. След известно време светват лампите и се вижда, че единият от участниците е изцяло татуиран, друг е в инвалидна количка, трети - с бръсната глава... Показаха реакциите им, всички бяха много изненадани и направо се ужасиха какви хора има сред тях. Това е много показателно: склонни сме да подценяваме хората или да ги преценяваме твърде бързо, само по начина, по който изглеждат. "
Твоят публичен образ как се променя през годините?
Аз смятам, че трябва да присъствам публично чрез това, което правя, а не с това, което ям, обличам...
...но виж, ние знаем какво правиш, но не познаваме теб самата?
Може би не трябва. И аз не знам дали Даниел Дей Луис е Даниел Дей Луис, когото виждам. Може да си много добър актьор и много странен човешки персонаж.
Ти харесваш ли си професията?
Е, да ... аз без тази професия мога да умра. Добре де, заради децата ми ще живея ... (смее се)
Луда съм за снимки и за снимачната площадка. Това е като да поглъщаш еуфория и да издишаш еуфория. Понякога си пълниш гърдите с много опасни неща, но без киното и театъра Елена няма да бъде Елена.
Докато снимаш роля, гледаш ли се как играеш, как изглеждаш отстрани?
Още с първите си филми преди години се научих да не се гледам. Тогава се снимаше на лента и нямаше монитори. Аз съм много възрастна (смее се) .... и лентата все не беше достатъчна, нямаше пари и имаше ограничение в дублите. А имаше и филми, в които лентата свършваше и трябваше да спираме снимките и да чакаме да се намерятт пари, за да продължим пак. Така беше с "Пътуване към Йерусалим". В един момент просто се оказа, че нямаме достатъчно лента. Така че - помня и тези неща! Те ме научиха да не се гледам. Гледала съм се само в първите филми на премиерите. После спрях. Изпитвам дори неудобство да гледам филмите, заедно със зрителите, въпреки че ужасно много искам да разбера реакцията им.
Страх ли те е?
Страх ме е, да, който казва, че не го е страх или лъже, или тази работа не е за него. Не може да не ти пука! За мен зрителите са най-важният критерий, най-важната част от работата. Нищо друго не ме интересува толкова - нито критика, нито фестивален живот, въпреки че е приятно, защото там се събират хора, които разбират от кино. За театъра важи същото, но там все пак обратната връзка е веднага. Освен това - в театъра, когато режисьорът си свърши работата, ние поемаме цялото командване на кораба.
В театъра се влюбих малко по-късно, защото първо започнах с кино - за мен киното е нещо грандиозно.
Много трудно мога да разкажа как се чувствам, докато работя кино. Може би, биха ме разбрали музикантите, хората, които свирят първа цигулка, симфонията на Малер ... не знам как да го опиша, то е като пълноводие, което те залива. Безкрайно съм благодарна, че мога да го правя това. Не казвам, че съм добра. Смятам, че трябва още много да работя, да се науча на много неща, защото аз гледам много кино, интересувам се...
И за кого от тези, които гледаш, си казваш: „Като него искам да съм"?
На първо място слагам най-грандиозната дама и това е Мерил Стрийп. В България също мога да изброя много хора: Цветана Манева, Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов - с него имам доста филми, Сашо Морфов, Велко Кънев, Мариус Донкин, Ванча Дойчева, Никола Анастасов. Всички хора, които съм срещнала по пътя си и са ме направила това, което съм. Това са знаменателни срещи.
Много бих искала да работа с Мария Каварджикова.
Когато работиш с такива хора, трябва да се опиташ да бъдеш на тяхното ниво. Иначе много бързо те шамаросват. Тази професия понякога е зловеща и може бързо да те отхвърли. Пропаданията са много драматични, защото почваш да се изгубваш. Трябва отново да се търсиш, да се намираш. Това е така, тъй като ние работим много с емоции, с психика.
На кой етап от кариерата си каза: „Абе, май успях"?
Все още не съм си го казала. Имам още много да върша. Може би вече си имам някакво запазено местенце, някакъв мой си аватар, но това не означава, че работя достатъчно. Бих искала да получавам повече роли, защото така самата аз ставам по-добра в това, което правя.
Усетих се като гладиатор и излязох на арената на зрелището, когато дойде успехът със "Стъклен дом". Но това не е успех за мен лично, въпреки че много харесвам това, което направихме, а по-скоро заради тази ненормална популярност, която е необяснима до ден днешен.
Нали това е шоубизнесът - една камара народ се хранят от успеха на един продукт?
Нямам нищо против да се "хранят", но винаги трябва да има някаква честност и уважение към хората, които го правят.
Никой от нас не очакваше това нещо, този нездрав интерес да ни се стовари на главата. Смятам, че във всяка професия, която работи с емоции, независимо дали ще си музикант или артист, хората трябва да имат много устойчив характер - без характер няма начин да оцелееш. Особено в големите страни. Това е джунгла. Характерът е нещо, което те отличава.
Същото е в спорта, да тренираш цяла година, за да пробягаш 100 метра за определени секунди и да не успееш да се класираш, това е огромна загуба и трябва да имаш много силен и устойчив характер, за да продължиш напред, да не те пречупи това като човек.
Защото като се счупиш, единственият, който може да те събере обратно, това си ти, никой друг не може да го направи. Няма кой да те сглоби.
А ти кога си се чупила?
О, много пъти. Счупва ме най-вече предателството - в личен и в професионален план. В днешно време има много „посочващи" хора, които без всякаква отговорност, критерии, опит са готови да унищожат някого, без да се замислят за последиците. В това число включвам и себе си, защото може би и аз съм си позволявала да правя подобни неща, но работя много върху това. Вижда ми се много цинично, нехигиенично, нечистоплътно.
Какви ангажименти отказваш? Ти не си от хората, които са навсякъде.
Да, не съм всеяден човек, но аз съм си такава, аз съм много дискретна, резервирана - зодия Скорпион. При нас има много тайнственост. Когато някой ми сподели нещо, той знае, че няма да го кажа никога никъде. Затова и толкова ме боли от предателството. Трудно се живее с мен.
Изискваща си, така ли?
Правя го, без да искам. Много съм взискателна към себе си. Аз не съм от хората, които казват "искам това или онова", просто показвам как разсъждавам, как стъпвам в този живот и как се отнасям към децата си, как обичам, как се грижа за някого. Очаквам отсреща да се върне същото - аз очаквам, защото иначе ние ще бъдем на абсолютно различни плоскости, няма да може да се срещнем никъде, нито емоционално, нито сексуално, нито интелектуално, ако не ми отвръщат.
И, ако трябва някой да ми събира сълзите, искам този някой също да отговаря на това, което представлявам като човек. Без да имам претенцията да бъда някакъв много специален човек. Напротив, аз винаги казвам, че съм едно много обикновено момиче. Просто момиче.
Хората, които непрекъснато работят, като че ли се отказват от това да слагат Аз-а на челно място?
Вече много рядко започвам с „Аз". Артистите сме много големи егоисти. При мен това се промени до голяма степен, когато станах майка. Сега децата ми са на първо място, това е положението. Вече не съм си самодостатъчна, което е прекрасно, защото, както са казали мъдрите хора, „Когато егото ти е слабо, си силен".
Ако децата ти искат да станат актьори, какво ще им кажеш?
Да станат. Ако искат съвет, ще им кажа, че е безкрайно трудно и че вероятно ще трябва да ги издържаме цял живот с баща им, освен ако не са изключително талантливи.
Най-богатите най-талантливите ли са?
Е, това е някакъв оксиморон ...
Най-богатите не са ли най-комерсиалните, тези, които участват в реклами, риалити формати?
Това е по-правилният въпрос. Много е хубаво в днешно време, да можеш да отказваш. Не е много лесно, защото трябва да имаш финансова стабилност и спокойствие.
Като казвам стабилност - аз нямам предвид да имам възможност да си купувам неща. Едно време си купувахме неща, защото имахме необходимост, а сега имаме необходимост да купуваме неща. Преди децата излизаха навън, за да си играят, а сега влизат вътре - всичко това е много зловещо, но го приемаме.
Това спокойствие, което бих имала, от тази финансова независимост, ще ми даде възможност да разгръщам фантазията си и да работя върху себе си като артист, като личност. Това е най-важното в днешно време, а не какво притежаваш.
Случвало ли ти се е да си избираш ролята сама, като четеш сценария?
Не, особено, когато говорим за кино. Ти отиваш на кастинг и нямаш право на избор.
Сега за сериала на Нова тв "Ние, нашите и вашите" влязох в различна роля, но там имах доверие на продуцента Димитър Гочев, работили сме и преди, а и исках да опитам нещо ново. Исках жанрово да ми се случи нещо ново, за да видят хората, че мога да играя и други неща, че може да се играе и по-леко. Не е нужно да съм вечно в някакви драми, защото в „Стъклен дом" ми се случи всичко драматично, което теоретично би могло да се случи в един човешки живот.
Как си с житейските планове?
В последните години мечтите ми много катастрофират. Имах своите пропадания и сега поспрях с плановете.
Защо си си татуирала love и I belive
Защото са думи, които искам да си имам върху себе си.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Грим: Оксана Николова
