Елегантният греховен шедьовър „Поверително от Ел Ей" празнува 20 години от премиерата си. Дистанцията на времето е превърнала този носталгичен neo-noir криминален епос в още по-качествено кино изкушение, отколкото когато излезе през 90-те.
Сега - в тъжната епоха на комиксовите супергеройски детинщини и тегавите социално ангажирани LGBTQ драми - може да оценим клишето, че вече наистина „не ги правят както преди". Прелестната поквара на „Поверително от Ел Ей" илюстрира художествения регрес както на комерсиалното, така и на т.нар. престижно кино.
Гледането на модерната класика е прекрасен подарък, който може да направите на себе си и на любимите си хора.
„Поверително от Ел Ей" - освен всичко останало - е и чудесен неконвенционален празничен филм.
Още в първите кадри виждаме стилен побой и насилствено сваляне на украса от фасадата на средностатистическа къща от предградията на Лос Анджелис, който прелива в брутално коледно меле в полицейски участък, потънал в алкохол.
Добре дошли в Града на ангелите от 50-те години на миналия век.
„Поверително от Ел Ей" предлага сложен и вкусен сценарий, пълнокръвни персонажи, майсторска режисура, великолепен диалог, изящна картина, класна сценография, внимание към детайла и фокус върху големи теми. Показва историческа зрялост и психологическа дълбочина, интимност и размах, както и един очарователно мазен Кевин Спейси като бонус.
Да се надяваме, че никой и никога не ще изреже Спейси от този филм. Не и от този.
„Поверително от Ел Ей" е едновременно мъжкарско и нежно произведение. Тестостеронът е балансиран от кадифен естроген. Ръсел Кроу и Гай Пиърс са във физическия си пик, а Ким Бейсингър демонстрира колко класно и атрактивно може да изглежда една красива жена, прехвърлила 40-те.
Дани ДеВито и Джеймс Кромуел внасят съответно хумор и авторитет.
И, разбира се, Кевин Спейси. Той олицетворява туптящото в ритъма на безупречна безнравственост сърце на филма.
Разкритията за сексуалните набези и трансгресии на Спейси завинаги очерниха репутацията му и най-вероятно унищожиха кариерата му. Но точно в „Поверително от Ел Ей" неудобните факти за личния му живот пасват перфектно по контурите на персонажа му.
Образът на Спейси е културен архетип на Ел Ей от 50-те. Корумпирано ченге-звезда и консултант на полицейски тв сериал, който „урежда" холивудски арести и търгува информация с таблоидно списание за сензации, пикантерии и клюки. Той е елегантно облечен, познава правилните хора, притежава богато чувство за хумор и дълбоко циничен светоглед.
„Поверително от Ел Ей" е мащабна драма за мръсни ченгета, подкупни политици, гангстери, перверзни милионери, наситено жълти журналисти, проститутки, които изглеждат като кинозвезди и обратното.
Филмът на Къртис Хенсън (който почина миналата година) по сценарий на Браян Хелгеланд триумфира като форма и съдържание. Високата естетика е подсилена от плътна драматургия и интересните идеи. Иронията е балансирана от патос и героизъм.
„Поверително от Ел Ей" е вдъхновен от едноименния роман на майстора на градските кримки и пленителните noir произведения Джеймс Елрой. Литературното богатство е пренесено на екрана сякаш безгрижно и органично.
Всичко в този филм работи - историята, образите, операторското майсторство, режисурата, ритъмът, монтажът, изпълненията. Филмът е пропит с атмосфера, внушава автентичност, възбужда желанието за приключение и пристъпване в неизвестното.
Днес „Поверително от Ел Ей" е мост към две филмови епохи. Към 90-те, когато е създаден, и към киното на 50-те, чиито дух и естетика са великолепно въплътени в текстурата и атмосферата на творбата.
Краят на 2017-а е идеално време за отваряне на тази вълшебна бутилка кино.
