"Колко е дълъг филмът?" е един от най-често задаваните въпроси пред касите на кината, с по-голяма тежест от това кой е режисьор или сценарист, а понякога дори по-важен от сюжета.
В динамичната, доминирана от интернет, градска култура на XXI век времето правилно се възприема като изключително луксозен ресурс, който не трябва да се хаби.
Добавете към тази картина и потребителски ориентираното поколение на лесно разсейващите се, "смартфон-слефи-консуматори", които трудно задържат вниманието си върху нещо, по-дълго от смешно YouTube видео с котенца или пребиващи се хора, и получавате една по-скоро неблагоприятна почва за пълнометражното кино.
Парадоксално обаче, филмите стават все по-дълги, особено големите комерсиални хитове.
За последните 10 години средната продължителност на най-гледаните заглавия е скочила от 118 минути на 130 минути. Да насочим вниманието си към Топ 10 на най-касовите филми в момента. Първите две места са заети от мегахитовете на Джеймс Камерън "Аватар" и "Титаник", които са съответно 162 и 194 минути. Други тотални финансови шампиони са "Отмъстителите" и "Черният рицар" с по над 2 часа и 20 минути продължителност всеки.
Да не говорим за чудовища като "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" с неговите 3 часа и 20 минути.
Според някои анализатори на индустрията, ако тази тенденция се запази, скоро ще се върне модата на прекъсването за почивка, използвано в миналото за най-мащабните прожекции.
Сякаш вече не е сериозно касов филм да е под 140 минути.
Може понякога солидната дължина да е чисто и просто обемно оправдание за пред споносрите, изсипали гаргантюански бюджети и очакващи напоително продуктово позициониране. Дори кухо, елементарно извинение за блокбастър като последния "Трансформърс" имаше скандална продължителност от 165 минути. Всеки втори кадър от огормните аудио-визуални продукти на Майкъл Бей предлага някаква скрита реклама, но пласирането на марки е невъзможно във фентъзи зрелища или исторически филми, които най-често имат брутално времетраене.
Дължината придава тежест на съответния филм, прави го събитиен и някак си задължителен. Пресен пример е най-обсъжданото заглавие на месеца "Интерстелар" с неговите епохални 169 минути.
Голямото времетраене обаче не може да се прилага към всяко заглавие. Както щеше да изглежда странно, ако последният "Хобит" вместо три часа беше 85 минути, така е нелепо филм като "Сексът и града 2" да е с продължителност 146 минути.
Но незнайно защо създателите на палавия шопинг-трилър, вдъхновен от едноименния сериал, сториха немислимото и лепнаха на "Сексът и градът 2" близо 2 часа и половина екранно време.
По правило романтичните комедии не трябва да надхвърлят 100 минути, като дори това е щедра цифра, ако вземем под внимание качествата на повечето филми от захаросания жанр.
Но студията все по-често правят двучасови уж лековати хитчета, които в един справедлив свят щяха да си останат само на ниво сториборд.
Манията по мащабни комиксови филми и фентъзи епоси се пренесе навсякъде. Изкуството на монтажа се подценява, актьорите искат да гледат повече от своите изпълнения на екран и резултатът е произведения, които определено "натежават" с едни 20-30 минутки.
В контраст с дългометражния тренд е стар майстор като Уди Алън, който рядко тормози аудиторията с тегави наративни амбиции и почти винаги успява да вкара своите истории в 90-100 минутната времева рамка. Новият му филм "Магия в полунощ" е със симпатично времетраене от 1 час и 37 минути.
Продължителността на комерсиалните творби може да се покачва през годините, но днешните мастодонти са като недохранени котенца в сравнение с лъвските размери на старите холивудски епоси.
"Отнесени от вихъра" от 1939-а, който се смята за филма, продал най-много билети в историята на киното, е 238 минути. "Клеопатра" с Елизабет Тейлър продължава над три часа, но режисьорската версия е 5 часа и 20 минути.
Съществуват филми, които няма как да не бъдат безобразно дълги, а орязването им с търговска цел ги осакатява. Най-яркият пример е монументалният магнум опус на Серджо Леоне "Имало едно време в Америка".
През 1984-а гангстерската драма излиза в кината със 139 минути екранно време при положение, че Леоне е направил 229-минутен епос.
В краткия си вариант последното произведение на режисьора е бъркотия, а величието му изпъква след години когато е пуснат в целия си многочасов блясък. Днес дори има епохална разширена режисьорска версия от 251 минути.
Подобни гаргантюански филми трудно се вписват в съвета на един от създателите на съвременния кино език, класика Алфред Хичкок.
Той предлага анатомично ангажирано решение на въпроса с времетраенето като предлага дължината на един филм да е съобразена с издръжливостта на човешкия мехур.
Кажете го на Питър Джаксън и компания.
