Брайън Кокс е изиграл десетки фантастични роли в купища известни филми, но никой не го забелязваше, докато не влезе в обувките на тираничния Логан Рой от сериала "Наследници".
Любопитно е да разгледаме дългогодишната му филмография и да открием, че актьорът е участвал в "Смело сърце", "Предизвестена смърт", "Роб Рой", "Целуни момичетата", "Зодиак". Но поредицата "Наследници" беше бумът в неговата кариера.
Пиедесталът, на който го качиха феновете на семейната драма, обаче идва със своите плюсове и минуси.
От една страна, вече трудно може да забравим кой е Брайън Кокс и откъде го познаваме. Но от друга - глобалната известност му създава големи ядове във всекидневието.
В интервю за The Hollywood Reporter звездата споделя, че за първи път се е усетил като популярна личност през 2019 г. По това време играел в пиесата The Great Society на лондонската сцена, а след падането на завесата зад кулисите Кокс срещнал група младежи с доста страна за него молба.
"Дойдоха при мен и ми казаха: "Ще ни кажеш ли да се разкараме" (бел.ред f**k off - разкарайте се е знаковата реплика на Логан Рой от "Наследници"). И това продължи да се случва - с различни хора на различни места по света. По няколко пъти на ден чувах: "Ще ни кажеш ли да се разкараме". Тогава осъзнах: "О, значи съм известен", казва Кокс.
Но забавната страна на популярността му бързо се изчерпва и кара актьорът с носталгия да си припомня времената, когато е можел да се разхожда по улицата и никой да не го закача.
Кокс не крие, че понякога си изпуска нервите пред фенове, които го молят да ги посече с репликата "разкарай се", защото му идва в повече да повтаря по едно и също по 1000 пъти на ден.
Израснал в Дънди, Шотландия, с баща, който умира, когато е на 8 г., и семейство, което едва се изхранвало, Брайън Кокс не си представял, че животът ще го отведе към славата.
В мемоара си Putting the Rabbit in the Hat звездата споделя колко бедно и самотно е било детството му, белязано от психичноболната му майка.
Актьорът пише в биографията си, че като дете няколко пъти е ставал свидетел на опитите за самоубийство на майка си, но пред The Hollywood Reporter заявява друго. Възможно е силно да е драматизирал детските си спомени и случилото се в действителност да не е било толкова страшно, колкото го е виждало детското му въображение.
"Може би тя просто е почиствала фурната, а аз съм си помислил, че иска да отнеме живота си. Сега като се замисля, тя беше католичка, а за тях самоубийството не е опция. Горката ми майка, беше много, много тъжен човек", разказва Кокс.
От перспективата на времето обаче актьорът е благодарен, понеже тежкото детство му дава защитен механизъм, който го е предпазил от крайностите в шоубизнеса.
От най-ранна детска възраст Кокс се научава да се грижи сам за себе си и да третира новите хора в живота си със "съмнението, което заслужават".
Научава също, че актьорството е само работа и като такава - не си струва радикални жертви, които може да имат непоправими последици за менталното здраве. Покрай майка си Кокс е разбрал, че човешката психика не е като ластик - не може да я разтягаш вечно. В даден момент ще се скъса и последствията ще са чудовищни.
Затова когато е помолен да коментира методичното актьорство на Джеръми Стронг в сериала "Наследници", Брайън Кокс не сдържа критиките си.
Не ги сдържа и сега, макар че съвместната им работа приключи.
"Искам да се знае, че смятам Джеръми за изключителен актьор. Обичам начина, по който играе. Но неговият начин не е моят начин и заради това сме водили големи спорове. Както и да е, вярвам, че той ще е по-добър актьор, ако се отърве от това нещо [методичното актьорство]", е казвал Кокс пред The Guardian по-рано тази година.
78-годишната звезда е познат със склонността си да дава мнението си за колегите, с които е работил.
За Кевин Спейси например Кокс заявява, че е крайно време "културата на отмяната" да го остави намира и да му позволи отново да се върне към професията.
"При Кевин имаше едно нещо, което той не искаше да си признае, и мисля, че то му създаде пречки по различни начини. Но Кевин е феноменален актьор и е много забавен. [...] Получи си ритниците от хората, които смятаха, че ги заслужава. А сега, когато е готов да се качи отново на седлото, не му позволяват. [...] Не мисля, че трябва да го наказват до безкрайност. Трябва да забравим и да простим", твърди Кокс.
На Оскарите обаче актьорът не е готов да прости така лесно.
През 2017 г. Академията за филмово изкуство и наука пренебрегна неговото превъплъщение във филма "Чърчил", но заля с номинации "Най-мрачният час", който разказва абсолютно същата история.
Гари Олдман получи "Оскар" за играта си като британския министър-председател, а Кокс дори не присъства сред номинираните.
"Причината е, че нашият филм излезе през лятото като независим, без да има голямо студио зад гърба си. Оскарите са напълно безсмислени, защото не оценяват филмите през цялата година, а само филмите, пуснати между Деня на благодарността и Коледа. Но честно казано има и други добри филми, излезли преди т.нар "Оскар" сезон", отсича Кокс.
В края на интервюто си за The Hollywood Reporter той заявява, че и този път може да събуди няколко разсърдени физиономии с коментарите си, както е ставало и преди, но това не го притеснява.
Не се страхува от "културата на отмяната" и не си слага спирачки, защото това ще убие спонтанността и автентичността му.
Иска светът да го възприема такъв, какъвто е наистина - шотландец с гореща кръв, който винаги е верен на себе си и понякога казва "разкарай се" и без да са го молели.
