Настъпва отново онова време на годината, когато елитът на Холивуд се подготвя да гадае на сляпо - процес, известен още като избор на "Най-добър филм" на годината. Макар и винаги да е било неточна наука, разпределението на златните статуетки изглежда все по-абсурдно в период, когато разликата между номинираните за "Златен глобус" или "Оскар" и филмовия пазар става все по-голяма.
През 70-те години, преди ерата на блокбъстърите, 7 от 10 носители на "Оскар" бяха сред 50-те най-доходоносни филми на десетилетието. Към 2000 година, само един от тях е в "златната петдесеторка": последният "Властелин на пръстените", който триумфира и в боксофиса, и на "Оскарите" през 2004 година.
Оттогава насам никой награден за "най-добър филм" не е влизал дори в годишния топ 10 на боксофиса.
Някога нещата бяха прости: "Роки", "Полет над кукувиче гнездо", "Кръстникът I" и "Кръстникът II" бяха без изключение и носители на "Оскар", и пазарни хитове.
Сега обаче филмите с отличия рядко са от тези, които са най-гледани от масовата публика.
Как тогава да идентифицираме най-важния филм на годината?
Съдейки по чистата сума на доходите, най-важният филм на 2014 ще да е бил "Трансформърс: ера на изтребление", който е събрал над 1 млрд. долара в световен мащаб.
Но най-печелившият филм на годината в американския боксофис беше "Пазителите на галактиката".
Успехът на "Пазителите" даде на студиото зад него, Marvel, увереност да представи цял куп филми със супергерои до края на десетилетието, по този начин реално гарантирайки, че никой носител на "Оскар" за най-добър филм няма да бъде същевременно и най-печелившият за годината - поне до 2020 година.
Поради тази причина, вероятно филмът на годината не е "Пазителите", а "Birdman" - претендент за "Оскар", гледащ към жанра на супергероите с неприкрито презрение.
Блестящата черна комедия на мексиканския режисьор Алехандро Гонзалес Иняриту е с участието на Майкъл Кийтън, бивш Батман, като уморена залязваща звезда на измислена поредица за супергерой - Човека-птица.
Докато се стреми към творческа убедителност на Бродуей, героят на Кийтън чува следната фраза:
"Популярността е развратната малка братовчедка на престижа".
Никой филм не идва с по-голям престиж през този сезон на наградите от "Селма" - историческа драма, представяща протестите на цветнокожите за правото им да гласуват през 1965 година в Алабама.
И като чиста навременност, филмът определено идва в много подходящ момент, доколкото отношенията между властите и афроамериканската общност отново са видимо напрегнати, половин век след Закона за гражданските права.
Сезонът на наградите не би бил пълен и без скандал за историческата точност на филм (и по-скоро за липсата й).
В статия в Washington Post Джоузеф Калифано, бивш съветник на Линдън Джонсън, се оплаква, че покойният президент е крайно некоректно представен в "Селма", което според него трябва да бъде "компенсирано с наказание" в сезона на наградите.
В отделен скандал, Дейвид Ойелово и Кармен Еджого, британските актьори, които играят Мартин Лутър Кинг и съпругата му Корета в "Селма", миналата седмица бяха игнорирани от британската кино- и театрална академия BAFTA - което донякъде прави по-убедителна тезата, че цветнокожите британски актьори са по-ценени в САЩ, отколкото в родината си.
Но все пак да подчертаем положителното: Ава Дюверне, режисьор на "Селма", е първата цветнокожа жена, номинирана за най-добър режисьор на "Златните глобуси" и е доста вероятно да постигне същото и на "Оскарите".
Засега най-рецензираният филм на годината е "Юношество" - кротък, но дълбок портрет на юношеството в Тексас на Ричард Линклейтър, сниман с големи паузи в продължение на 12 години.
Съзнателно не-драматичен, той все пак увлича зрителите през цялото си времетраене от два часа и три четвърти до финалните надписи. Със скромен бюджет от 4 млн. долара, "Юношество" е представян пред зрителската аудитория (и американската киноакадемия) като неочакван беден претендент, но остава сериозен фаворит за "Оскар" за най-добър филм.
И все пак, като ефект върху Холивуд и извън него, филмът на годината е глупаво смешна напушеняшка комедия, дебютирала по малко кина миналия месец, която като цяло щеше вече да е забравена - ако не беше фактът, че тя се развива в Северна Корея.
"Интервюто" показва единия си режисьор - Сет Роугън, наравно с Джеймс Франко като двама несръчни американски телевизионни журналисти, които си осигуряват интервю с Ким Чен Ун и после са вербувани от ЦРУ да се опитат да го убият.
Филмът, според някои източници, предизвика скорошната унищожителна кибератака над Sony Pictures, която ФБР твърди, че е извършена от, или по поръчка на, режима в Пхенян.
Въпросното хакване постави на колене огромното студио и създаде доста проблемни взаимоотношения между някои нашумели холивудски фигури, превръщайки някак си "Интервюто" в дипломатически парлива тема и повод за патосни речи за свободата на словото.
Най-проблемното от всичко е, че тази случка вероятно ще накара Sony и други киностудиа да се замислят сериозно, преди да дават зелена светлина на каквото и да е, дори далечно напомнящо за потенциален скандал.
Поне още един проект на тема Северна Корея бе прекратен след хакването.
Холивуд не е чужд на автоцензурата: няколко скорошни блокбъстъри бяха променени така, че да не оскърбяват цензорите, които контролират разрастващия се кинопазар в Китай.
За "Трансформърс: ера на изтребление", Paramount си сътрудничиха с China Movie Channel, продуцентска компания, притежавана и ръководена от китайската държава.
Филмът бе заснет предимно на локации в Пекин и Хонконг, като включва няколко видими продуктови позиционирания на китайски стоки. И да, в момента това е най-печелившият филм на всички времена в Китай.
За сравнение - "Интервюто" досега е спечелило доста скромните 5,3 млн. долара от кинодистрибуцията си.
Сътрудничеството с Китай осигури на Холивуд най-големия чек за киноприходи на годината. Поемането на риск доведе до катастрофа.
Досещате се накъде отиват нещата, нали?
