Световната премиера на "Т2 Трейнспотинг" мина, а другия месец филмът ще бъде инжектиран, пардон, прожектиран и в българските кина. Преди това е време да подгреем лъжицата с хер... ъъъ, извинете, време е да подгреем с припомняне на причините защо оригиналът е толкова важно и влиятелно произведение.
Шедьовърът "Трейнспотинг" - режисиран от Дани Бойл по книгата на Ървин Уелш - излезе през 1996-а година и завинаги промени пейзажа на киното.
Този наситен с черен хумор групов портрет на колекция от млади наркомани в Единбург влезе под кожата на публиката като остра и остроумна игла, носеща свърхдоза от най-силните субстанции на седмото изкуство.
Предлагаме ви 10 от причините за пристрастяване към този велик opus magnum на британското кино.
Вижте галерията
Наскоро случайно пак попаднах на този филм по телевизията. Изобщо не споделям написаното по-горе. Според мене, това абсурдна ода за безпътния и напълно безмислен живот на група безмозъчни шотландски скотове, чиито житейски ценности и въжделения се концентрират в 2-3 примитивни дейности - крадене/живот на социални помощи, друсане/поркане и безцелно лутане. В UK е пълно с такива боклуци, които иначе имат перфектната възможност да постигнат нещо по-значимо в живота си, но вместо това полагат всички усилия да оскотеят още повече. Създателите на филма, от своя страна, героизират и възвеличават образа на безполезния социален дегенерат и представят хероина като нещо загадъчно-привлекателно. На всички, които възхваляват "Трейнспотинг", препоръчвам да дойда да изкарат само една нощ в Спешното отделение на коя да е централна болница в Северозападна Англия. После пак може да си поговорим за величавите персонажи от "култовия" филм.