Историята на червения килим за Dummies

Той е символ на елит, стил и разкош. Предизвиква представи за блясък и елегантност. Той е един от акцентите на съвременните "Оскари" и церемонии по връчване на награди, гала-вечери и премиери по цял свят. Емблематичният червен килим отличава кинозвездите, които стъпват на него, от нас, смъртните.

И винаги е било така

В най-ранния си вид червеният килим не е бил предназначен за обикновени хора. Пътека от тъмночервен плат се разгъва в древна Гърция, в пиесата "Агамемнон" на Есхил, когато отмъстителната жена на краля Клитемнестра се подготвя за триумфалното завръщане у дома на съпруга й от Троянската война.

Дори кралят се поколебава дали да върви по "аления път" пред него, защото той е "смъртен, човек", а не бог. "Не мога да стъпя върху това цветно величие, без да изпитам страх," казва той - и в крайна сметка наистина го сполита злочеста съдба, скоро след като стъпва върху него.

"Интересно е, че червеният килим е станал синоним на кинозвездите, които в някакъв смисъл са кралските особи на съвременността," казва Сонет Стенфил, старши куратор във Victoria & Albert Museum.

"Еволюцията на кината през втората половина на XX век ги направи дворците за хората. Има определена синергия в червения килим - че той някога е посрещал кралски особи, а сега по него вървят филмови величия."

В ренесансовото изкуство червените килими се появяват често, обикновено ориенталски и със сложни форми и шарки

Те се появяват в картини на божества, светци и крале. Защо?

"Червеното като цвят отдавна се свързва с престиж, кралско величие и аристокрация," казва Стенфил.

"Аленият цвят е сред най-ценените, тъй като е бил най-труден за производство и най-скъп". Яркочервената или карминова боя някога - а и сега - се прави от насекомото кохинил и е използвана в XV век от ацтеките и маите в Северна и Централна Америка за оцветяване на платове. Към XVII век карминовата боя е била много ценен продукт за износ.

Яркочервеният килим продължава да демонстрира висок статус - и в Джорджтаун, Южна Каролина през 1821 г., пристигането на американския президент Джеймс Мънро е отбелязано с разпъването на червен килим, който да го посрещне на брега, когато слиза от лодка.

Червеният килим оттогава стандартно присъства в шумни събития с участие на видни политици.

Произходът на фразата "като за червения килим" пък се свързва с началото на XX век, когато червеният килим е възприет от железниците. Ексклузивен, експресен пътнически влак на New York Central Railroad от 1902 е посрещал пътниците си с червен килим, който ги е насочвал към влака.

Усмивки за камерите

Едва към 20-те години червеният килим и Холивуд стават синоними. През 1922 дълъг, аленочервен килим е разгънат пред Египетския театър за холивудската премиера на "Робин Худ" с участието на Дъглас Феърбанкс.

В последвалите десетилетия червеният килим е едно от малкото места, където хората са можели да видят за кратко на живо харизматични звезди като Кларк Гейбъл, Джими Стюарт и Грейс Кели.

После през 1961 г. червеният килим се използва за първи път при връчването на наградите на американската киноакадемия в Santa Monica Civic Auditorium.

Няколко години по-късно телевизиите, излъчващи церемонията, вземат решението да снимат и пред залата, показвайки пристигането на гостите и това как те излизат от лимузините си. От този момент през 1964 червеният килим се превръща в глобално признато място за снимки на актьори и актриси, които да пристигнат триумфално и да се покажат преди "Оскарите".

Рекламата в крайна сметка е основната идея на холивудския червен килим

Появите на червения килим, които са влезли в историята, са били обикновено уникални моменти на смела, показна демонстрация и самодоволство - уверени, пищни, провокативни и индивидуалистични.

Прозрачният костюм с пайети на Барбра Стрейзънд, който тя носи на "Оскарите" през 1969 г., е тема на толкова заглавия, колкото и наградата й за най-добра актриса за "Весело момиче".

Бурната динамика между двойката кинозвезди Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се развива на червения килим на "Оскарите" през 1970, когато дълбоко изрязаната елегантна и разкриваща доста плът виолетова рокля и диамантената огърлица на Тейлър засенчват номинацията на съпруга й за "Оскар".

През 1978 Даян Кийтън приема "Оскар"-а си за най-добра актриса за "Ани Хол" в "демонстративен" вдъхновен от мъжкото облекло костюм.

После, естествено, идва Шер, чиито уникални облекла за червения килим са включвали шапка с пера и - за победната й нощ за "Лунатици" през 1988 - почти отсъстваща черна дантелена рокля на Боб Маки.

Червеният килим е и жизненоважен за кариерите на мнозина

Във Великобритания актрисата Елизабет Хърли се прочу буквално за една нощ, след като облече драматична рокля на Versace на премиера, която посети с Хю Грант. Роклята, която изглеждаше сякаш се държи само на гигантски безопасни игли, впоследствие бе запомнена като "онази рокля".

Това беше умишлено секси, провокативен избор на облекло и впоследствие тази рокля бе включена в изложбата на Versace във Victoria & Albert Museum. "Много характерен дизайн на Versace и много провокативна," казва Станфил.

"Тя показваше даденостите й, и имаше усещане за самореклама в нея. В този смисъл тя беше достоен наследник на Стрейзънд и Шер."

Към 90-те години модата и киното се превърнаха в нещо неотделимо, и червеният килим беше мястото, където те се срещаха най-добре. Определени дизайнери доминираха там, и Валентино и Джорджо Армани се прочуха с облеклата си за червения килим.

През 1997 Никол Кидман допълнително вдигна летвата, обличайки зелена рокля на Dior, която беше първата реална висша мода на червения килим. В началото на новото хилядолетие Рене Зелуегър и Джулия Робъртс бяха сред малкото звезди, които се бунтуваха срещу този тренд и носеха винтидж рокли на червения килим, а исландската певица и актриса Бьорк отиде още по-далеч със запомнящия се лебедов ансамбъл на Мариан Пейоски.

Чия рокля сте облекли?

Сега червеният килим за "Оскар"-ите е огромен - цели 1500 кв.м., като разполагането му отнема два дни, и е обект на все по-дълбока медийна истерия всяка година. Критиките и изпитателните погледи към появяващите се на него са по-силни от всякога - донякъде заради безпощадните GlamCam360 и ManiCam.

Повечето от големите дизайнери вече създават специални дрехи за червения килим. Разпространена практика са споразумения с дизайнерите "носене срещу заплащане", а има популярни стилисти за червения килим. Вероятно поради тези причини актрисите все по-често залагат на сигурно с женствени, доказано привлекателни дрехи.

Има и определена симетрия в скорошната популярност на пастелните, придаващи имидж на принцеса рокли  - сякаш червеният килим се връща към кралските си корени, проправяйки път за съвременните приказни принцеси. В крайна сметка това е светът на приказките, място за бягство от реалността и фантазии.

И все пак актриси като Тилда Суинтън и звезди с усет за мода знаят как да нарушат правилата, за да постигнат неподражаем стил.

Миналата година кампанията в Twitter "ask her more" показа, че има апетит за непредсказуемост. Би било чудесно да мислим, че все още има място на червения килим за прекрачване на границите и че има смелчаци, които биха поели риск - примерно като носят лебед около шията си, и като снесат гигантски яйца от щраус на вече почти свещения червен килим.

В крайна сметка по времето, когато това се случи, Бьорк може и да оглавяваше списъка с най-зле облечени звезди, но 15 години по-късно дивата и прекрасна лебедова рокля е изложена в музея за модерно изкуство MoMA, а безумният момент със снасянето на яйцето е влязъл в историята на "Оскар"-ите.